Сделката на Ринеман

О, Господи! Не е за вярване!

Никой не си позволи да каже това, нито дори да си го помисли.

Това беше решението, разбира се… Много, наистина много малко бяха хората, които имаха достъп до фактите и те обърнаха очите и мисълта си встрани от крайното решение. Прекъснаха сделката по средата, отказвайки да узнаят последната част от пазарлъка. Това беше за да задоволят другите, но не и самите себе си. Не и тях.

Както направи хитрият стар аристократ Фредерик Вандам.

Ето и вашето решение, генерале. Вашата система за водене. За Пеенемюнде… Някой иска да я продаде.

Ето това е всичко.

Купи го.

Цената не ме интересува. Цената няма значение… нека други да се погрижат за детайлите. Под никакъв предлог, ама под никакъв предлог детайлите не трябва да се разискват. Те просто трябва да бъдат изпълнени.

Тоест… командването зависи от изпълнението на общите задачи. Не бе необходимо… да бъде повтаряно, нито пък… изискваше ненужно разпростиране, изясняване или оправдания. Детайлите са проклятие, те отнемат много време. И освен това имаше негласна военна заповед — висшите ешелони просто нямаха време. По дяволите, човече, във война сме! Ние трябва да разрешим големия военен въпрос на държавата!

Дреболиите ще бъдат разглеждани от по-нискостоящи мъже… чиито ръце понякога вонят от миризмите на техните дребни задължения, но затова пък е командването.

Да се купи!

Нямаме време. Очите ни са обърнати встрани. Умовете ни са заети с нещо друго.

Издай заповед по своя инициатива, както би направил добрият войн, който познава командването. Никой няма да е подозрителен, защото по-важни са резултатите. Всички знаем това, както и за връзките в командването, старче!

Безумие.

По странно съвпадение едно разузнавателно проучване е направено от човек в Йоханесбург, чрез който се стремят да доставят индустриални диаманти. Доставка, за която беше изпратено цяло състояние в швейцарска валута от германската фирма „И. Г. Фарбен“ — оръжейният гигант на Третия Райх. Пеенемюнде притежава система за водене, а тя би могла да бъде взета. На определена цена.

Не е необходим голям интелект, за да се стигне до тази цена.

Индустриални диаманти!

Чиста лудост!

Не е необходима справка, за да се разбере, че Германия отчаяно се нуждае от диаманти. По съвсем ясни причини, както и съюзниците отчаяно се нуждаят от система за водене в големите височини.

Една размяна между врагове в последната фаза на най-жестоката война в историята на човечеството.

Лудост!

Извън човешкото разбиране!

И затова генерал Алан Суонсън отхвърли този план в неговата непосредствена… цялост.

Единичен дълбок удар на часовника го прекъсна, отбелязвайки четвърт час. Тук-там в лабиринта от тъмен бетон започнаха да проблясват светлини, хвърляни от малките прозорчета. Сивкав пурпур бавно започна да се показва на черното небе, а над него се появиха неясните очертания на облаци…

В големите височини…

Суонсън се отдалечи от прозореца и седна на дивана, обърнат към камината. Дванайсет часа изминаха… по-точно единайсет часа и четиридесет и пет минути… откакто започна отстраняването.

Той насочи лудостта там, където й беше мястото — към човека, предизвикал кризата, чиито лъжи и манипулации доведоха „Овърлорд“ до бездната на сквернословието.

Той беше заповядал на Хауърд Оливър и Джонатан Крафт да бъдат в апартамента му в шест и трийсет. Преди дванайсет часа и петнайсет минути. Телефонира им предишния ден, като им даде да разберат, че няма да търпи никакви извинения. Ако имат проблем с транспорта, ще им го осигури, но те на всяка цена трябва да бъдат в неговия апартамент във Вашингтон точно в шест часа.

Демаскирането е недопустимо!

Пристигнаха точно в шест, когато прозвучаха мрачните удари на стенния часовник. В този момент Суонсън знаеше, че действа от позицията на силата. Хора като Оливър и Крафт, по-специално Оливър, се придържат към такава точност само ако се страхуват. Това, разбира се, не беше от вежливост.

Прехвърлянето бе осъществено с простота…

В Женева, Швейцария, има един телефонен номер… На него ще отговаря мъж, който при определена кодирана фраза ще срещне двете коренно различни групи и, ако е необходимо, ще работи като преводач. Разбира се, че втората група — с цел изясняване — има достъп до усъвършенстваната система за водене в големите височини. На свой ред първата група трябва да знае за… може би да има и достъп… до пратките на индустриални диаманти. Мините „Коенинг“ край Йоханесбург може би са мястото, откъдето ще започнем.

Това бе цялата информация, която имаха.

Препоръчано бе господин Оливър и господин Крафт да започнат работа веднага по тази информация.

Ако те не успеят да направят това, до Министерството на войната ще достигнат изключително сериозни обвинения за измами от отделни лица и групи, свързани с контрактите за въоръжения.

Настъпи дълъг период на мълчание. Заключенията от неговото изложение, с всички забележки, бяха възприети постепенно от двамата мъже.

Алан Суонсън допълни натъртено потвърждението си за техните най-лоши опасения и каза не който и да бъде избран да отиде в Женева той няма да бъде някой негов познат. Не трябва да бъде свързан и с Министерството на войната или някоя от неговите служби. Това беше най-важното.

Срещата в Женева беше проучвателна. Който отидеше в Швейцария, би трябвало да бъде знаещ и, ако е възможно, способен да забележи измама. Явно човек, който сам е използвал измамата.

Това не би било трудно за тях, не и в кръговете, където се движат. Те със сигурност познават такъв човек.

Наистина познаваха такъв. Счетоводител на име Уолтър Кендъл.

Суонсън погледна нагоре към часовника на стената — показваше шест и двайсет.

Защо времето върви толкова бавно? От друга страна, защо не спре? Защо не спре всичко, освен слънцето? Защо трябва да има нощ, която да прекарваш сам?

След един час ще бъде в своя кабинет и тихо ще прави приготовления за някакъв си Уолтър Кендъл, който да отлети по неутрални пътища за Женева, Швейцария. Той ще скрие заповедите в синята кесийка заедно с драсканиците на другите транспортни и митнически документи. Няма да има подписи върху ордерите, само печата на дивизията във Феърфакс. Стандартна процедура при тайни операции.

„О, Исусе, помисли Суонсън, ако можеше да има контрол… без участие!“

Но той знаеше, че това не беше възможно. Рано или късно щеше да се изправи лице в лице с реалността.

8

6 декември 1943 г., Страната на Баските, Испания