Скъпи Ченсълър,
Пиша, за да ви държа в течение — както удачно бяхме започнали да правим това по време на сесиите на вашия брат тук, в Уотърман — че Ълстър прехвърля значителни суми в европейски банки за покриване разходите по може би най-разкошния меден месец в историята на бракосъчетанията. Нищо не се отказва на красивата му съпруга! Вероятно бихте се радвали да научите, че кореспонденцията му се води по най-делови начин.
Няколко подобни послания бяха получавани от Ченсълър Дрю, който се усмихваше снизходително. Колко отдаден бе преобразеният му брат на своята съпруга! А вече водеше и кореспонденцията си като бизнесмен. Напредък определено имаше.
Това, което Джеферсън Картрайт не обясняваше в писмата си, бе, че Уотърман тръст бе заливан от поток разписани от Ълстър сметки и плащания, идващи от безброй хотели, железници, магазини и банки из цяла Европа. Това, което безпокоеше Картрайт, бе, че гъвкавостта, за която бе споменал но повод на инцидента с дирижабъла, трябваше да влезе в употреба отново.
Бе немислимо, но се превръщаше във факт! Разходите на Ълстър Скарлет щяха да надхвърлят доходите от попечителския фонд. В разстояние на няколко месеца — събирайки банковите преводи с изпратените за покриване сметки — Ълстър Стюарт Скарлет бе похарчил почти осемстотин хиляди долара.
Невероятно!
Но бе факт.
И ако Картрайт разгласеше информацията за това, Уотърман би могъл да загуби една трета от авоарите на Скарлати.
През август Ълстър Стюарт Скарлет извести майка си и брат си, че Джанет е бременна. Двамата щяха да останат в Европа още поне три месеца, тъй като лекарите смятаха, че би било най-добре, ако Джанет пътува колкото може по-малко в първите месеци на бременността.
Джанет щеше да остане в Лондон, докато Ълстър щеше да отиде на ловен поход с приятели в Южна Германия.
Нямаше да го има месец. Вероятно месец и половина.
Щеше да бие телеграма, когато решат да се завърнат у дома.
В средата на декември телеграмата пристигна. Ълстър и Джанет щяха да са у дома за Коледа. Джанет трябваше да пази повече или по-малко покой, тъй като бременността й бе трудна, но Ълстър се надяваше брат му да се погрижи обзавеждането в къщата му на Петдесет и четвърта улица да е удобно за нея.
Ълстър заръчваше на Ченсълър Дрю да се погрижи някой да посрещне кораба, с който щеше да пристигне преди тях новата им икономка от Стария континент. Назначаването й било горещо препоръчано и Ълстър би искал тя да се чувства като у дома. Казваше се Хана.
Езикът нямало да бъде проблем.
Тя говорела и английски, и немски.
През последните три месеца от бременността на Джанет Ълстър възобнови сесиите си в Уотърман тръст и самото негово присъствие там успокояваше Джеферсън Картрайт. Макар никога да не прекарваше повече от два часа в банката, той изглеждаше мрачен и по-слабо предразположен към пристъпите си на раздразнение, с които бе познат от преди медения си месец.
Започна дори да си взема работа за вкъщи с коженото куфарче ръчна изработка.
В отговор на поверителните и небрежно зададени от Картрайт въпроси във връзка с големите суми, преведени от банката в Европа, наследникът на Скарлати напомни на третия вицепрезидент на Уотърман, че именно той ясно му бе обяснил, че нищо не пречи доходът от попечителския му фонд да се използва за реинвестиране. Скарлет потвърди и молбата си всички негови европейски транзакции да останат поверителни помежду им.
— Разбира се. Напълно ви разбирам. Но вие знаете, че при прехвърляне на средства от втория фонд за покриване на разходите ви — а това тази година определено ще се наложи да направим — аз трябва да внеса този факт в документите на Скарлати… По силата на подписа ви сме изплатили огромни суми из цяла Европа.
