пречеше да вижда добре. Борн изчака да разбере накъде ще се насочи, изпревари го тичешком, след това рязко се обърна и силно го удари с юмрук в стомаха. Китаецът се преви на две, а Джейсън го хвана през кръста и го занесе до тротоара, където двама мъже си подаваха бутилка ракия и поред отпиваха от нея. Стовари го помежду им — най-сигурният начин банковият чиновник да остане в несвяст още дълго време. Дори в алкохолното си опиянение двамината щяха да се погрижат за това: имаше джобове за пребъркване, обувки за сваляне… Девет и четирийсет и три.
Борн изостави прегърбената стойка. Втурна се през улицата и отново слезе по стъпалата до алеята. Стигна до входа, третия отдясно. Извади пистолета, купен от търговеца на оръжие в Монкок. Изкачи тихо и предпазливо стълбите до втория етаж. Пред вратата спря и със силен ритник строши тънкото дърво. Скочи в стаята и приклекна, протегнал напред оръжието си.
Насреща му трима мъже, наредени в полукръг, държаха насочени към главата му пистолети. Зад тях на стол бе седнал грамаден китаец в бял копринен костюм. Мъжът кимна на охраната си.
Бе загубил. Борн си бе направил криво сметката и Дейвид Уеб щеше да умре. Но което бе далеч по- ужасно, скоро след това щеше да последва и смъртта на Мари. Нека стрелят, помисли си Дейвид. Нека дръпнат спусъците и милостиво сложат край на живота му. Бе убил жената, която единствена имаше значение за него.
— Стреляйте, по дяволите! Стреляйте!
11.
— Добре дошли, господин Борн — каза едрият мъж в бял костюм и махна на охраната да се отстрани. — Надявам се, вече виждате, че е логично да хвърлите пистолета си на пода, и то по-далеч. Друг изход нямате.
Уеб погледна тримата китайци; мъжът в средата освободи предпазителя на автоматичното си оръжие. Дейвид свали пистолета и го хвърли напред.
— Очаквахте ме, нали? — тихо запита той, като се изправи в цял ръст, докато пазачът отдясно прибираше пистолета.
— Не знаехме какво да очакваме… освен неочакваното. Мъртви ли са хората ми?
— Не. Малко пострадаха и са в безсъзнание, но са живи.
— Забележително. Нима мислехте, че съм тук сам?
— Беше ми казано, че се движите с помощник и още трима души, не шест. Реших, че е логично. С повече хора щяхте да биете на очи.
— Именно затова тези тримата дойдоха по-рано, за да подготвят нещата, и от пристигането си не са напускали тази дупка. И тъй, вие си помислихте, че ще успеете да ме плените и да ме размените срещу съпругата си.
— Повече от ясно е, че тя няма нищо общо с цялата история. Пуснете я, тя нищо не може да ви стори. Убийте мен, но нея освободете.
Банкерът изкомандва на двама от пазачите да напуснат стаята. Те се поклониха и мигом изчезнаха.
— Този човек ще остане — заяви китаецът на Уеб. — Освен, че ми е верен до смърт, той не разбира думичка английски.
— Виждам, че имате доверие на хората си.
— На никого нямам доверие. — Банкерът посочи паянтов дървен стол в другия край на мизерната стаичка. При този жест на ръката му се видя златният „Ролекс“ с диаманти, обсипали циферблата. Бяха в тон с диамантените копчета за ръкавелите. — Седнете — заповяда той. — Положих големи усилия и похарчих много пари, за да организирам тази среща.
— Помощникът ви, предполагам, че той ми се обади — подхвана безцелно Борн, като изучаваше всяка подробност от стаята, докато отиваше към стола, — каза да не идвам тук със скъп часовник. Вие явно не сте се вслушали в съвета му.
— Пристигнах в мръсен кафтан, чиито ръкави бяха достатъчно дълги да скрият „Ролекс“-а ми. А като гледам и вашите дрехи, виждам, че Хамелеона си разбира от работата.
— Вие сте Яо Минг — продума Уеб и седна.
— Това е едно от имената, които използвам, и вие ще ме разберете най-добре. Хамелеона се подвизава в много форми и цветове.
— Не съм убил съпругата ви, нито мъжа, който е бил с нея.
— Зная това, господин Уеб.
— Какво?! — Дейвид скочи от стола си.
Пазачът бързо направи стъпка към него и вдигна оръжието си.
— Седнете — подкани го банкерът. — Не тревожете предания ми приятел, иначе и двамата ще съжаляваме. Особено вие.
— Знаели сте, че не съм убиецът, и все пак ми причинихте всичко това!
— Защото вие сте истинският Джейсън Борн. По тази причина сте тук и съпругата ви ще остане под моя опека, додето изпълните моето поръчение.
— Аз говорих с нея.
— Знам, аз дадох разрешението.
— Не приличаше на себе си. Да не би да е упоена?
— Разбира се, че не.
— Пострадала ли е?
— Малко е паднала духом, но иначе е добре. Естествено, ако ми откажете, не само че ще пострада, а и ще умре. Ясно ли се изразих?
— Ти си мъртъв.
— Джейсън Борн проговори, това е добре. Ето от какво имам нужда.
— Казвай, не се бави.
— Преследваме човек, който се подвизава под твоето име — подхвана банкерът и в гласа му прозвучаха сурови нотки. — Работата е много по-сериозна, нека боговете ми простят, от загубата на млада съпруга. Той е терорист, той е нов Джейсън Борн, напада от всички страни и във всички райони. Той избива хората ми, взривява пратки с ценни стоки, заплашва със смърт едри търговци, ако правят бизнес с мен. Невероятно високите му хонорари се плащат от мои врагове тук в Хонконг и Макао, както и на север в самите провинции.
— Имате много врагове.
— Защото бизнесът ми се разраства непрестанно.
— Научих, че и мъжът, убит не от мен в Макао, не бил дребна риба.
— Колкото и странно да е — рече банкерът, като задиша ускорено и стисна облегалката на стола в опит да се овладее, — ние с него не бяхме врагове. В някои области интересите ни се преплитаха. Именно така той се запозна със съпругата ми.
— Колко удобно! Това наричам аз съвместна експлоатация.
— Държите се оскърбително.
— Не аз съм създал правилата в тая игра — отвърна Борн, насочил студен поглед към китаеца. — Да се върнем на въпроса. Моята съпруга е жива и аз си я искам обратно, без косъм да е паднал от главата й. Само ако някой я пипне с пръст, вашият терорист ще ви изглежда като кротко агънце пред мен.
— Не сте в положение да отправяте заплахи, господин Уеб.
— Уеб наистина не е — съгласи се най-преследваният някога мъж в Азия и Европа. — Но Борн не се спира пред нищо.
Китаецът, втренчил се в Джейсън, бавно кимна и сведе очи под острия поглед на Уеб.
— Дързостта ви не отстъпва на вашата самомнителност. Но ето какво се иска от вас. Задачата е много проста. — Банкерът внезапно сви дясната си ръка в юмрук, който стовари по крехката рамка на стола. — Имам доказателства срещу враговете си! — викна той, а очите му гневно засвяткаха помежду тесните цепки в подпухналата плът. — И единственото, което ще ме задоволи, е да доведете оня самозванец, който доста убедително се кичи с името ви! Искам го тук пред мен, да се гърчи в агония, докато усеща как животът го напуска, и да ми каже всичко, което искам да зная. Доведете ми го, Джейсън Борн! — Банкерът дълбоко пое
