— Умно момче — прекъсна го Стейпълс.
— И глупаво консулство — каза Нелсън. — Военните си били отишли, а нашите хора по сигурността с тяхната мания за секретност не били включили в списъка контингента от „Виктория Пийк“. Управителят по- късно казал, че момчето показало две лични карти и изглеждало добро, така че той рискувал.
— И е постъпил правилно. Вероятно не би го направил, ако момчето се е държало иначе. Умни моряци.
— Държа се иначе. На следващата сутрин в консулството чете конско евангелие на казармен език и на достатъчно висок тон, за да го чуя в края на коридора, където се намира моят офис. Искаше да знае за какво, по дяволите, ги смятаме и защо висят в тази планина, след като цяла седмица вече не са регистрирани.
— Веднага цялото консулство разбра, че имаме празна къща в колонията.
— Ти го каза, Кетрин, не аз. Ще ти разкрия точно какви инструкции съдържаше меморандума към персонала. Той пристигна час след като момчето си отиде.
— И това, което ви инструктираха да казвате, се разминаваше с това, което вие смятате за истина?
— Естествено. Къщата във „Виктория Пийк“ е била наета за сигурността и удобството на правителствени служители и на представители на американски корпорации, дошли с цел бизнес.
— Глупости. Особено второто. Откога американските данъкоплатци проявяват интерес към дейността на „Дженеръл Мотърс“ или Ай Ти Ти?
— Вашингтон активно насърчава разрастването на търговията успоредно с приятелската ни политика към Народната република. Логично е. Искаме нещата да са по-леснодостъпни, а това място тук е претъпкано като самия ад.
— Звучи така, сякаш си го репетирал.
— Естествено. Казах ти онова, което съм инструктиран да говоря.
— А пък аз поразрових тук-там. Имам приятели горе във „Виктория Пийк“, които смятат, че околността ще продължава да се насища с части за охрана. Хавиланд е там, нали?
— Почти сигурно е.
— Почти?
— Една наша служителка искаше да получи някакви пари от посланика и попита шефа в кой хотел е отседнал. Казал й, че не е в хотел. Тогава в чия резиденция. Получила същия отговор. „Ще трябва да чакаме, докато той ни се обади“ — й казал шефът. Дойде да ми плаче на рамото, но заповедта беше твърда. Не се знаело къде е.
— Значи е горе, във „Виктория Пийк“ — заключи Стейпълс. — Настанил се е там и започнал операция по издирване.
— Може би на тази Уеб, на Мари Сен Не знам коя си?
— Сен Жак. Да.
— Искаш ли да ми разкажеш за нея?
— Не сега. Не искам и това ще е за твое добро. Ако аз съм права и някой заподозре, че си получил такава информация, ще те изпратят в Рейкявик по фланелка.
— Но ти ми каза, че не знаеш дали има такава връзка и би искала да разбереш.
— В смисъл, че не разбирам причините за нея, ако наистина съществува. Познавам историята само от едната й страна и в нея има празнини. Бих могла да греша. — Кетрин отпи малко от уискито си. — Виж, Джони — продължи тя, — само ти би могъл да решиш и ако откажеш, ще разбера. Искам да знам дали пребиваването на Хавиланд там, горе, има нещо общо с човек на име Дейвид Уеб и неговата жена Мари Сен Жак. Тя преподаваше икономика в Отава, преди да се омъжи.
— Канадка ли е?
— Да. Ще ти кажа защо искам да знам. Ако връзката е тук, трябва да действам по един начин, а ако не е, трябва да се завъртя на сто и осемдесет градуса и да поема друга стратегия. Ако се окаже, че е второто, мога да дам пълна гласност на нещата. Мога да използвам вестници, радио, телевизия — всичко, което може да помогне за залавянето на нейния съпруг.
— Което означава, че той е извън погледа на всички — намеси се аташето. — И само ти знаеш къде е тя.
— Както казах и преди, умът ти сече.
— Но ако е така — ако има връзка с Хавиланд, както мислиш ти…
— Нито дума. Да ти отговоря, значи да ти кажа повече, отколкото трябва да знаеш.
— Разбирам. Работата е деликатна. Чакай да помисля. — Нелсън надигна мартинито си, но вместо да отпие, го остави на масата. — Какво ще кажеш за анонимно обаждане, което съм получил?
— Какво по-точно?
— Разстроена канадка, която търси информация за изчезналия си съпруг.
— И защо се е обадила тъкмо на теб? Тя добре познава тези среди. Защо не на самия консул?
— Не е бил там. Аз съм отговорил вместо него.
— Не искам да разбивам мечтите ти за слава, Джони, но все още не си негов заместник.
— Права си. Освен това всеки би могъл да провери телефонния номератор и да разбере, че никога не съм получавал такова обаждане.
Стейпълс се наведе напред.
— Ако наистина искаш да излъжеш, има друг начин. При това всичко е взето от реалността. Случило се е и никой не може да твърди обратното.
— Какво е то?
— Една жена те е спряла на Гардън Роуд, когато си напускал консулството. Не ти е казала много, но достатъчно, за да те обезпокои. Не е дошла с теб, защото е била изплашена. Силно разтревожена жена, търсеща своя изчезнал съпруг американец. Дори би могъл да я опишеш.
— Започни с описанието й.
Седейки пред бюрото на Макалистър, Лин Уенцзу четеше от отворения си бележник, а заместник- секретарят го слушаше.
— Макар че й дават различно описание, разликите са минимални. Стегната назад коса, покрита с шапка, липса на грим, сандали, които да намалят ръста й — това е тя.
— И е твърдяла, че не помни името на някой, който би могъл да е неин втори братовчед?
— Втори братовчед по майчина линия. Хрумване, изсмукано от пръстите, но достатъчно конкретно, за да ни насочи. Според жената на рецепцията е била доста объркана. Носила е чанта, очевидно имитация на „Гучи“, и жената я е взела за някаква селянка от провинцията. Твърде наивно.
— Разпознала е името на някого — каза Макалистър.
— Ако е така, защо не е поискала да го види? При тези обстоятелства не би губила излишно време.
— Вероятно е предположила, че сме вдигнали тревога, и не е искала да рискува да бъде разпозната.
— Не мисля, че това би я изплашило, Едуард. С целия си опит, с всичко, което знае, би могла да бъде много убедителна.
— С онова, което си мисли, че знае, Лин. Не е могла да бъде сигурна в нищо. Била е предпазлива от страх да не направи погрешен ход. Става дума за съпруга й. Видях ги заедно и трябва да ти кажа, че тя трепери над него. Боже, та тя открадна пет милиона долара просто защото смяташе, че собствените му хора са го измамили.
— Тя е направила това?
— Хавиланд ви обясни всичко. Направи го и изчезна. И кой би надигнал глас срещу това? Тя постави Вашингтон точно в положението, в което искаше. Изплашен и почервенял от срам.
— Колкото повече научавам за нея, толкова повече й се възхищавам.
— Възхищавай й се колкото искаш, но я намери.
— Като стана дума за посланика, къде е той?
— Обядва с канадския представител.
— Всичко ли ще му каже?
— Не, ще го помоли за съдействие. Ще се свърже веднага с Лондон. Оттам канадският представител ще
