миналия път. Приземи се един хеликоптер и наизлязоха хора, които посрещнаха англичанина.
— Това ми каза и той.
— Казал ли ви е?
— Не се напрягай. Остани тук. Ако патрулите от другата страна на полето започнат да се приближават, аз искам да знам. Ще бъда горе, в полето, преди втория хълм от дясната страна. Същото поле, където с Еко сте видели хеликоптера.
— Еко?
— Французина. — Делта мислеше трескаво. — Не можеш да драснеш кибрит, защото това ще привлече вниманието на много хора тук… — Изведнъж се чу остър звук от зелените корони на дърветата. Камъни! Макалистър даваше сигнали!
— Хвърляй парчета дърво и камъни в гората от дясната страна. Ще ги чуя.
— Ще напълня джобовете си още сега.
— Нямам право да те питам — каза Делта и вдигна куфарчето, — но носиш ли у себе си оръжие?
— „Магнум“ 45-и калибър и предостатъчно муниции благодарение на братовчед ми по майчина линия, Бог да прости греховете й.
— Надявам се всичко да е наред. Засега довиждане, Уонг. Може би някаква част от мен не те одобрява, но ти си много свестен човек. И повярвай, миналия път ти ме победи.
— Не, сър, вие победихте. Но бих искал да опитам пак.
— Забрави! — извика човекът от „Медуза“ и бързо пое нагоре по хълма.
Като огромна чудовищна птица с пулсиращо в ослепителни светлини тяло, хеликоптерът се приземи на полето. Съгласно уговорката Макалистър стоеше в пълна видимост и според очакванията прожекторът на хеликоптера се закова върху него. Отново според уговорката Джейсън Борн беше на десетина метра в посока към гората — видим, но не ясно. Шумът на машината изведнъж секна. Последва тишина. Вратата се отвори, оттам се спусна малка стълба и стройният сивокос Шенг Чу Янг слезе по нея с дипломатическо куфарче в ръка.
— Толкова ми е драго да ви видя след всички тези години, Едуард — каза първородният син на тайпана. — Ще желаете ли да проверите хеликоптера? Точно според условията ви, тук сме само аз и моят най-доверен пилот.
— Не, Шенг, вие ще го направите вместо мен! — провикна се Макалистър от стотина метра разстояние, като извади от джоба си флакон, който хвърли към хеликоптера. — Кажете на пилота да излезе за няколко минути и да напръска кабината с това. Ако вътре има някой — той или те ще излязат бързо навън.
— Много нетипично за теб, Едуард. Хора като нас знаят кога трябва да си вярват. Не сме глупаци.
— Направи го, Шенг!
— Разбира се. — При дадената заповед пилотът излезе навън от хеликоптера. Шенг Чу Янг вдигна флакона от земята и изпръска съдържанието му в кабината. Минаха няколко минути, без отвътре да излезе никой. — Е, доволен ли си, или ще трябва да взривя проклетия хеликоптер, което за никого няма да е от полза. Елате, приятелю, ние сме над тези игри. Винаги сме били над тях.
— Но вие станахте това, което сте. А аз останах какъвто си бях.
— Ще го оправим, Едуард! Мога да изискам присъствието ви на всички наши преговори. Мога да ви издигна до високо положение. Ще станете звезда на външнополитическия небосвод.
— Значи всичко е вярно, нали? Всичко в досието. Вие се завърнахте. Гуоминдана се завърна в Китай…
— Нека поговорим на четири очи, Едуард. — Шенг погледна към предполагаемия убиец в сянката. — Това са лични въпроси.
Борн се затича към хеликоптера, докато двамата преговарящи бяха обърнати гърбом. Когато пилотът се качваше в кабината, Джейсън бързо изпълзя зад него.
— An jing! — прошепна той, като нареди на пилота да не издава никакъв шум, и подсили категоричността си с картечния пистолет КГ-9.
Преди зашеметеният пилот да може да реагира, Джейсън завърза здрава ивица плат около устата на ужасения човек и я стегна докрай. След това извади от джоба си дълга найлонова корда и върза ръцете на пилота за седалката. Възможността за бързо излитане беше елиминирана.
Джейсън пъхна пистолета обратно под колана си и слезе от хеликоптера. Огромната машина му пречеше да види Макалистър и Шенг Чу Янг, което означаваше, че и те не го виждат. Бързо се върна на предишното си място, като по пътя непрекъснато обръщаше глава назад, готов да смени посоката, ако двамата се появяха от някоя страна на хеликоптера — той беше визуалният му щит. Спря, вече беше достатъчно близо и трябваше време да придобие безгрижен вид. Извади цигара и като я запали, се разходи вляво до точката, от която можеше да види двете фигури от другата страна на хеликоптера. Чудеше се какво ли си приказват двамата врагове. Чудеше се какво ли чака Макалистър.
„Направи го, аналитико! Направи го сега! Това е най-удобният момент за теб. Всяко отлагане ще доведе до усложнения! Направи го, по дяволите!“
Борн изтръпна. Чу звук от камък, който се удари в дърво близо до мястото, където беше застанал. След него друг камък се приземи съвсем близо, после още един. Предупрежденията на Уонг! Патрулите пресичаха долното поле.
„Аналитико, заради теб ще ни убият и двамата! Ако изтичам напред и стрелям, шумът за отрицателно време ще докара тук шестима с оръжия, с които не можем да се справим! За Бога, направи го!“
Човекът от „Медуза“ гледаше към Шенг и Макалистър, вече безкрайно разочарован от себе си. Той никога не би позволил нещата да се развият по този начин. Да разчита на този аматьор, на озлобения бюрократ, който чака да удари звездния му час!
— „Кам Пек“! — Това беше самият Уонг! Беше се изкатерил нагоре в гората и сега се криеше зад него сред дърветата.
— Да? Чух камъните.
— Няма да ви хареса другото, което ще чуете, сър.
— Какво е то?
— Патрулите се изкачват нагоре по хълма.
— Това е профилактиката — каза Джейсън, приковал очи в двамата преговарящи в полето. — Може би всичко ще бъде наред. От своето място не могат да ни видят.
— Не съм сигурен дали има голямо значение, сър. Те се приготвят. Чух звука от сваляне на предпазители.
Борн преглътна и го обзе чувство на безсилие. Всичко му напомняше предишната клопка, в която се бе уловил самият той.
— Уонг, по-добре се махай оттук.
— Мога ли да ви попитам нещо? Това ли са хората, които убиха Французина?
— Да.
— И за които Су Янг работеше през последните четири години?
— Да.
— Струва ми се, че ще остана, сър.
Без да каже нито дума, човекът от „Медуза“ се върна до мястото, където беше оставил куфарчето. Вдигна го и го запрати към Уонг.
— Отвори го — каза той. — Ако се измъкнем оттук, ще можеш да прекараш дните си в казиното, без да очакваш съобщения.
— Не играя хазарт.
— Но сега играеш.
— Наистина ли помислихте, че ние, великите водачи на най-древната империя в света, с най-развита култура, ще оставим всичко в ръцете на кирливите селяни и техните уродливи потомци, възпитани с дискредитираните теории за политическо и социално равенство? — Шенг стоеше пред Макалистър, като държеше с две ръце куфарчето пред гърдите си. — Те трябва да останат наши роби.
— Ето с тази логика изгубихте контрол над страната. Всичко би могло да се уреди с компромиси,
