Намерете американката и я заловете.
— Aiay — отговори агентът от Специалния отдел.
Мари се опита да запази спокойствие и да овладее реакциите си. Ситуацията беше нелепа. Но в същото време и крайно сериозна. Беше облякла пеньоара на Кетрин, в който приличаше на идиот. Беше взела горещ душ и още по-лошо, беше изпрала дрехите си в кухненската мивка. Сега съхнеха върху пластмасовите столове на балкона и бяха още влажни. Но тя трябваше да бяга.
Какво се беше случило? Кетрин не беше човек, който издава безапелационни команди. Хора като нея избягваха подобен подход, тъй като той само объркваше мислите при екстрена ситуация, а ситуацията беше такава. Движи се! Колко често Джейсън казваше това в Цюрих и Париж. Толкова пъти го беше чувала, че и сега думата я накара да се задейства.
Облече мокрите си дрехи, които прилепнаха по тялото й, и взе от килера на Стейпълс чифт пантофи. И те й убиваха, но поне бяха по-меки от сандалите й. Сега можеше да бяга, налагаше се да бяга.
Косата й! О, Боже, косата! Изтича до банята, където в порцеланов буркан Кетрин държеше фибите и шнолите си. За секунди прикрепи косата си, бързо влезе в малката дневна, намери шапката си и я нахлупи.
Чакането на асансьора беше безконечно. Според светещите цифри над вратите и двата асансьора се разхождаха между първия, третия и седмия етаж, без да се осмелят да припарят до деветия.
„При възможност избягвай асансьорите. Те са капани.“ Джейсън Борн, Цюрих.
Мари се огледа. Видя пожарния изход и се затича към него.
Задъхана, влетя в малкото фоайе, стремейки се да отблъсква погледите, отправени й от няколкото наематели, които излизаха навън. Тя не виждаше нищо, трябваше да се махне!
„Колата ми е в гараж една пряка вдясно от входа на сградата. Казва се «Минг».“ Вдясно ли беше? Или вляво? Вън на улицата тя се поколеба. Дясно или ляво? Опита се да помисли. Какво беше казала Кетрин? Дясно! Трябваше да тръгне надясно, това беше първото, което й дойде наум. Не й оставаше друго, освен да му се довери.
„Първата мисъл винаги е най-вярната, най-точната, защото впечатленията се съхраняват в главата ти като информацията в компютър. Главата ти е устроена така.“ Джейсън Борн, Париж.
Тя се затича. Левият й пантоф падна; наведе се да го вземе. Изведнъж една кола изскочи от портала на Ботаническата градина и пое по улицата със скоростта на ракета с топлинни сензори. Чу се изсвирване на гуми, колата описа полукръг и спря напряко на улицата. Отвътре изскочи човек, който се затича към нея.
18.
Нямаше какво повече да направи. Беше заловена на място. Мари викаше отново и отново, докато китайският агент се приближи; истерията й достигна връхната си точка, когато мъжът учтиво, но здраво я хвана за ръката. Тя го позна — беше един от тях, един от бюрократите! Виковете й преминаха в кресчендо. Минувачите започнаха да се обръщат!
— Моля ви, мисис!… — извика китаецът, като се стремеше гласът му да звучи спокойно. — Няма да ви причиня зло. Позволете ми да ви придружа до колата. За ваша собствена безопасност.
— Помощ! — изпищя Мари, а вечерните минувачи се насъбраха около тях. — Този човек е крадец! Открадна ми чантата с всичките пари! Опитва се да ми свали бижутата!
— Хей, момче! — извика възрастен англичанин и вдигна бастуна си. — Някои вече отидоха да се обадят в полицията, но докато те пристигнат, кълна се в Бога, ще ти натроша кокалите!
— Моля ви, сър — настояваше човекът от Специалния отдел. — Този случай е от компетентността на властите, а аз работя за тях. Разрешете ми да ви покажа служебната си карта.
— Кротко, малкият! — изръмжа човек с австралийски акцент, като отстрани възрастния англичанин, казвайки му: — Вие сте чудесен човек, не се занимавайте с такива. Тези хулигани имат нужда от по-здрава ръка. — Австралиецът се изправи срещу агента китаец. — Махни си ръцете от жената, глупако! На твое място щях да съм много бърз.
