Наследството на Скарлати

можеше да е сигурен. Във всеки случай щеше да я остави да си почине. Това щеше да му даде време да реши как точно да й каже всичко, което тя трябваше да научи.

Следващите четири седмици сигурно щяха да са ужасни за нея.

Както и за него, и за Елизабет.

Но сега се бе появил и нов момент в ситуацията, който доскоро липсваше, и Кенфийлд бе благодарен, че бе станало така. Той съзнаваше, че не трябва да си позволява подобно чувство, защото то противоречеше на неговия професионален инстинкт.

Това бе омраза. Собствената му лична омраза.

Ълстър Стюарт Скарлет вече не бе обектът на международно издирване. Сега той бе човекът, когото Матю Кенфийлд възнамеряваше да убие.

Глава 37

Ълстър Скарлет не сваляше очи от почервенялото, гневно лице на Адолф Хитлер. Разбираше, че дори в яда си Хитлер притежаваше способност да се държи под контрол и владее, която бе почти свръхестествена. Но нали и самият той бе свръхестествен. Исторически мъж-чудо, който щеше да ги доведе до най-великия строй на земята, продукт на най-смелите им мечти.

Тримата — Хес, Гьобелс и Крьогер — същата нощ пропътуваха разстоянието от Монбелиар до Мюнхен, където Хитлер и Лудендорф очакваха доклад за срещата им с Райнхарт. Ако срещата бе успешна, планът на Лудендорф щеше да бъде приведен в действие. Всяка фракция в Райхстага, имаща някакво сериозно влияние, щеше да бъде предупредена, че предстои създаването на коалиция. Щяха да се дават обещания, да се завоалират заплахи. Като единствен депутат в Райхстага от Националсоциалистическата партия и неин кандидат-президент предходната година, Лудендорф щеше да бъде чут. Той бе мислещият боец. Бавно възвръщаше авторитета си, който бе загубил с поражението при Мьоз-Аргон.

В дванайсет различни града едновременно щяха да се проведат антиверсайски демонстрации, за чието спокойно преминаване на полицията бе добре платено. Хитлер щеше да замине за Олденбург, в сърцето на Прусия, където огромните военни заводи бавно се превръщаха в руини — масивни, жалки спомени за минало величие. Щеше да се организира огромен митинг и според плана на него трябваше да се появи самият Райнхарт.

Присъствието на Райнхарт бе достатъчно, за да се подчертае подкрепата на военните за партията. Бе дори повече от достатъчно — това щеше да е момент на триумф, подходящо илюстриращ сегашния им напредък. Признаването на Хитлер от страна на Райнхарт нямаше да остави никакво място за съмнение за това накъде клоняха военните.

Лудендорф разглеждаше акцията като политическа необходимост. За Хитлер тя бе политически триумф. Австрийският ефрейтор никога не можеше да остане безразличен към предчувствието за одобрение от страна на юнкер. Той знаеше, че бе предопределен да го получи — или да го изтръгне! — но въпреки това усещането го изпълваше с гордост, поради което сега бе залят от гняв.

Малкият грозен Гьобелс току-що бе разказал на Лудендорф и Хитлер за казаното от Райнхарт по адрес на австриеца.

В просторния офис, нает на Зедлингерщрасе, Хитлер сграбчи дръжките на стола си и се оттласна нагоре. Остана за момент впил кръвожаден поглед в Гьобелс, но слабият осакатен мъж знаеше, че гневът му не е насочен към него, а към донесената от него вест.

— Fettes Schwein! Wir werden ihn zu seinen Landsort zuruck senden! Lass ihm zu seinen Kuhen zuruck gehen!

Скарлет се бе облегнал на стената, навеждайки се леко към Хес. Както обикновено, когато водените разговори бяха на немски, Хес с готовност му превеждаше.

— Много е ядосан. Райнхарт може да се окаже пречка.

— Защо?

