Споразуменията им с появяващия се в Германия нов ред осигуряваше пазари и влияние, по-големи и от най-смелите им мечти.
При това никой не се интересуваше от това кой е той или откъде идва.
Но сега, в този момент, Ълстър Стюарт Скарлет разбра, че на тези титани на новия ред трябваше да се напомни за важността на Хайнрих Крьогер.
Щеше да им каже истината.
Щеше да изрече името на онзи човек в Германия, към когото се обръщаха всички, които се стремяха към власт. Онзи, който отказваше да говори, отказваше да се включва, отказваше да се среща с която и да е групировка.
Единственият човек в Германия, който живееше зад стена от пълна секретност. Пълна политическа изолация.
Най-страховитият и най-почитан мъж в Европа.
— Ще бъда при Круп. Есен ще знае къде да ме намери.
Глава 38
Елизабет Скарлати се изправи в леглото си. Край нея бе поставена масичка за карти и листове хартия бяха пръснати навсякъде — по леглото, върху масата, по целия под на стаята. Някои бяха в добре подредени купчини, други — пръснати. Някои бяха защипани в едно и белязани с етикети, други бяха небрежно захвърлени и готови за кошчето.
Бе четири часа следобед, а тя бе излизала от стаята си само веднъж, за да отключи на Джанет и Матю. Бе забелязала, че те изглеждат ужасно: изтощени, може би дори болни. Тя разбра какво се бе случило. Напрежението бе станало твърде голямо за държавния служител. Той трябваше да се оттегли за известно време, да се отпусне. Но след като вече бе стигнал до това състояние, щеше да е по-добре подготвен за предложението й.
Елизабет хвърли последен поглед на листата, които държеше в ръка.
Е, значи това е! Картината бе станала ясна, фонът — запълнен.
Бе казала, че мъжете от Цюрих може и да са създали невероятен план. Сега вече бе сигурна в това.
Ако този план не бе тъй уродливо зъл, тя може би щеше да се съгласи със сина си. Може би щеше да се гордее с участието му в него. Но в реалния си вид, той само я изпълваше с ужас.
Тя се питаше дали Матю Кенфийлд щеше да го разбере. Но това не бе от значение. Дошъл бе ред на Цюрих.
Тя стана от леглото, вземайки листата със себе си, и отиде до вратата.
Джанет бе на бюрото и пишеше писма. Кенфийлд седеше в един стол и нервно четеше вестник. И двамата се стреснаха, когато Елизабет влезе в стаята.
— Знаете ли нещо за Версайския договор? — запита го тя. — За ограниченията, за изплащаните репарации?
— Толкова, колкото и всеки друг, предполагам.
— Запознат ли сте с плана Доус? Този откровено недомислен документ?
— Смятах, че с него репарациите стават по-поносими.
— Само временно. За него се уловиха политиците, които търсеха временни решения. Икономически, той е гибелен. Никъде не се посочва някаква крайна цифра. Ако някога се стигне до някаква окончателна цифра — все пак кой плаща за всичко — това ще е цената на пълния крах на германската промишленост.
— Какво искате да кажете?
— Изслушайте ме още минута. Искам да разберете… Имате ли представа кой следи за изпълнението на Версайския договор? Знаете ли чий глас се чува най-силно при вземането на решения по плана Доус? Кой в крайна сметка държи под контрол вътрешната икономика на Германия?
Кенфийлд остави вестника си на пода.
— Да. Някаква комисия.
— Съюзническата контролна комисия.
— За какво намеквате? — Кенфийлд стана от стола си.
— Точно за това, което започвате да подозирате. Трима души от цюрихския контингент са членове на Съюзническата контролна комисия. Версайският договор се изпълнява точно от тях. Събрани заедно, хората от Цюрих могат буквално да въртят на пръста си икономиката на Германия. Водещи индустриалци от най- големите сили на север, на запад, на югоизток. За капак — най-влиятелните финансисти в самата Германия. Глутница вълци. Те ще се погрижат политическите сили вътре в самата Германия да стигнат до сблъсък. Когато бомбата избухне — както това със сигурност ще стане — те ще са там, за да оберат каймака. За да осъществят този… грандиозен план, им е нужна само политическа база за действие. И повярвайте ми, намерили са я. В лицето на Адолф Хитлер и неговите нацисти… В лицето на сина ми, Ълстър Стюарт Скарлет.
— Господи! — тихо каза Кенфийлд, втренчил поглед в Елизабет. Не бе успял да разбере докрай детайлите в казаното от нея, но бе схванал смисъла му.
— Време е за Швейцария, мистър Кенфийлд.
Въпросите си щеше да задава но пътя.
Глава 39
Телеграмите бяха на английски и като се изключат имената и адресите на получателите, съдържанието им бе идентично. Всяка от тях бе изпратена във фирмата или корпорацията, където конкретното лице заемаше най-високия пост. Часовите пояси бяха взети под внимание и всяка телеграма щеше да пристигне при получателя си в дванайсет на обед, в понеделник, занесена на ръка срещу подписана саморъчно обратна разписка от самия адресат.
Елизабет Скарлати искаше тези знаменити корпорации да бъдат идентифицирани писмено и саморъчно. Искаше тези, които щяха да получат нейната телеграма, да знаят, че тук ставаше дума преди всичко за бизнес.
Всяка телеграма гласеше следното:
ОТ ПОКОЙНИЯ МАРКИЗ ДЬО БЕРТОЛД
СКАРЛАТИ ИНДЪСТРИС ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ДОЛУПОДПИСАНИЯ БЯХА ИНФОРМИРАНИ ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ВИ КОНСОЛИДАЦИЯ ТОЧКА КАТО ЕДИНСТВЕН ГОВОРИТЕЛ ЗА СКАРЛАТИ ДОЛУПОДПИСАНИЯТ СМЯТА ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ ОБЛАСТИ ОТ ВЗАИМЕН ИНТЕРЕС ТОЧКА ПРИ НУЖНИТЕ УСЛОВИЯ АКТИВИТЕ НА СКАРЛАТИ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ НА ВАШЕ РАЗПОЛОЖЕНИЕ ТОЧКА ДОЛУПОДПИСАНИЯТ ЩЕ ПРИСТИГНЕ В ЦЮРИХ ТОЧНО СЛЕД ДВЕ СЕДМИЦИ НА ТРЕТИ НОЕМВРИ ВЕЧЕРТА В ДЕВЕТИЯ ЧАС ТОЧКА СРЕЩАТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ ВЪВ ФАЛКЕ ХАУС
Реакциите бяха тринайсет на брой, на различни езици, всяка самостоятелна, но всички обединени от една обща своя черта.
Страх.
Имаше и четиринайсета реакция и тя се разгръщаше в апартамента, резервиран за Хайнрих Крьогер в мадридския хотел „Емперадор“. Името й бе ярост.
— Няма да го допусна! Това просто няма да стане! Те всички ще бъдат мъртви! Мъртви! Мъртви! Мъртви! Тя бе предупредена! Свършено е с тях! Всички, до един! Мъртви. Ще дам заповедите си довечера! Не, веднага!
Чарлз Пенингтън, изпратен от Лудендорф като бодигард за Крьогер, стоеше в другия край на стаята и
