дрипав младеж, явно наркоман, почти в истерия дърпаше умолително някакъв мъж със скъпо кожено яке; момченце, пушещо цигара с марихуана, уринираше до една стена. За Дейвид Уеб отдавна бе ясно, че не се намира в Дисниленд. Бдителният поглед на Джейсън Борн дискретно разучаваше обстановката, сякаш той бе във военна зона в тила на врага. Девет и двайсет и четири. Стражите сигурно заемаха постовете си. Двете личности, съжителстващи в съзнанието му, единодушно го подканиха да се върне към мястото на срещата.
Проститутката, на подчинение на банкера, вече отиваше натам с разкопчана яркочервена блуза, откриваща малките й гърди; традиционната цепка на черната пола стигаше до хълбока. Представляваше истинска карикатура. „Белият човек“ нямаше как да направи грешка. Малко зад нея един мъж произнесе няколко думи, приближил устни до портативна радиостанция; после настигна жената, поклати глава и забърза напред към каменните стъпала. Борн се спря, още повече сгуши рамене и се обърна към стената. Стъпките бяха зад него, забързани, отчетливи. Втори китаец приближи и го отмина — дребен мъж на средна възраст в тъмен делови костюм и с връзка, с лъснати до блясък обувки. Явно не бе жител на Уолд Сити; в изражението му се четеше едновременно напрегнатост и погнуса. Без да обръща внимание на проститутката, той погледна часовника си и продължи нататък. Приличаше на човек, принуден да върши нещо не по вкуса си. Служител във фирма, точен и подреден, влюбен в категоричността на цифрите. Може би банкер?
Джейсън насочи изучаващ поглед към редицата сгради; мъжът трябваше да е излязъл оттук някъде, ако се съдеше по шума на стъпките му, разнесъл се на не повече от двайсетина метра. Третата сграда вляво или четвъртата отдясно. В един от горните апартаменти Господаря чакаше своя посетител. Борн трябваше да открие кой точно. Трябваше да изненада, дори да стъписа врага си, да разбере с кого си има работа и да подготви действията си.
Джейсън пое към момичето, този път възприел пиянска походка. В ума му изскочи стара китайска народна песен и той си я затананика.
— Аз има пари — меко продума той на развален китайски — и иска теб, красива жена. Къде отиваме?
— Никъде, пиян сладур. Изчезвай.
Еднокрак просяк наблизо започна да издава неясни възторжени крясъци.
— Махай се, че ще те сритам, нещастнико! — разкрещя се жената. — Колко пъти съм ти казвала да не пречиш на клиентите ми!
— Тоя дрипав пияница ли ти е клиент? Ще ти намеря нещо по-добро.
— Той не ми е клиент, а просто досадник. Друг чакам.
— Тогава ще му накълцам краката на тоя — викна сакатият и измъкна нож от пазвата си.
— Какво правиш, по дяволите! — викна Борн на английски и го блъсна с коляно.
— Ти говориш английски? — смаяна го изгледа проститутката.
— Ти също — отвърна Борн.
— Говориш китайски, но не си китаец.
— Само по дух, може би. Теб търся.
— Ти ли си човекът?
— Да, аз.
— Ще те заведа при Господаря.
— Не, само ми кажи в коя къща и на кой етаж.
— Друго ми наредиха.
— Господаря издаде нова заповед. Нима ще я пренебрегнеш?
— Трябва да я чуя от неговия човек.
— Оня дребния с тъмния костюм?
— Той ни казва какво да правим и той ни плаща.
— И на кого плаща?
— Сам го питай.
— Господаря иска да знае. — Борн бръкна в джоба си и извади няколко сгънати банкноти. — Поръча да ти платя, ако бъдеш услужлива. Бои се, че неговият човек го мами.
Жената се облегна на стената, като поглеждаше ту парите, ту лицето на Борн.
