свят, а част от договорите можеха да предизвикат основателни въпроси. Дори някои биха казали, че те са сключени с измама.
Приглушени, тихи реплики бяха разменени в групите около масата на четири езика. Елизабет вдигна глас само толкова, че да бъде чута.
— Разбирам, че обсъждате казаното с вашите съветници — каквито, предполагам, са те. Ако смятах, че тази среща изисква преговори на по-ниско ниво, щях да доведа и собствените си адвокати. Така те биха си поприказвали отделно, докато ние продължаваме. Но решенията, до които ще стигнем тази вечер, господа, трябва да са само наши!
Хайнрих Крьогер седна на ръба на стола си. После заговори грубо и остро.
— Не бих бил така сигурен, че ще има някакви решения. Няма никакви решения за вземане! Нищо от това, което ни казахте, не би било проблем да се научи от всяка по-голяма счетоводна фирма!
Някои от хората около масата — особено двамата германци, а също и Д’Алмейда, Гибсън, Ландър, Мирдал и Мастерсън — избягваха да погледнат към него. Защото Крьогер грешеше.
— Така ли смятате? Може би. Но в такъв случай, изглежда пропуснах вас, нали?… Това не би трябвало да допускам, вие сте очевидно ужасно важен.
Отново няколко от мъжете край масата, с изключение на споменатите, имаха следи от усмивки по лицата си.
— А всъщност умствените ви способности са толкова ограничени, колкото и вие самият — Елизабет бе доволна от себе си. Засега отбелязваше успех в този най-важен аспект от изявата си. Думите й достигаха и провокираха Ълстър Стюарт Скарлет. Тя продължи, без да отвръща на репликата му. — Придобити по странен начин активи на стойност двеста и седемдесет милиона долара, при продажбата си, при най- съмнителните възможни обстоятелства, биха изгубили петдесет, вероятно шейсет процента от пазарната си цена. Ще ви дам авансово най-малката загуба, така че ще се спра на сумата от сто трийсет и пет милиона долара при сегашните курсове на валутите. Сто и осем, ако сте се оказали слаб.
Матю Кенфийлд се отблъсна леко от стената, но после застана на мястото си.
Мъжете около масата бяха като ударени с гръм. Жуженето на гласовете нарасна чувствително. Съветници клатеха невярващо глава, кимаха в знак на съгласие, вдигаха вежди, неспособни на отговор. Всеки от присъстващите смяташе, че знае по нещо за останалите. Очевидно никой не знаеше нищо за Хайнрих Крьогер. Не бяха дори сигурни какво оправдава присъствието му на масата. Елизабет прекъсна смущението им.
— Все пак, мистър Крьогер, вие сигурно знаете, че кражбата, когато е неоспоримо доказуема, трябва да бъде само юридически призната, преди да бъдат взети нужните мерки. А има международни съдилища и заповеди за екстрадиране. Следователно възможно е вашите активи да бъдат оценени на… нула!
Над масата падна пълна тишина, като дванайсетте мъже и съветниците им съсредоточиха изцяло вниманието си върху Хайнрих Крьогер. Думи като
— Не ме заплашвайте, възрастна госпожо — гласът на Крьогер бе нисък и самоуверен. Той се облегна назад в стола си и погледна свирепо към майка си на другия край на дългата маса. — Не отправяйте обвинения, които не можете да докажете. Ако сте готова да се опитате, мога веднага да ви отвърна… Ако вие или колегите ви сте били надиграни, тук не е мястото, където да плачете. Съчувствие тук няма да намерите! Бих отишъл дори дотам, че да кажа, че сте стъпили на несигурна почва под краката си! — той не отместваше прикования си в нея поглед. Елизабет нямаше повече сили да понася очите му. Тя погледна настрани.
Не бе готова да направи нищо — не и с него, не и с Хайнрих Крьогер. Не би заложила на карта живота на цялото си семейство повече, отколкото вече го бе направила. На тази маса нямаше да използва името му Скарлати. Не по този начин. Не сега. Имаше друг път за това.
Крьогер бе спечелил точка. Това бе очевидно за всички и Елизабет трябваше да побърза, така че да не остане време за размисъл върху нейната загуба.
