Скаруик противно на собствената си преценка и желания, и, поради това, че мистър Картрайт е предоставял своите услуги по начин, който аз, неговият клиент, твърдо вярваше, че ще води до напредъка на фондация Скаруик, това той вършеше, без да предугажда последствията от своите действия, а често и без да разполага с пълна информация за транзакциите.
По силата на гореупоменатото, се договорихме, в случай че някога в бъдеще срещу мистър Картрайт се предявят каквито и да е искания за глоби, обезщетения или наказания, всички, произтичащи от това разходи да бъдат заплатени в пълен размер от моите лични сметки.
Трябва да се добави, че подобни действия не се очакват, но тъй като фондация Скаруик има интереси в международен мащаб, търсената от нея помощ е огромна, а решенията — често зависещи единствено от моята оценка, включването на подобна клауза се смята за подходящо.
Трябва да се отбележи, че изключително полезните услуги, извършени от мистър Картрайт в моя полза, се изпълняваха през последните месеци поверително, но от гореупомената, днешна дата насетне, нямам възражения срещу публичното огласяване на поста му към фондация Скаруик.
Отдясно имаше две линии за подписите на страните, а отляво — трета за свидетел. Елизабет отсъди, че документът бе дело на професионалист. Не казваше нищо, но прикриваше всичко.
— Не мислите сериозно, че бих подписала това?
— Искрено се надявам, че ще го сторите. Защото, видите ли, ако откажете, нахалното ми чувство за отговорност ще ме принуди да се обърна директно към властите. По-точно, към канцеларията на главния прокурор с информация по изчезването на мистър Скарлет… Можете ли да си представите международния отзвук, който това ще предизвика? Самият факт, че прочутата мадам Скарлати ще разпитва банките, с които синът й е работил…
— Ще отрека всичко.
— За нещастие няма да можете да опровергаете липсата на облигациите. Това няма да може да се потвърди до година, но тях все пак ги
Елизабет изгледа продължително южняка, разбирайки, че бе победена. Седна и тихо взе химикал. Подписа документите, като той на свой ред също сложи подписа върху всеки от тях.
Глава 15
Багажът на Елизабет бе вече натоварен на борда на британския лайнер „Калпурния“. Бе казала на семейството си, че събитията от последните няколко месеца са се отразили зле върху психическото й равновесие и здравето й, поради което възнамерява да остане за по-дълго в Европа, и то сама. Корабът й отплаваше на другата сутрин. Ченсълър Дрю се съгласи, че едно пътуване би могло да е от полза, но упорито настоя пред майка си да си вземе и придружител. Все пак Елизабет вече не бе млада и предвид напредналата й възраст, някой трябваше да я придружава. Ченсълър направи предложение този някой да е Джанет.
Елизабет от своя страна предложи Ченсълър Дрю да запази предложенията си за фондацията Скаруик, но въпросът с Джанет бе сложен на дневен ред.
Тя помоли момичето да я посети в къщата й късно следобед два дни преди отплаването на „Калпурния“.
— Трудно ми е да повярвам на това, което казвате Джанет. Не толкова за сина ми, а за вас. Обичахте ли го?
— Да. Така мисля. А може и да съм била заслепена от него. В началото имаше толкова много хора, толкова много места. Всичко се движеше така шеметно. Но после бавно осъзнах, че той не ме харесва. Не можеше да понася дори присъствието ми в една стая с него. За него бях една досадна необходимост. Боже мой! Не ме питайте защо!
Елизабет си спомни думите на сина си: „Време ми е… От нея ще излезе добра съпруга.“ Защо бе изрекъл тези думи? Защо това бе така важно за него?
— Беше ли ви верен?
Момичето метна глава назад и се засмя.
— Знаете ли какво значи да делите мъжа си с… Е, точно колко никой не знае.
— Според съвременната психология това държание на мъжете е често форма на компенсация, Джанет. Начин да се убедят, че са… в достатъчна степен мъже.
— Отново грешите, мадам Скарлати! — Джанет наблегна на името на Елизабет с леко презрение. — Вашият син бе в достатъчна степен мъж. Дори в предостатъчна. Може би не трябва да говоря за това, но ние се любехме много. Кога или къде, за Ълстър нямаше никакво значение. Нито пък дали аз исках, или не. Това бе последната му грижа. Имам предвид себе си.
— Защо се примирихте с този негов нрав? Това не мога да си обясня.
Джанет Скарлет бръкна в чантичката си. Извади кутия цигари и нервно запали една.
— Дотук ви казах достатъчно много… Защо да не кажа и всичко останало. Беше ме страх.
— От какво?
— Не зная. Така и не успях да го премисля. Може би от това какво ще кажат другите.
— Простете ме за израза, но това ми звучи глупаво.
— Забравяте, че бях съпругата на Ълстър Стюарт Скарлет. Бях успяла да го вържа… Не е лесно да се признае, че не бях съумяла да го задържа повече от няколко месеца.
— Разбирам какво имате предвид… И двете разбираме, че един развод на основа предполагаемо изоставяне би бил най-добър изход за вас, но това би ви изложило на безжалостна критика. Би се възприело като проява на най-лош вкус.
— Зная. Реших да изчакам да мине година, преди да получа развода. Една година е достатъчно време. Би извоювало известно разбиране.
— Не съм сигурна, че това би било във ваш интерес.
— Защо?
— Това би ви отделило изцяло, а отчасти и детето, от фамилията Скарлати. Ще говоря направо. При тези обстоятелства нямам вяра на Ченсълър.
— Не разбирам.
— Щом веднъж сложите началото, той ще използва и последното налично юридическо оръжие, за да бъдете обявена за негодна майка.
— Какво!
— Ще поиска да получи контрол и над детето, и над наследството. За щастие…
— Вие сте луда!
Елизабет продължи, все едно, че Джанет не я бе прекъснала.
— За щастие, чувството за приличие на Ченсълър — което понякога го прави смехотворен — няма да му позволи да предприеме действия, които могат да предизвикат скандали. Но, ако го предизвикате… Не, Джанет, разводът не е изход.
— Чувате ли се какво говорите?
— Уверявам ви, да… Ако можех да гарантирам, че ще съм жива след година, бих ви дала благословията си! Но не мога. А без възпиране от моя страна, Ченсълър би бил един вероломен звяр!
— Ченсълър не може да ми стори нищо. Нищо! На мен или на детето ми!
— Моля ви, скъпа. Не съм моралистка, но държанието ви не винаги е било безукорно.
— Не съм дошла тук, за да слушам подобни думи! — Джанет се надигна от дивана, остави цигарите в чантата и извади оттам ръкавиците си.
— Не съм съдник никому. Вие сте интелигентно момиче. Каквото и да сте правили, сигурна съм, имали сте си своите причини… Ако това би ви облекчило, според мен, сте прекарала една година в ада.
— Да, година в ада. — Джанет Скарлет започна да слага ръкавиците си.
Елизабет заговори бързо, докато прекосяваше стаята, за да застане зад бюрото си до прозореца.
— Но нека бъдем откровени. Ако Ълстър бе тук, или на което и да е известно място, един неоспорван и от двете страни развод би могъл да се уреди тихо и безпроблемно. В крайна сметка и двамата не сте били безупречни. Но, както казва законът, една от страните се намира в неизвестност, която може да продължи и