— Ако ме лъжеш…
— Защо да те лъжа? Господаря иска да ме види, сама знаеш. Трябваше да ме заведеш при него. Той ми каза да се облека така, да се държа по този начин, да те намеря и да наблюдавам хората му. Откъде бих знаел за теб, ако не от него?
— От пазара горе. Трябваше да се видиш с някого.
— Не съм ходил там. Дойдох направо тук. — Джейсън отдели няколко банкноти. — И двамата работим за Господаря. Той нареди да вземеш тези пари и да си вървиш, но не бива да излизаш на улицата горе. — Сетне й подаде парите.
— Господаря е щедър — възкликна проститутката и се пресегна да вземе банкнотите.
— Коя е къщата? — попита Борн и дръпна парите назад. — И на кой етаж? Господаря не знаеше.
— Ето там — отвърна жената и посочи сградата. — Третият вход, вторият етаж. Парите.
— А сега кажи на кого плаща онзи. Бързо!
— Има трима души на пазара. Една търговка на змии, стар измамник, който продава крадени златни верижки, и един, дето продава пържена риба и месо.
— И това са всички?
— Да, нали ти казах.
— Господаря е прав, наистина го мамят. Ще ти бъде благодарен. — Борн отдели една банкнота. — Но аз държа да бъда справедлив. Освен онзи с радиостанцията колко още работят за помощника на Господаря?
— Още трима, и те с радиостанции — отвърна проститутката, приковала очи в парите.
— Ето, вземи ги и си върви. Тръгни нататък и не излизай на горната улица.
Жената сграбчи банкнотите и хукна по алеята; скоро изчезна в мрака. Борн я наблюдава, докато се скри, после се обърна и бързо тръгна към каменните стълби. Щом се изкачи на улицата горе, отново зае прегърбената стойка. Трима пазачи и шефът им. Трябваше да си свърши работата бързо. Беше девет и трийсет и шест.
Откри първият да разговаря възбудено с търговеца на риба. Пазачът правеше резки жестове, а събеседникът му само поклащаше отрицателно глава. Борн си избра един набит мъж, застанал близо до пазача; втурна се напред и блъсна нищо неподозиращият зяпач в човека с радиостанцията. При тая мимолетна суматоха Джейсън дръпна настрани объркания пазач и с все сила запрати юмрука си във врата му, а когато онзи политна да пада, го подхвана и му нанесе саблен удар в тила. Потътри изпадналия в безсъзнание човек по тротоара, като се извиняваше на китайски пред тълпата заради пийналия си приятел. Запокити го пред останките от една витрина, взе му радиото и го стъпка.
При втория човек на Господаря не беше нужна подобна тактика. Той стоеше сам встрани от тълпата и крещеше нещо в предавателя си. Жалката фигура на Борн очевидно не представляваше заплаха за него. Пазачът го взе за просяк поради протегнатата му ръка и го отпрати с жест; той се оказа и последният му, защото Борн сграбчи китката му, изви я и счупи ръката на мъжа. Четиринайсет секунди по-късно вторият пазач на Господаря лежеше до купчина смет, в която бе запратен счупеният му предавател.
Третият пазач разговаряше с търговката на змии. Борн със задоволство установи, че тя също не спираше да поклаща отрицателно глава; що се отнасяше до подкупите, в Уолд Сити умееха да бъдат лоялни. Човекът измъкна предавателя си, но така и не успя да го използва. Джейсън се затича към него, грабна една стара беззъба кобра от сергията и завря плоската й глава в лицето му. Ужасеният крясък беше точно реакцията, нужна на Джейсън Борн. Той не се поколеба да стовари по стегнатото гърло точно премерен удар. Сетне отново с поредните извинения извлече жертвата си през тълпата до бетонната пътечка встрани. Приближи портативната радиостанция до ухото си: връзка нямаше. Беше девет и четирийсет. Оставаше само помощникът на Господаря.
Дребният китаец в скъпия костюм и лъснатите обувки като луд се щураше насам-натам в опит да открие хората си и гнусливо избягваше да се допира до зяпачите, струпани около сергиите. Ниският ръст му