— Простете, сър, но това е сериозно недоразумение. Тази жена е в опасност и трябва да бъде разпитана от властите.
— Не ти виждам униформата!
— Разрешете ми да ви покажа удостоверението си.
— Същото каза и преди един час, когато ме нападна на Гардън Роуд! — изкрещя Мари истерично. — Тогава хората се опитаха да ми помогнат! Той излъга всички! И после ми открадна чантата! Непрекъснато ме следи! — Мари знаеше, че няма значение какво ще крещи. Надяваше се единствено да създаде бъркотия, нещо, на което Джейсън я беше научил.
— Хей, мръсник, махни си ръцете от жената! — викна австралиецът.
— Моля ви, сър. Не мога да го направя. Другите служители ще се появят всеки момент.
— О, така ли? Значи вие, хулигански изчадия, действате на банди? Е, когато те бъдат тук, ти ще представляваш жалка картинка! — Австралиецът хвана агентът за рамото и го извъртя встрани. Но докато залиташе, китаецът изпъна стъпалото на крака си, който наподоби острието на нож, и със светкавично движение го заби в коремната област на добрия самарянин, който се преви и падна на колене.
— Още веднъж ви предупреждавам да не се намесвате, сър!
— Нима, кучи сине? Мръсно копеле! — Австралиецът се нахвърли върху агента от Специалния отдел, като го обсипваше с удари. Тълпата изрази гръмко одобрение, което проехтя по улицата — и ръката на Мари беше свободна! Към цялата врява се прибави и звук на сирени, последван от три автомобила, между които една линейка. Чу се силен шум от спирачки.
Мари се спусна между хората и с всички сили се затича към червената табела на около петдесет метра. Пантофите й бяха паднали от краката й, а мазолите, причинени от твърдите сандали, предизвикваха непоносими болки, които пронизваха тялото й като стрели. Но тя не можеше да мисли за това. Трябваше да бяга, да бяга и да се спаси! Плътен глас се извиси над уличната глъчка. Мари видя човека зад себе си. Беше огромният китаец, когото наричаха майор.
— Мисис Уеб! Мисис Уеб, умолявам ви! Спрете! Не ви желая злото! Ще ви кажа всичко! За Бога, спрете!
„Ще каже всичко! — помисли си Мари. — Ще ме лъже пак и пак!“
„Удобният случай ще се представи. Разпознай го и се възползвай.“
Мари рязко се обърна в обратна посока, сниши тялото си и се спусна към идващата насреща й тълпа, като се опитваше да държи тялото си възможно най-ниско. Сега бягаше към мястото, където я бяха заловили. Тичайки, тя обръщаше главата си вляво — гледаше и се надяваше. И го видя измежду бягащите хора! Огромният майор мина покрай нея в обратна посока; с него тичаше друг човек — добре облечен бюрократ.
Малко по-нататък тя забеляза жилавия австралиец, който бълваше ругатни и налагаше с юмруци трима нападатели, осмелили се да припарят в частния му боксов ринг. Изведнъж за учудване на всички той повдигна един от падналите си противници и изрева:
— За Бога! Ще престанете ли бе, говеда? Не сте от онази хулиганска измет, и дори аз мога да го забележа! Не виждате ли, че ни вързаха тенекия!
Мари прекоси улицата и стигна до входа на Ботаническата градина. Застана под едно дърво до портала; от това място се откриваше директен изглед към гаража „Минг“.
В този момент пред него спря такси. Отначало никой не се появи отвътре, но после шофьорът излезе. Отиде до стъклената кабинка на входа и каза нещо на човека в нея. Поклони му се и се върна при колата, за да предаде думите на своя пътник. Дясната врата предпазливо се отвори и една жена стъпи на тротоара. Това беше Кетрин! Тя забързано отиде до кабинката и докато говореше, поклащаше глава, сякаш чутото никак не й харесваше.
Изведнъж се появи Лин. Връщаше се обратно, явно забелязал, че нещо не е наред. След секунди щеше да мине покрай гаража и да види Кетрин!
— Карлос — извика Мари, предполагайки най-лошото. Знаеше, че по този начин ще разбере всичко. —