— Гьобелс смята, че Райнхарт няма открито да подкрепи движението. Той иска да спечели всичко, без дори да си оцапа униформата!

— Райнхарт каза, че ще ни подкрепи. Каза го в Монбелиар! Какви ги говори Гьобелс? — Скарлет си припомни, че трябва да се въздържа. Гьобелс наистина не му харесваше.

— Той току-що им съобщи какво каза Райнхарт за Хитлер. Помните ли? — прошепна Хес, прикрил с длан устата си.

— Те трябва да кажат на Райнхарт — без Хитлер не може! Ако не иска, да върви по дяволите!

— Was ist los? — погледна застрашително Хитлер към Хес и Скарлет. — Was sagt er, Hess?

— Lass Rheinhart zum Teufel gehen!

Лудендорф се изсмя с половин уста.

— Das ist naiv!

— Кажете на Райнхарт да прави каквото ние кажем или, в противен случай, е вън от играта! Без войски! Без оръжие! Без униформи! Без някой, който да плаща за всичко това! Защото аз няма да платя! Няма да има и къде да обучава хората си, без да го следят на всяка крачка! Тогава ще разбере! — Скарлет не обръщаше внимание на Хес, който бързо превеждаше.

Лудендорф се намеси веднага, след като Хитлер бе свършил.

— Man kann einen Mann wie Rheinhart nicht drohen. Er ist ein einflussreich Preusse!

Хес се обърна към Ълстър Скарлет.

— Хер Лудендорф казва, че Райнхарт няма да бъде заплашван. Той е юнкер.

— Той е един напомпан, изплашен оловен войник, ето това е той! И го е страх. Тресе го от руснаците! Той има нужда от нас и сам го разбира!

Хес повтори казаното от Скарлет. Лудендорф щракна с пръсти по хайделбергски, както се правеше, когато нещо глупаво беше смях.

— Не се смей! Аз говорих с него, не ти! И парите са мои! Не твои!

Хес нямаше нужда да превежда. Лудендорф стана от стола си, не по-малко ядосан от Скарлет.

— Sag dem Amerikaner dass sein Gelt gibt ihm noch lange nicht das Recht uns Befehle zu geben.

Хес се поколеба.

— Хер Лудендорф смята, че вашата финансова помощ… не е тъй необходима в този си вид…

— Няма нужда да довършваш! Кажи му и той да върви по дяволите! Държи се точно както Райнхарт би очаквал от него! — Скарлет, който не се бе помръднал от мястото си, сега се отблъсна напред, и с лекота скочи и се изправи в цял ръст.

За миг старият интелектуалец Лудендорф се почувства физически застрашен. Нямаше вяра в мотивите на този невротичен американец. Лудендорф бе отбелязвал често пред Хитлер и останалите, че този мъж, който наричаше себе си Хайнрих Крьогер, бе опасен придатък на тесния им ръководен кръг. Но мнението му винаги бе пренебрегвано, защото Крьогер не само притежаваше видимо неограничени финансови средства, но и се оказваше способен да получи подкрепата, или поне интереса, на невероятно влиятелни хора.

Но въпреки това той му нямаше вяра.

Най-вече защото Лудендорф бе убеден, че този Крьогер е глупак.

— Мога ли да ви напомня, хер Крьогер, че владея прилично… един работен английски?

— Тогава защо не го използвате?

— Не смятам, че това е — как се казва? — изцяло необходимо.

— Необходимо е, дявол го взел!

Адолф Хитлер изведнъж плесна с ръце два пъти, отдавайки с това заповед за тишина. За Лудендорф този жест бе дразнещ, но респектът му от талантите на Хитлер — който граничеше със страхопочитание — го караше да преглъща подобни възражения.

— Halt! Beide!

Хитлер се отдръпна от масата, обръщайки гръб на всички останали. Изпъна напред ръце, после сключи пръсти зад гърба си. В продължение на няколко секунди не каза нищо, но въпреки това никой не