Наследството на Скарлати

— Ти почти не го познаваше.

Райнхарт се засмя.

— Много добре… Толкова по-малко бих имал мотив…

— Нямах предвид теб лично. Питам кой го е сторил и защо — традиционното спокойствие на Пул му изневеряваше. И имаше защо. Ако Пул бе прав, този високомерен прусак държеше ключа към загадката и той нямаше да го остави на мира, докато не разбереше това, което търсеше. Щеше да му се наложи да опипа почвата по-близо до истината, но без да я разкрива.

— Бертолд знаеше ли нещо, което останалите от вас не желаеха той да знае?

— Вече звучиш нелепо.

— Знаеше ли?

— Жак Бертолд бе нашата лондонска свръзка! Радваше се на уникално положение в Англия, близко до дипломатическия имунитет. Влиянието му бе осезаемо в десетина страни сред стотици фигури от индустриалния елит. Смъртта му е огромна загуба за нас! Как се осмеляваш да намекваш, че някой от нас е бил отговорен за нея!

— Струва ми се интересен фактът, че не отговори на въпроса ми — Пул започваше да губи контрол над себе си. — Знаеше ли той нещо, което хората от Мюнхен биха могли да сметнат за опасно?

— Ако е знаел, нямам представа какво би могло да е това.

Но Пул знаеше. Той може би бе единственият, който наистина знаеше. Но само да можеше да се увери, че е прав.

— Бих те помолил за още едно питие, ако обичаш. Извини нервността ми — усмихна се той.

Райнхарт се засмя.

— Ти си невъзможен. Дай ми чашата си… Доволен ли си? — германецът отиде до барчето и му наля. — Да пропътуваш три хиляди мили за нищо. Пътуването сигурно е било ужасно?

Пул сви рамене. Бе свикнал с пътуванията — и с лоши, и с добри, Бертолд и неговият странен приятел, обезобразеният Хайнрих Крьогер, му бяха наредили да пропътува същия път само преди шест месеца. Заповедите му тогава бяха ясни. Да прибере момичето, да разбере какво е научила от старата Скарлати. Тук се бе провалил. Онзи Кенфийлд му попречи. Раболепният лакей, търговецът-придружител го бе спрял. Но останалите си заповеди изпълни. Проследи банкера на име Картрайт. Уби го и разби сейфа в железницата, за да вземе договора на банкера с Елизабет Скарлати.

Тъкмо тогава бе разбрал истината за самоличността на Хайнрих Крьогер. Синът на Елизабет Скарлати бе имал нужда от съюзник и Жак Бертолд се бе оказал този съюзник. И за да се отплати на това безценно приятелство, Ълстър Скарлет бе заповядал Бертолд да бъде убит. Този фанатик бе наредил смъртта на човека, който бе отворил всички врати пред него.

Той, Пул, щеше да отмъсти за това ужасно убийство. Но преди това трябваше да се убеди, че подозренията му са оправдани. Че нито нацистките водачи, нито групата от Цюрих знаеше кой е Крьогер. Ако това бе така, значи Крьогер бе убил Бертолд, за да запази в тайна самоличността си.

Разкритието би могло да струва милиони на движението. Мюнхенските нацисти щяха да разберат това, ако изобщо можеха да мислят.

Ерих Райнхарт застана над Пул.

— Ще ми заемеш ли част от мислите си, скъпи приятелю? Заповядай, бърбън. Не ми отговори.

— О?… Да, ужасно бе, Ерих. Прав си — Пул протегна врата си назад, затвори очи и разтри челото си. Райнхарт се върна на стола си.

