Сделката на Ринеман

— В края на краищата, не съм сигурен, че има решение. Но ако има, не мисля, че е на тази маса… Може би греша. Защо не ги изслушаме първо?

— Добре. Би ли започнал с резюмето, което си подготвил? Страхувам се, че ще загубя самообладание по средата.

— Може ли да те посъветвам — прошепна Алтмюлер. — Ще бъде необходимо да загубиш самообладание по някое време — не виждам друг вариант.

— Разбирам.

— Алтмюлер дръпна назад стола и се изправи. Малко по малко гласовете около масата утихнаха.

— Господа, това спешно събиране се наложи по причини, които, предполагам, са ви известни. Най- малко би трябвало да са ви известни. Явно само райхминистърът по въоръженията и неговият екип не бяха информирани — факт, който те намират за ужасен… Накратко, операциите Пеенемюнде се намират в несравнима по своята сериозност криза. Въпреки милионите, вложени в тази най-жизнено необходима оръжейна разработка, въпреки непрекъснатите уверения, предлагани от вашите уважавани министерства, сега научаваме, че продукцията може да бъде доведена до пълно замразяване след няколко седмици. Само няколко месеца преди предварително съгласуваната дата за първите действащи ракети. Тази дата никога не бе поставяна под съмнение. Тя беше крайъгълен камък за цялата военна стратегия, цели армии бяха прегрупирани, за да се координират с проекта. Германската победа се базираше върху него… Но сега Пеенемюнде е застрашен. Германия е застрашена… Ако проектите, съставени от екипа на райхминистъра… изобретени и съставени… са валидни, комплексът Пеенемюнде ще изразходва запасите от индустриални диаманти за по-малко от деветдесет дни. Без индустриални диаманти прецизното комплектуване на Пеенемюнде не може да продължи.

Шум от гласове… възбудени, гърлени, молещи за внимание… избухнаха веднага, щом Алтмюлер седна. Цигарето на генерал Лееб разряза въздуха пред него, сякаш беше сабя.

Алберт Фьоглер примигваше и свиваше подпухналите си очи, после сложи на масата пълните си ръце и заговори остро, високо и монотонно. Вилхелм Цанген бършеше яростно с кърпичката лицето и врата си и пискливият му глас контрастираше на по-мъжествените гласове около него.

Франц Алтмюлер се наведе към Шпеер.

— Виждал ли си клетки с възбудени оцелоти в зоологическата градина? Пазачите не могат да ги оставят да се наранят в железата на клетката. Съветвам те да загубиш своето добро самообладание много по-рано, отколкото говорихме. Може би точно сега.

— Това не е начинът.

— Не им позволявай да мислят, че си уплашен.

— Аз не се страхувам. — Шпеер прекъсна своя приятел с едва забележима усмивка и се изправи.

— Господа!

Гласовете затихнаха.

— Алтмюлер говори остро и съм сигурен, че направи това, защото аз говорих остро с него. Това беше сутринта, много рано тази сутрин. Сега има по-голяма перспектива и не е време за контраобвинения. Казвам това не за да намаля критичните аспекти на ситуацията, защото те са огромни. Но яростта няма да реши нищо. А ние се нуждаем от решение… Затова аз си позволявам да търся вашата помощ — помощта на най- видните индустриални и военни умове в Райха. Най-напред, разбира се, трябва да се запознаем с детайлите. Ще започна с хер Фьоглер. Като мениджър на индустрията на Райха бихте ли ни казали вашето мнение?

Фьоглер беше объркан — той не би искал да бъде първи.

— Не съм сигурен, че мога да ви осветля достатъчно, хер райхминистър. Аз също знам само това, което получавам в рапортите. Те бяха оптимистични до миналата седмица. Нямаше и следа за трудности.

— Какво значи оптимистични? — попита Шпеер.

— Казваха, че количествата диаманти и фрагменти са достатъчни. Освен това продължават опитите с литий, въглерод и парафин. Нашето разузнаване докладва, че английската колекция в Британския музей потвърждава теорията на Ханей-Мойсан. Вече са произвеждани диаманти по този начин.