— Задръжте парите си. Те са съвсем без значение.
На тази маса фразата „без значение“, прикачена към толкова милиони бе впечатляваща. Елизабет знаеше това.
— Господа. Преди да бъдем прекъснати, изложих пред вас, в групи по страни, активите в лично владение с точност до пет милиона на всяка група. Смятах, че това ще е по-прилично, отколкото разбивката на състоянието на всеки от вас персонално — някои неща са, все пак, свещени. Но, както неколцина от вас знаят, по отношение на някои постъпих доста нечестно. Намекнах за няколко случая на — да кажем — деликатни преговори, които, убедена съм, са били за вас строго секретни. И биха — ако мога да използвам фразата на мистър Крьогер — внесли нестабилност в почвата под краката ви във вашите страни, ако те станат известни там.
Седмина от цюрихската дванайсеторка бяха потънали в мрачно мълчание. Петима бяха любопитни.
— Имам предвид моите сънародници, мистър Гибсън и мистър Ландър, а също мосю Д’Алмейда, Сидни Мастерсън и разбира се брилянтния хер Мирдал. Би трябвало тук да включа и две трети от германските инвеститори — хер фон Шницлер и хер Киндорф — по причини, за които, сигурна съм, те се досещат.
Никой не заговори. Никой не се обърна към съветниците си. Всички погледи бяха събрани върху Елизабет.
— Нямам намерение да постъпвам нечестно спрямо никой от вас, господа. Имам по нещо за всеки.
Един глас, различен от този на Крьогер, наруши тишината. Бе англичанинът, Сидни Мастерсън.
— Мога ли да запитам какъв е смисълът на всичко това? На цялото това… инцидентно разузнаване? Убеждавам се, че сте работили много упорито и доста точно, ако съдя по изнесеното за мен. Но никой от нас тук не е тръгнал да се състезава за медал с лика на Исус. Вие сигурно осъзнавате това.
— Разбирам го добре, наистина. В противен случай, не бих била тук тази вечер.
— Тогава защо? Защо е всичко това? — акцентът бе немски. Гласът принадлежеше на гръмкия барон на Долината на Рур, Киндорф.
— Вашата телеграма, мадам — продължи Мастерсън, — ние всички получихме едни и същи такива — насочваше зони на взаимен интерес. Струва ми се, стигнахте дори дотам, да кажете, че активите на Скарлати могат да са едва ли не на наше общо разположение. Много щедро, наистина… Но сега, трябва да се съглася с мистър Крьогер. Говорите така, сякаш ни заплашвате и съвсем не съм сигурен, че това ми харесва.
— Хайде, мистър Мастерсън! Нима вие се скъпихте с английското злато, когато преговаряхте с половината от местните дребни земевладелци в далечна Индия? Или може би хер Киндорф не подкупи открито своите профсъюзи, за да започнат стачки за по-високи заплати в момента, когато французите излязат от Рур? Моля ви! Вие обиждате всички ни! Разбира се, че ще ви заплашвам! И уверявам ви, това, което ще чуете отсега нататък, ще ви хареса още по-малко!
Мастерсън стана на крака. Неколцина други преместиха столовете си. Над масата витаеше враждебност.
— Нямам намерение да слушам повече — каза Мастерсън.
— Тогава утре по пладне Форин офис, Британската фондова борса и управителният съвет на Асоциацията на английските вносители ще получат детайлно изложение за крайно незаконните ви сделки в Цейлон! Там сте заложили огромни средства! Новината би отпушила пълно изтегляне от всички ваши ценни книжа!
Мастерсън остана до стола си.
— Бъдете проклета! — пророни само той, докато сядаше обратно. Над масата отново настъпи тишина. Елизабет отвори куфарчето си.
— Тук имам по един плик за всеки един от вас. Имената ви са напечатани отпред. Всеки от пликовете съдържа разбивка на индивидуалното ви състояние. Предимствата ви, и слабите ви места… Един плик липсва. Да… влиятелният и много важен мистър Крьогер няма свой илик. Честно казано, не смятам, че го заслужава.
— Предупреждавам ви!
— Много съжалявам, мистър Крьогер.