— Но няма да се налага още дълго време да записвате това, нали?
— До края на финансовата година, който за „Скарлати индъстрис“ е трийсети юни. Същия, както и за правителството.
— Е — въздъхна красивият мъж, поглеждайки притеснения южняк, — тогава на трийсети юни ще трябва да стана и понеса ударите на съдбата. Фамилията няма да е разстроена за първи път. Но, надявам се, този да е последен.
С приближаването на термина на Джанет през вратите на резиденцията на Ълстър Скарлет течеше непрестанна процесия от различни търговци. Екип от трима лекари я държеше под непрекъснато наблюдение, а собственото й семейство я навестяваше два пъти дневно. Целта на всички тези занимания бе да поглъщат изцяло вниманието й. И да го държат далече от един ужасяващ факт. Факт, който тя криеше тъй дълбоко в себе си, че не знаеше как да говори за него; нямаше и човек, когото да чувства достатъчно близък.
Съпругът й бе спрял да й говори.
Бе напуснал леглото й в третия месец от бременността. По-точно, докато бяха в Южна Франция. Отказал бе повече сношенията с нея, смятайки че спонтанният й аборт по-рано е бил причинен от секса. А тя желаеше секс. Желаеше го отчаяно. Искаше да чувства тялото му върху своето тяло, защото само тогава усещаше някаква близост с него. Само тогава съпругът й се появяваше пред нея без злост, измама и хладна пресметливост в очите. Но тя бе лишена дори и от това.
Тогава той напусна и общата им стая, настоявайки да спят разделени, където и да бяха.
Сега той нито отговаряше на въпросите й, нито някога задаваше сам такива.
Игнорираше я.
Мълчеше.
Ако трябваше да е честна със себе си, тя бе длъжна да признае, че той я презираше.
Мразеше я.
Джанет Саксън Скарлет. Една доста интелигентна рожба на Васар. Излязла от котильоните на Пиер и умерено запалена по ловните клубове. Винаги през това време се бе питала защо тъкмо тя, а не някой друг се ползваше от достъпните за нея привилегии.
Не че някога се отказваше от тях. Това тя не правеше. Може би имаше изконно право да се ползва от тях. Бог бе свидетел, че тя гледаше на всичко отстрани. Всички около нея също повтаряха това, откакто се помнеше. Майка й вечно се бе оплаквала — че дъщеря й е наблюдател.
— Кога ще навлезеш самата ти в живота, Джанет! Трябва да преодолееш това отношение!
Но „да се преодолее“ не бе лесно. Тя оприличаваше живота си на двете тръби на бинокъл — всяка различна, но заедно слети в един фокус. В едната леща се виждаше състоятелната млада дама с безупречно поведение, огромно богатство и очевидно гарантирано бъдеще с някой също състоятелен млад джентълмен, със съразмерно богатство. От другата тръба обаче, гледаше девойка с намръщено чело и питащи очи.
За това момиче светът бе по-голям от ограничената среда, която се разкриваше пред очите й. По-голям и далеч по-безмилостен. Но никой не й бе дал да надникне в този по-голям свят.
Никой, освен съпругът й.
И тази част от света, която той й позволяваше да види — или по-точно я принуждаваше да го прави — бе за нея ужасяваща.
Поради което тя пиеше.
Докато с помощта на непрекъснатия поток от роднини и приятели подготовката за раждането на Джанет напредваше, някаква странна пасивност обхвана Ълстър Стюарт Скарлет. За хората, които го наблюдаваха отблизо, бе особено ясно, но дори и по-далечните странични хора можеха да видят, че той бе намалил рязко обичайно трескавите обороти на живота си. Бе станал по-тих, не бе така избухлив, а понякога бе и умислен. За известно време започна често да изчезва някъде сам. Не за дълго, за по три или четири дни. Мнозина, подобно на Ченсълър Дрю, обясняваха това с предстоящото бащинство.
