споразумения и преимуществата пак да са на ваша страна.
— Никой не е в състояние да прави компромиси с марксистки животни… или с лъжци. Както няма да направя компромис и с вас, Едуард.
— Какво искате да кажете?
Шенг отвори куфарчето и измъкна отвътре откраднатото досие от къщата във „Виктория Пийк“.
— Това нещо познато ли ви е?
— Не вярвам на очите си!
— Повярвайте, мой стар съпернико. С малко изобретателност всичко се постига.
— Не е възможно!
— Ето го тук. В ръката ми. И на тази отворена страница ясно пише, че има само едно копие, и това е то. Както правилно се изразихте по време на нашия телефонен разговор, съдържанието е такова, че лесно би възпламенило целия Далечен изток и би направило войната неизбежна. Десните политици в Пекин ще влязат в Хонконг, те може би ще ви се сторят леви, в сравнение със света, в който живеете вие. Глупаво, нали?
— Това досие има копие, изпратено във Вашингтон лично от мен — каза заместник-секретарят спокойно и твърдо.
— Не вярвам — каза Шенг. — Всички дипломатически факсове и пратки трябва да имат разрешение от най-високо място. Небезизвестният посланик Хавиланд не би го разрешил, а консулството не би пипнало досие без неговото съгласие.
— Изпратил съм копие до китайското консулство! — извика Макалистър. — С вас е свършено, Шенг!
— Наистина ли? Кой, според вас, отговаря за всички комуникации с външните източници в нашето консулство в Хонконг? Не се мъчете с отговора. Направо ще ви го съобщя. Един от нашите хора. — Шенг спря и изведнъж в месианските му очи пламна огън. — Ние сме навсякъде, Едуард! Не можем да бъдем отречени! Ще възстановим отново Китайската империя!
— Вие сте луд. Изключено! Ще започне война!
— Тогава ще бъде справедлива война! Всички правителства по света ще трябва да избират. Управление в служба на индивида или управление в служба на държавата. Свобода или тирания!
— Много малко от вас допускаха някаква свобода, а почти всички бяха тирани.
— Ние ще надделеем. По един или друг начин.
— Господи, това искате! Да докарате света до ръба и да го призовете да избира между унищожението и оцеляването! Ето, това бил начинът, по който се надявате да спечелите, защото оцеляването все пак ще бъде изборът на много хора. Финансовите комисии, хонконгската стратегия, това е само началото! Искате да изплюете отровата си върху целия Далечен изток! Сляп фанатик! Не можеш ли да видиш трагичните последици…
— Част от нашия народ ни бе отнета, но ние ще си я върнем! Никой не може да ни спре! Ние маршируваме напред!
— Не, ще бъдеш спрян — каза тихо Макалистър и бръкна под ревера на сакото си. — Аз ще те спра.
Изведнъж Шенг пусна куфарчето на земята — в ръката си държеше пистолет. Той стреля, Макалистър инстинктивно се дръпна назад и в следващия момент се хвана за рамото.
— Легни долу! — изрева Борн, прекосявайки осветеното от прожекторите на хеликоптера пространство, като изстреля веднага два откоса с картечния си пистолет. — Търкаляй се встрани! Махни се оттам!
— Ти! — извика Шенг и първо изстреля два куршума в падналия заместник-секретар, след което вдигна оръжието, прицели се в тичащия на зигзаг Делта и неколкократно натисна спусъка.
— За Еко! — извика високо Борн. — За всички хора, които закла като прасета! За учителя, когото разфасова направо на въжето! За жената, която не можа да спреш — о, Господи! За онези двама братя, но най-много за Еко, копеле мръсно! — Картечният пистолет избълва къс откос и млъкна. Оръжието засече. Засечка! Шенг разбра; той внимателно се прицели, Джейсън хвърли пистолета и се метна напред. Шенг стреля; Делта инстинктивно залитна вдясно, като се извъртя във въздуха и извади ножа, стъпи на земята и се втурна напред. Светкавично движение, и острието се заби в гърдите на фанатика. Действителният убиец на стотици и бъдещият убиец на милиони беше мъртъв.