— Кой е проверил англичаните? — Франц Алтмюлер не говореше любезно. — Не се ли досещате, че такива сведения могат да ни бъдат подхвърлени?

— Тези проверки са работа на разузнаването. Аз не съм от разузнаването, хер Алтмюлер.

— Продължавайте — каза бързо Шпеер. — Още какво?

— Има един англо-американски експеримент под наблюдението на екипа на Бриджман. Те поставят графит под налягане от шест милиона паунда на един квадратен инч. Досега няма данни за успех.

— А има ли данни за неуспех? — попита Алтмюлер учтиво, като вдигна аристократичните си вежди.

— Напомням ви отново, че не съм в разузнаването. Не съм получил сведения досега.

— Храна за мисълта, нали — каза Алтмюлер.

— Въпреки това — прекъсна го Шпеер, преди Фьоглер да може да отговори — имахте причина да приемате, че количествата диаманти и фрагменти са достатъчни. Така ли е?

— Да, достатъчни. Или най-малкото бе възможна доставка, хер райхминистър.

— Как да бъдат доставени?

— Мисля, че генерал Лееб би могъл да знае повече по този въпрос.

Лееб едва не изпусна цигарето си от слонова кост. Алтмюлер забеляза изненадата му и бързо го попита, преди Лееб да си отвори устата:

— Защо армейски офицер от техническото снабдяване да има тази информация, хер Фьоглер? Питам, за да задоволя любопитството си.

— Пак от рапортите. Считам, че техническото снабдяване отговаря за оценяване на индустриалните, земеделските и минералните ресурси на окупираните територии, или онези територии толкова и са изследвани?

Ернст Лееб не беше съвсем неподготвен. Той беше неподготвен за обвинението на Фьоглер, а не за предмета на разговора. Той се обърна към помощника си, който разместваше листовете отдолу нагоре, за да намери каквото искаше Шпеер.

— Техническото снабдяване е под огромно напрежение в тези дни, както е и вашето министерство, хер Фьоглер. Съмнявам се дали генерал Лееб е имал време…

— Ние правим времето — каза Лееб. Неговото силно изразено воинско поведение контрастираше на бургмастерската недодяланост на Фьоглер. — Когато получим съобщение от подчинените на хер Фьоглер, че кризата е близка… че ни грози… ние веднага проучваме възможностите за преодоляването й.

Франц Алтмюлер вдигна ръка към устата си, за да прикрие неволната си усмивка. Той погледна към Шпеер, който беше твърде разстроен, за да види хумор в създалата се ситуация.

— Успокоен съм, че техническото снабдяване е толкова сигурно, генерале — каза Шпеер. Райхминистърът на въоръженията имаше малко доверие във военните и трудно го прикриваше.

— Моля, вашите пояснения.

— Казах възможности, хер Шпеер. За да стигнем до практическо решение, ще ни е необходимо повече време от даденото.

— Добре. Вашите възможности?

— Има една възможност за едно бързо възстановяване на ресурсите с историческо значение. — Лееб спря, за да махне цигарата, смачка я, като чувстваше, че всеки един около масата го наблюдава внимателно. — Позволих си да препоръчам на Генералния щаб предварителни изследвания. Те включват експедиционни сили по-малко от четири батальона… Африка. Диамантените мини източно от Танганайка.

— Какво? — Алтмюлер се наведе напред и не се сдържа. — Не говорите сериозно, нали?

— Моля! — Шпеер не можеше да позволи на приятеля си да прекъсва. Ако Лееб дори само замисляше такава драстична акция, това би могло да бъде голяма заслуга. Но нито един военен, знаейки тънката накъсана бойна линия по Източния фронт и смъртоносните атаки на съюзниците в Италия, не би могъл да даде подобен абсурден съвет, освен ако няма някаква реална надежда за успех.

— Продължавайте, генерале!