Делта!
Майорът се завъртя на сто и осемдесет градуса с разширени от ужас очи. Мари се затича навътре в Ботаническата градина; това беше ключът. Каин означава Делта и Карлос ще бъде убит от Каин… нещо от този род бяха паролите, разпространени из Париж. Те отново използваха Дейвид! И това не беше предположение, а самата реалност. Правителството на Съединените щати изпращаше съпругът й да поеме отново ролята, която го беше изправила на косъм от смъртта, тогава, когато за малко щеше да стане жертва на собствените си хора. Какви бяха тези копелета?… Или погледнато иначе, какви цели бяха в състояние да оправдаят средствата, използвани от уж здравомислещи хора, за тяхното постигане?
Сега трябваше да открие Дейвид, преди той да е поел поредните рискове, които се полагаха на други. Но за да го намери, трябваше да се добере до Кетрин, която беше на не повече от трийсет метра. Трябваше първо да накара врага да тръгне в нейната посока, а после да пресече улицата, без да бъде видяна. Джейсън, какво мога да направя?
Прикри се зад един висок храст и когато майорът изтича през входа на градината, тя го заобиколи, така че да остане скрита. Огромният китаец се спря и се огледа. Пронизващият му поглед преброди всичко наоколо, след което той се обърна и извика своя подчинен, който се беше появил от пресечката на Олбъни Роуд. Човекът очевидно се затрудни при пресичането на улицата; движението беше натоварено и потокът от коли се придвижваше бавно заради линейката и другите две коли, спрели по средата на платното. Майорът побесня, когато разбра причината за объркания трафик.
— Накарай онези глупаци да преместят колите! — изрева той. — И им кажи да дойдат тук… — Не! Изпрати ги до портите на Олбъни Роуд! Останалите незабавно да дойдат тук!
Вечерните минувачи като че ли се удвоиха. Семейства бутаха детски колички, любовници вървяха прегърнати измежду дългите редици цветя. Смехът на гонещи се деца огласи градината, а майорът продължаваше да стои на пост до входа. Мари преглътна; паниката й растеше. Линейката и другите две коли бяха преместени и потокът от автомобили започна да се движи по-нормално.
Катастрофа! Близо до линейката някакъв нервен шофьор удари колата пред себе си. Майорът не се стърпя; злополуката, станала съвсем близо до неговия служебен автомобил, го накара да излезе напред, очевидно за да установи дали хората му са замесени в инцидента. Удобният случай ще се представи… възползвай се! Сега!
Мари бързо заобиколи храстите, изтича през тревата, за да достигне пътеката с чакъл, която извеждаше от градината. Погледна надясно, страхувайки се от това, което би видяла там, но все пак трябваше да се увери. Най-силните й страхове се оправдаха; огромният майор беше видял — или усетил — женската фигура, тичаща по пътеката. Той се поколеба за момент, несигурен какво трябва да направи, но после бързо затича към портала.
Чу се клаксон, четири бързи изсвирвания. Това беше Кетрин, която й махаше през отворения прозорец на малка японска кола. Мари се втурна към улицата.
— Качвай се! — извика Стейпълс.
— Той ме видя!
— Бързо!
Мари скочи на предната седалка. Кетрин увеличи скоростта и колата се понесе с двете гуми върху тротоара, след което изви рязко вляво, включи се в насрещното движение и бързо продължи в обратна посока. Зави надясно по една улица и стигна до кръстовище, където се виждаше голям знак с червена стрелка, сочеща надясно: Районен бизнесцентър. Стейпълс зави вдясно.
— Кетрин! — извика Мари. — Той ме видя!
— По-лошо — каза Стейпълс. — Видя колата.
— Зелено „Мицубиши“ с две врати! — извика Лин Уенцзу по портативния си предавател. — Регистрационният му номер е AOR пет-три-пет-нула. Нулата би могла да е и шест, но това няма значение. Първите три цифри ще са достатъчни. Шофьорът и пътникът трябва да бъдат заловени и поставени под охрана. Никакви разговори с тях! Това е въпрос, отнасящ се до правителството, и не се дават никакви обяснения. Тръгвайте! Веднага!
Стейпълс зави в голям гараж на улица Айс Хаус. Яркочервеният знак на хотел „Мандарин“ се виждаше на по-малко от петдесет метра оттам.
— Ще наемем кола — каза Кетрин, докато взимаше билета, даден й от човека в будката на входа. — Познавам няколко момчета в хотела тук.
— Ние ли ще паркираме или вие? — Хилещият се служител очевидно се надяваше на първия вариант.
— Вие ще паркирате — каза Кетрин, като измъкна няколко хонконгски долара от чантата си. — Да вървим — обърна се тя към Мари. — И стой от дясната ми страна, близо до сградите. Как са краката ти?
— По-добре да не казвам.
— Тогава недей. Няма време за тях сега. Дръж се, момичето ми!
— Кетрин, престани да говориш като Обри Смит.
— Кой е той?
— Забрави го. Обичам старите филми. Хайде да вървим.
Двете жени забързаха по улицата към един страничен вход на хотела. Изкачиха се по стъпалата, като Мари силно накуцваше, и влязоха вътре.
— От дясната страна след редицата от магазини ще видиш тоалетна — каза Кетрин.
— Виждам табелката.
— Почакай ме там. Ще дойда веднага след като уговоря колата.
— Тук има ли аптека?
— Не искам да се показваш наоколо. Описанието ти е разпратено навсякъде.
— Разбирам това, но поне ти не можеш ли да потърсиш?
— Да не си в цикъл?
— Не, краката ми! Вазелин или някакъв лосион за кожа. Може и кислородна вода.
— Ще направя каквото мога, но имай предвид, че нямаме никакво време.
— И миналата година нямах никакво време. Бях като на каторга. Ще спре ли някога всичко това, Кетрин?
— Ще дам всичко от себе си. Ти си моя приятелка и сънародничка, скъпа. А аз съм една много ядосана жена. Колко жени срещна из свещените зали на ЦРУ или в неговия клон в Държавния департамент с великото име „Консулски операции“?
Мари примигна, опитвайки се да си спомни.
— Нито една.
— Да се чукат тогава!
— Но в Париж имаше…
— Там винаги има, скъпа. Отиди в тоалетната.
— В Хонконг автомобилът е пречка — каза Лин и погледна към часовника на стената на офиса си в главния щаб на военното разузнаване, Специалния отдел. Часовникът показваше 6,34. — Затова предполагам, че тя ще закара жената на Уеб донякъде и ще я скрие. Крайният срок до осем часа тази вечер е анулиран заради преследването. Трябва да я пресрещнем. Има ли нещо, за което не сме помислили?
— Да пъхнем в затвора онзи австралиец — подсказа добре облеченият му подчинен. — Стана причина за гражданско неподчинение. Знаем къде се намира и можем да го приберем.
— С какво обвинение?
— Прекъсване на операция.
— И с каква цел всичко това?
Подчиненият сви рамене ядосано.
— Някакъв вид удовлетворение.
— Твоята гордост е без значение. Не изпускайте двете жени.
— Ви сте прав, разбира се.
— Полицията се е свързала с всички гаражи и агенции за даване на автомобили под наем, нали?