В тези няколко кратки мига Джейсън изцяло беше загубил слуха си. Едва сега започна да си го възвръща. Патрулите бяха излезли от гората и откосите от автоматично оръжие изпълваха полето… Други откоси дойдоха иззад хеликоптера. Уонг беше отворил куфарчето и намерил каквото му бе необходимо. Двама войници от патрула паднаха. Останалите четирима бързо залегнаха, един изпълзя обратно в гората — той викаше. Радиото! Свързваше се с подкрепленията! На какво ли разстояние бяха?
Предимства! Борн изтича зад хеликоптера до мястото, откъдето се чуваха изстрелите на Уонг в края на гората.
— Има още един вътре! — извика той. — Дай ми го!
— Пестете мунициите — каза Уонг. — Не са много.
— Знам. Стой тук и стреляй по тях, но се цели ниско.
— Къде отивате, сър?
— Ще заобиколя зад дърветата.
— Това би ми наредил да направя Французина.
— Щял е да бъде прав. Той винаги беше прав.
Джейсън побягна навътре в гората с кървавия нож, затъкнат на колана; дробовете му щяха да избухнат, краката му се подкосяваха, очите му се взираха в тъмната гора. Максимално безшумно се провираше през гъсталака.
Пукот! Сухи клонки, върху които някой беше стъпил. Видя неясните очертания на силует, който се приближаваше към него, и се скри зад едно дърво. Джейсън знаеше кой е — офицерът с радиопредавателя, обичащият да поучава хладнокръвен убиец от птичия резерват в Пекин.
„Премини във фланга! На противника му липсва тренировка и това сега може да му струва живота. Професионалист не стъпва върху сухи клони.“
Офицерът мина покрай него; Джейсън скочи и обви с ръка шията му. Цевта на оръжието му се опря в тила на мъжа и ножът отново свърши необходимото. Борн коленичи до трупа и пъхна в колана си мощното автоматично оръжие. Намери още два пълнителя и сега шансовете за него бяха по-добри. Дори имаше възможност да се измъкнат живи. Дали Макалистър е жив? Или звездният час на объркания бюрократ се е превърнал във вечна тъмнина?
Той заобиколи до мястото, където беше влязъл в гората. Накъсаният огън на Уонг държеше останалите трима от елитната охрана на Шенг на същото място, което се страхуваха да напуснат. Изведнъж нещо го накара да се обърне — неясен звук или светлинка, която беше доловил с периферното си зрение. И двете! Звукът идваше от камион, който бързо се движеше в далечината, а светлината беше от прожектор, кръстосващ нощното небе. Над дърветата можа да различи камиона, който напредваше по черния път с монтиран в задната част прожектор. Камионът излезе от пътя и сега се скри зад високата трева, единствено прожекторът се виждаше на все по-малко разстояние, движейки се все по-бързо към основата на хълма на около двеста крачки под тях. Бързо!
— Спрете огъня! — изрева Борн и излезе от прикритието си. Тримата офицери се обърнаха назад и оръжията им забълваха откоси, куршумите обсипаха мястото, откъдето беше дошъл гласът.
Човекът от „Медуза“ направи крачка напред. Всичко свърши за секунди, след като мощното оръжие в ръката му направи фонтан от пръст около тримата офицери.
— Уонг! — извика той и изтича в полето. — Хайде! Идвай с мен!
Секунди по-късно стигнаха до телата на Макалистър и Шенг. Единият още дишаше, другият беше труп. Джейсън се наведе към аналитика, който мърдаше двете си ръце, сякаш искаше да хване нещо.
— Мак, можеш ли да ме чуеш?
— Досието! — прошепна заместник-секретарят. — Прибери досието!
— Какво?… — Борн погледна към тялото на Шенг Чу Янг и на слабата светлина видя нещо, което най- малко беше очаквал. Това беше обрамченото с черен кант досие на Шенг — един от най-секретните и експлозивни документи на земята.
— Исусе Христе! — каза Джейсън тихо и се пресегна да го вземе. — Чуй ме, аналитико! — повиши глас
