— Естествено.
Остана сама в приличащото на килия помещение. Спомни си, че само веднъж по-рано бе идвала в трезора на Ълстър. С Джовани. Оттогава бяха минали години, епохи… Бе я подмамил на разходка в града чак до банката, без да й казва, че е уредил сейфовете в източното крило. Чувстваше се тъй горд. Показал й бе и петте помещения, като гид, развеждащ туристи в музей. Бе разказвал с подробности за тънкостите във всеки от фондовете. Тя си спомняше как бе потупал шкафовете, все едно че бяха добитък от най-добрата порода, който един ден щеше да остави огромни стада.
И беше прав.
Стаята не се бе променила. Всичко като че ли бе станало вчера.
От едната страна, вградени в стената, бяха кутиите с акциите, удостоверяващи собственост върху стотици компании. Източниците на приходи за всекидневни разноски. Първият фонд на Ълстър. По останалите стени, в колони по седем, се издигаха ниските широки шкафове. Всяко от техните тънки чекмеджета носеше надпис с годината, който се сменяше ежегодно от служителите на Уотърман. Всяко чекмедже съдържаше стотици акции и облигации и всеки шкаф имаше по шест чекмеджета.
Облигации, чийто падеж предстоеше през всяка от следващите осемдесет и четири години.
Вторият фонд. Наречен за разширяване на Скарлати.
Елизабет се вгледа в табелките по шкафовете.
Така бяха белязани чекмеджетата в първия шкаф.
Тя видя, че на метър от шкафа, вдясно, имаше трикрако столче. Който и да го бе ползвал последен, бе седял между първото и второто чекмедже. Тя погледна табелките на съседния шкаф.
Пресегна се надолу и придърпа столчето пред първия шкаф, после седна. Погледна към най-долното чекмедже.
Отвори го.
Годината бе поделена на дванайсетте си месеца, всеки разделен от следващия с малък показалец. Пред всеки показалец в началото и в края на месечната папка имаше по кориците по един тънък метален лист, свързан със следващия посредством жичка, потопена във восъчен печат. Със староанглийски шрифт по него се четяха буквите Y.T.
1926 година бе недокосвана. Нито един чифт тънки метални листове не бе разтварян. Което означаваше, че Ълстър не бе изпълнил указанията на банката при проучванията си върху инвестициите. В края на декември служителите на Уотърман щяха несъмнено да поемат отговорността върху себе си и преди да направят промените, щяха да се консултират с Елизабет, както бяха правили винаги досега с фонда на Ълстър.
Тя извади и 1927 година.
И тя бе непокътната. Нямаше нито един счупен восъчен печат.
Елизабет се готвеше да затвори и чекмеджето на 1927 г., когато се спря. Погледът й попадна върху зацапания край на восъка от едната страна. Малко, безцветно петънце, което така и би останало незабелязано, ако наблюдателят не се съсредоточеше върху печатите.
Буквата Т. от Y.T. бе леко разкривена и дръпната надолу при месец август. Същото бе и на септември, октомври, ноември и декември.
Тя извади папката за август и я разклати. После разкъса жичката, като восъчния печат се разчупи и падна.
Папката бе празна.
Остави я на мястото и извади останалите месеци от 1927 година.
Всичките — празни.
Върна папките и отвори чекмеджето за 1928 година. На всеки печат буквата Т. от восъка бе разкривена и свалена надолу.
Всичко бе празно.
За колко месеца бе успял Ълстър да й подготви тази невероятна игра на гадаене? Прехвърляйки се от един банкер на друг и винаги, винаги — на края — слизайки долу в трезора. Документ по документ. Облигация по облигация.
Три часа по-рано не би повярвала. И само защото една метяща главните й стълби прислужница бе извикала спомена за друга. Прислужница, която си бе спомнила краткото нареждане, дадено от сина й на таксиметровия шофьор.
Ълстър Скарлати бе взел метрото.
Една късна сутрин, той не бе могъл да си позволи риска да пътува с такси в натовареното движение. Бе закъснявал за поредния си урок по банково дело.
Какво по-добро време от късната сутрин? Напливът на първите нареждания, хаосът в началото на борсовия ден…
Дори и Ълстър Скарлет щеше да бъде пренебрегнат по това време на сутринта.
По-рано тя не бе разбрала смисъла на метрото.
