вечно, но без да е официално обявена за мъртва. А има и дете, единствено дете. Това дете е наследникът на Ълстър. Това е проблемът, Джанет.
Елизабет вече се съмняваше дали момичето започва да разбира. Проблемът при богатите млади, реши тя, бе, че вземайки парите си наготово, те не осъзнават, че макар и страничен продукт, тези пари са реален източник на власт и поради това им качество се превръщат в страховита стока.
— Щом направите първата стъпка, лешоядите и от двата лагера ще започнат да се спускат надолу. В крайна сметка, името на Скарлати ще се подмята за смях дори в съблекалните на спортните клубове. А това аз няма да допусна!
Елизабет извади няколко папки от чекмеджето на бюрото си, избра една и върна останалите. Седна зад бюрото си и погледна момичето.
— Разбирате ли за какво говоря?
— Да, струва ми се — каза бавно момичето, поглеждайки надолу към стоплените си от ръкавиците длани. — Искате да ме заметете удобно под килима, тъй че нищо вече да не смути спокойствието на скъпоценните ви Скарлетови. — Тя се поколеба, после вдигна глава и отвърна на погледа на свекърва си. — А аз за момент си помислих, че може и да имате сърце.
— А вие едва ли заслужавате милостиня.
— Да, едва ли. Но след като и не търся такава, това не е от значение, нали? Предполагам, че се опитвате да сте добра по свой собствен начин.
— Значи ще постъпите, както ви предложих? — Елизабет премести папката, за да я сложи обратно в чекмеджето.
— Не — каза твърдо Джанет Саксън. — Ще постъпя точно както реша. И не смятам, че ще се подмятам за смях в спортните клубове.
— На ваше място не бих била така сигурна! — Елизабет удари с папката по бюрото.
— Ще чакам, докато изтече година — каза Джанет. — И после ще направя каквото трябва. Баща ми ще знае какво трябва да се направи. Ще постъпя както той каже.
— Баща ви може и да има някои резерви. Той е бизнесмен.
— Освен това, той ми е и баща!
— Разбирам това много добре, скъпа. Разбирам го така добре, че предлагам да ми разрешите да ви задам няколко въпроса, преди да си тръгнете.
Елизабет стана и прекоси стаята до вратата на библиотеката. Затвори я и заключи медната брава.
Джанет наблюдаваше действията на старицата колкото с любопитство, толкова и със страх. Не бе в стила на свекърва й да се притеснява от нечие неочаквано нахлуване. Всеки нежелан натрапник биваше моментално отпращан навън.
— Нямам какво повече да кажа. Искам да си вървя.
— Съгласна съм. Едва ли можете да кажете много — намеси се Елизабет, вече върнала се на бюрото си. — Приятно ли прекарахте в Европа, скъпа? Париж, Марсилия, Рим? Трябва да се признае, наистина, че Ню Йорк е сигурно скучно място за вас. Предполагам, че, както сте успели да се убедите, отвъд океана се предлага далеч повече.
— Какво искате да кажете?
— Точно това. Изглежда сте се наслаждавали на живота неразумно открито. Синът ми си е намерил доста характерен обект за своите похождения. Но, ако позволите, често е бил и далеч по-дискретен от вас.
— Не разбирам изобщо какво говорите.
Елизабет отвори папката и разгърна няколко страници.
— Да видим, тогава! Един цветнокож тромпетист в Париж, например…
— Един какво? Какво говорите?
— Завел ви е обратно в хотела ви, простете, вашия и на Ълстър хотел, в осем часа сутринта. Очевидно били сте с него цяла нощ.
Джанет бе втренчила невярващ поглед в свекърва си. Макар и зашеметена, успя да отговори бързо и тихо:
— Да. В Париж, да! Бях с него, но не така. Опитвах се да следя Ълстър. Половината нощ обикалях да го търся.
— Този факт не е упоменат тук. Видели са ви да се прибирате в хотела, подкрепяна от цветнокож.
— Бях изтощена.
— Пияна, пише тук…
— Тогава, това там лъже!
Възрастната жена обърна страницата.
— А после, една седмица в Южна Франция. Спомняте ли си края на тази седмица, Джанет?
— Не — колебливо отговори момичето. — Но какво правите? Какво имате там?
Елизабет стана, държейки папката по-далеч от очите на момичето.
— Хайде, моля ви. Онзи уикенд у мадам Ориол? Как там наричаха нейния шато… „Силуетът“? Доста драматично название.
— Тя бе приятелка на Ълстър!
— И вие, разбира се, нямахте представа какво значи „Силуетът“ за цяла Южна Франция от години насам.
— Не вярвам да намеквате, че съм имала нещо общо с тези работи?
— Какво имат предвид хората, като кажат, че са ходили в „Силуетът“ на Ориол?
— Не мога да повярвам!
— Какво се прави в „Силуетът“ на Ориол? — надигна се заплашително гласът на Елизабет.
— Не… Не зная. Не зная!
— Какво става там?
— Няма да ви отговоря!
— Това е много предвидливо от ваша страна, но боя се, че няма да мине! Публична тайна е, че специалитетите в менюто на мадам Ориол са опиум, хашиш, марихуана, хероин… Рай за използващите всякакъв род наркотици.
— Не знаех за това!
— Не знаехте? И не разбрахте нищо цял уикенд? В продължение на три дни, и то в разгара на сезона?
— Да!… Не! Разбрах и си тръгнах. Тръгнах си в момента, когато научих какво правят!
— Оргии за пристрастените към наркотиците. Прекрасна възможност за изтънчения пътешественик. Ден и нощ. А мисис Скарлет не била и чувала за това!
— Кълна се, не знаех!
Гласът на Елизабет придоби някаква по-блага твърдост.
— Убедена съм, че не сте знаели, скъпа, но не зная кой друг би ви повярвал — тя направи кратка пауза. — А има още много, много неща тук — прехвърли тя страниците, сядайки обратно на бюрото си. — Берлин, Виена, Рим. Особено Кайро.
Джанет изтича към Елизабет Скарлати и се наведе над бюрото й с разширени от ужас очи.
— Ълстър ме изостави за близо две седмици! Не знаех къде е. Умирах от страх!
— Видели са ви на възможно най-странни места, скъпа моя. Извършили сте дори и едно от най-тежките международни престъпления. Купили сте друго човешко същество. Купили сте роб.
— Не! Не съм! Не е вярно!
— О, да, това е самата истина. Купили сте едно тринайсетгодишно арабско момиче, продавано за проституция. В качеството ви на американска гражданка, има ясни закони…
— Това е лъжа! — прекъсна я с вик Джанет. — Казаха ми, че ако дам парите, арабинът ще ми каже къде е Ълстър! Само това направих!
— Не, не само това. Дали сте му и подарък. Малко тринайсетгодишно момиче, подарък за него, и вие го знаете. Чудя се, спомняте ли си понякога за нея?
— Исках единствено да намеря Ълстър! Повърнах, когато научих. Не бях разбрала! Не знаех какво говорят! Исках само да намеря Ълстър и да се махна от това ужасно място!
