Те спряха зад тълпата от външната страна на оградата и загледаха как хеликоптерът бавно набра височина и след малко се изгуби в нощното небе. Прожекторите бяха загасени и след малко паркингът отново се осветяваше само от мъждивите си лампи. Повечето от полицаите се метнаха на един микробус, останалите се върнаха спокойно към предишните си постове и запалиха цигари. Тълпата започна да се разотива, като всеки задаваше въпроси относно станалото.
Кой беше? Някой много важен, нали? Мислите ли, че някога ще ни кажат какво става? На кого му пука? Ей, я погледни това парче. Мръсница от класа, нали? Тя е братовчедка ми, мърльо такъв!…
— Да вървим — каза Джейсън. — Да изчезваме.
— Знаете ли, мистър Уеб, има две команди, които използвате с дразнеща честота: „да вървим“ и „да изчезваме“.
— Те вършат работа.
— И аз зная, че трябва да действаме бързо, но поне да ми бяхте обяснили накъде сме тръгнали.
— Не съм забравил.
— Време е вече. — Продължиха да вървят, като Борн определяше темпото. — Нарекохте ме курва — продължи заместник-секретарят.
— И сте.
— Защото се съгласих да направя това, което сметнах за правилно?
— Защото ви използваха. Момчетата с власт ви използваха и без да му мислят много, ще ви захвърлят. Вие си представяхте бъдещето с лимузини и конференции на високо ниво, така че не можахте да устоите. Бяхте готов умишлено да сложите край на живота ми, без да потърсите някаква друга възможност, за което именно ви е било платено. Бяхте готов да рискувате живота на жена ми, защото не можехте да устоите. Обеди с Комитета на четирийсетте, дори възможност да станете член; тихи поверителни срещи в Овалния кабинет с прочутия посланик Хавиланд. За мен това е поведение на курва. Само че, повтарям ви, те ще ви захвърлят без никакво колебание.
Мълчание. Малко преди да стигнат следващата пряка, Макалистър проговори:
— Мислите ли, че не го знам, мистър Борн?
— Кое?
— Че ще ме изхвърлят.
Джейсън отново изгледа пресметливия бюрократ до себе си.
— Знаете ли го?
— Разбира се. Аз не членувам в тяхната Лига и те не го желаят. Имам нужните пълномощия и интелект, но нямам това изключително чувство и театрален талант, които имат те. Аз бих замръзнал пред една телевизионна камера, макар че непрекъснато виждам глупаци, които играят и правят най-смешни грешки. Знам своя предел. И след като не мога да се оправям по техните методи, за мен остава вариантът да направя това, което е най-полезно за тях и страната. Трябва да мисля за тях.
— Вие мислехте за Хавиланд? Дойдохте в къщата ми в Мейн и отвлякохте жена ми! Не можа ли да измъдри нещо по-умно болният ви мозък?
— Нищо, което да свърши работа. Нищо, което да съответства по-всеобхватно на стратегията на Хавиланд. Убиецът беше единствената връзка с Шенг. Ако вие го заловехте и ни го доставехте, това щеше да бъде най-лесният начин, по който да изкараме Шенг от бърлогата му.
— Доверието ви в моите възможности далеч надхвърляше собствената ми преценка.
— Вярвахме на Джейсън Борн, на Каин, на човека от „Медуза“. Имахте най-силният мотив за действие — да си върнете жената, която обичате. И всякакви връзки с правителството щяха да отпаднат…
— Подушихме предварителния сценарий от самото начало — избухна Борн. — С Конклин го подушихме.
— Подушването не означава нищо — възпротиви се аналитикът, докато завиваха по павираната алея. — Не знаехте нищо конкретно, което да издадете, нямаше никакви сигнали към Вашингтон. Вие просто трябваше да намерите убиеца, който се преструва на вас, така че да получите жена си от един разгневен тайпан — човек, чиято жена се предполага, че е била убита от друг, който се представя от човек на име Джейсън Борн. Първо помислих, че е лудост, но след това видях спираловидната логика. Хавиланд беше прав. Ако някой можеше да ни доведе убиеца и по този начин да неутрализира Шенг, това бяхте вие. Но с Вашингтон не трябваше да има никаква връзка, затова решихме да ви потопим в една невероятна лъжа. Ако тя беше по-малка, вие щяхте да действате по-нормално. Щяхте да отидете в полицията или да се обърнете към правителствените служители, хора, които ви познават от миналото, а това също би било наше преимущество.
— Аз отидох при хора, които познавам отпреди.
— За да не научите нищо друго, освен че ако продължавате да заплашвате с нарушаване на мълчанието, шансовете да ви върнат към терапия се увеличават. Все пак идвахте от „Медуза“ с явна амнезия, дори шизофрения.
— Конклин отиде при други…
— И му е било казано само толкова, колкото ние да разберем какво знае. Струва ми се, че едно време е бил сред най-добрите.
— Бил е. И все още е.
— Той издаде тогава заповед за поставяне на операцията извън контрол.
— Минало-заминало. При същите обстоятелства сигурно и аз щях да постъпя като него. Той научи много повече, отколкото аз във Вашингтон.
— Накараха го да повярва в това, което искаше. Ето ви друг момент от брилянтния подход на Хавиланд. Запомнете, Алекс Конклин е много разочарован човек. Той не обича света, в който прекара двайсет години от живота си, нито хората, с които споделяше този живот. Било му е казано, че някаква „черна“ операция евентуално е тръгнала в грешна посока. — Макалистър направи пауза, след като завиха зад ъгъла и изведнъж попаднаха сред нощните тълпи на Макао. — Всичко водеше към началната лъжа, не виждате ли? — продължи аналитикът. — Конклин е бил убеден, че е станало нещо непредвидено и вашето положение е безнадеждно, както и това на жена ви, освен ако, разбира се, не започнете да действате според новия сценарий.
— Това ми каза и той — намръщи се Джейсън, припомняйки си чакалнята на летище Дълес и сълзите, които бяха изпълнили очите му. — Каза ми да изпълня сценария.
— Нямал е избор. — Макалистър изведнъж хвана Борн за ръката и го поведе към тъмната витрина на един магазин. — Трябва да поговорим.
— Ние говорим — отвърна рязко човекът от „Медуза“. — Зная накъде вървим и няма време за губене.
— Не бързайте — настоя аналитикът. Отчаянието в гласа му накара Борн да спре, да го погледне и да тръгне след него. — Преди да направите и най-малкия ход, би трябвало да разберете.
— Какво да разбера? Лъжите?
— Не, истината.
— Не знаете каква е истината.
— Знам по-добре от вас. Както казахте, това е моя работа. Стратегията на Хавиланд нямаше да отиде по дяволите, ако не замесваше жена ви. Тя избяга и с това стана причина за провала.
— Знам.
— Тогава сигурно знаете, че Шенг знае за нея и схваща ролята й.
— Не бях помислил за това.
— Помислете сега. Между хората на Лин Уензцу се появи предател, когато те я търсеха в цял Хонконг, Кетрин Стейпълс беше убита, защото беше свързана с жена ви, и са били прави, че благодарение на онази мистериозна жена тя е научила някои ужасни истини. Заповедите на Шенг очевидно целят да премахнат цялата опозиция, дори потенциалната опозиция. В Пекин сте видели, че той е фанатик и търси под вола теле. Врагове във всеки тъмен ъгъл.
— Не разбирам мисълта ви — стана нетърпелив Борн.
— Той обаче е и много резултатен и агентите му са пръснати тук, в колонията.
— Е?