— Имаш нужда от почивка… Знаеш ли какво мисля? Струва ми се, че си прав. Смятам, че някой кръгъл идиот наистина е дал такава заповед. — Пул отвори очи, сепнат от думите на Райнхарт. — Ja. Според мен, ти си прав. И на това трябва да бъде сложен край!… Щрасер се бори с Хитлер и Лудендорф. Екхарт бълнува като лунатик. Един срещу друг! Един срещу друг! Киндорф пищи в Рур. Йодел издава Черния Вермахт в Бавария. Гройфе забърква такива каши на север. Дори собственият ми чичо, знаменитият Вилхелм Райнхарт, изведнъж се видиотява. Той казва нещо в Германия, а аз чувам смеховете тук в Америка. Казвам ти, разцепени сме на десет фракции. Вълци, захапали се един друг за гърлата. Така няма да постигнем нищо! Нищо, ако на това не бъде сложен край — недоволството на Ерих Райнхарт бе неприкрито. Не го бе и грижа. Стана отново от стола си. — Най-тъпото е, че всичко това е толкова очевидно! Можем да изгубим хората от Цюрих. Ако не успеем да се споразумеем помежду си, колко още смятате, че ще са с нас? Казвам ти, тези хора не ги е грижа кой в крайна сметка ще държи мнозинството в Райхстага идната седмица. Не биха дали марка за славата на бъдеща Германия, или за амбициите на която и да е държава. Богатството им ги поставя извън политическите граници. Те са с нас само заради една причина — собствената им власт. Ако им дадем поне един повод за съмнение, че не сме това, което твърдим, че сме, че не сме бъдещият нов ред на Германия, те ще ни изоставят. Ще ни изоставят без нищо! Дори и германците между тях!

Гневът на Райнхарт утихна. Опита се да се усмихне, но вместо това пресуши чашата си бързо и отиде пак до барчето.

Ако Пул само можеше да е сигурен.

— Разбирам — каза той тихо.

— Ja. Струва ми се, че разбираш. Работили сте дълго и упорито с Бертолд. Постигнали сте много — той се обърна с лице към Пул. — Това имам предвид. Всичко, в името на което всички ние сме работили, може да бъде загубено от тези вътрешни ежби. Постигнатото от Фуне, Бертолд, фон Шницлер, Тисен, дори Крьогер, всичко ще бъде унищожено, ако не бъдем единни. Трябва да се обединим зад един или двама приемливи водачи…

Това бе! Това бе знакът! Пул вече бе сигурен. Райнхарт бе изрекъл името Крьогер.

— Може би да, Ерих, но кои да са те? — готов ли бе Райнхарт да каже това име отново? Сигурно не, защото Крьогер не бе германец. Но можеше ли да накара Райнхарт да изрече името, само името още веднъж без и най-малката проява на колебание.

— Може би, Щрасер. Той е силна, привлекателна личност. Лудендорф, разбира се, има ореола на национален герой, но е вече твърде стар. Но, помни ми думите, Пул, не изпускай от очи този Хитлер! Чел ли си стенограмите от процеса в Мюнхен?

— Не. Трябва ли?

— Да! Той е способен да наелектризира всяка тълпа! Неоспоримо красноречие! И звучене.

— Има и доста врагове. Забранено му е да изнася речи в почти всяко графство на Германия.

— Това са нужните крайности в щурма към властта. Забраните постепенно падат. Успяваме да се погрижим за това.

Пул сега следеше внимателно Райнхарт, когато заговори:

— Хитлер е приятел на Крьогер, нали?

— Ех? Не би ли бил и ти? Крьогер има милиони! Именно чрез Крьогер Хитлер получава автомобилите си, шофьора, замъка в Берхтесгаден и Бог знае какво още. Не си мислиш, че ги купува от заплатата си, нали? Забавно е, но миналата година хер Хитлер обяви доход, с който не би могъл да си купи и две гуми за мерцедеса — засмя се Райнхарт. За щастие успяхме да прекъснем разследването в Мюнхен. Да, Крьогер е добър към Хитлер.

Пул вече бе абсолютно сигурен. Хората в Цюрих не знаеха кой е Хайнрих Крьогер!

— Ерих, трябва да вървя. Ще може ли твоят човек да ме закара обратно във Вашингтон?

— Но, разбира се, скъпи приятелю.

Пул отвори вратата на стаята си в хотел „Амбасадор“. При звука на ключа човекът вътре скочи и застана почти мирно.

— О, ти ли си, Буш.

— Телеграма от Лондон, мистър Пул. Реших, че ще е най-добре, ако взема влака, вместо да ползвам телефона — подаде той съобщението на Пул.

Пул отвори плика и извади листа. Прочете го.