какво да прави. Разбира се, Уикъм бе уредил всичко с портиера. Все пак християнският му дълг го зовял да държи младежа по-надалеч от виното и бирата, към които италианците са тъй пристрастени.
На втората неделя след това Елизабет намери повод да напусне елегантния си дом в предградията на Евинстън, за да отиде в Чикаго и оттам във фабриката. Намери Джовани, но не в машинния цех, а в един от счетоводните офиси. Той внимателно преписвал цифрите от папка с ясен надпис — „ПОВЕРИТЕЛНО“. Чекмеджето на железния шкаф до стената вляво било отворено, а от малката ключалка още висяла дълга тънка жица. Очевидно — работа на майстор-касоразбивач.
Гледайки го от вратата, Елизабет се усмихнала. Този голям, чернокос италиански глупак бе далеч по- хитър, отколкото баща й си представяше. А за късмет, бил и особено красив.
Уплашен, Джовани вдигнал поглед. Само за секунда уплахата му отстъпила място на предизвикателство.
— Добре, мис Елизабет! Кажете на свой татко! Аз вече не искам да работя тук!
Тогава Елизабет казала на Джовани и първите любовни думи.
— Дайте ми един стол, мистър Скарлати. Ще ви помогна… Така ще стане по-бързо.
И наистина, така било.
Следващите няколко седмици били за Джовани школа по правната и фирмена структура на американската индустрия. Само факти, без теория, тъй като той носел своя собствена философия. Тази земя на неограничените възможности била за онези които са по-малко ограничени и по-бързи от останалите в търсенето на тези възможности. Течало време на небивал икономически растеж и Джовани разбрал, че ако машините му не му позволят да притежава част от този растеж, той щял да си остане само слуга на господари и никога господар на слуги. А бил амбициозен.
С помощта на Елизабет Джовани се хванал на работа. Създал революционна, според Албърт Уикъм и директорите му, ударно-екструдерна преса, която бълвала велпапе за картонени кашони с феноменална скорост, като себестойността на производството й била с трийсет процента по-ниска в сравнение със старата технология. Уикъм бил възхитен и вдигнал заплатата на Джовани с 10 долара.
Докато траело строителството и монтажа на новото оборудване, Елизабет склонила баща си да покани Джовани на вечеря. Албърт Уикъм първо си помислил, че дъщеря му се шегува. И то най-безвкусно, и на гърба на всички останали. Уикъм може и да се присмивал на италианеца, но го уважавал. Не му се искало с тържествена вечеря да поставя в неловко положение умния си макарони. Но после, когато Елизабет обяснила на баща си, че ни най-малко не желае да види Джовани притеснен, че случайно се видяла с него на няколко пъти след фирмения пикник — намирайки го при това за много забавен — баща й дал съгласието си за малка семейна вечеря, хранейки пак съмнения, но вече от друг характер.
Три дни след вечерята новата технологична линия за производството на велпапе била пусната в действие и на същата сутрин Джовани Скарлати не дошъл на работа. Директорите недоумявали. Това би трябвало да бъде най-важната сутрин в живота му.
Както и се оказало.
Защото, вместо Джовани, в офиса на Албърт Уикъм пристигнало писмо, напечатано от собствената му дъщеря. В писмото се описвала втора нова машина за производство на картон, която правела новия цех на Уикъм пригоден само за боклука.
Условията на Джовани били откровено изложени. Или Уикъм трябвало да му предостави голям дял от акциите на компанията плюс опции за бъдещи покупки, но по настоящия им курс, или новият проект щял да бъде предложен на конкуренцията. А този, който притежавал тази машина, щял да смаже останалите. Джовани Скарлати не държал особено на това, но смятал, че би било по-добре случаят да не излиза извън рамките на фамилията, с оглед на това, че той официално искал ръката на дъщерята на Албърт. На отговора на Уикъм Джовани пак не държал особено, тъй като независимо от него, те двамата с Елизабет щели да се свържат като съпруг и съпруга в рамките на един месец.
От този момент нататък възходът на Скарлати бил колкото светкавичен, толкова и забулен в неизвестност. Известните факти сочат, че в продължение на няколко години той продължил да проектира нови и все по-добри машини за множество компании, произвеждащи хартия в Средния запад. Навсякъде поставял същите условия — скромен процент от реализираните продажби и незначителен дял от акциите плюс опции за покупка на нови акции по-късно, но на цената им от преди инсталирането на неговите машини. Процентът от продажбите се превръщал в предмет на ново договаряне след петгодишен срок — предвидливо вмъкната точка, чието приемане изисквало немалко добра воля. Юридически също особено приемлива с оглед на ниския процент от продажбите.
По това време бащата на Елизабет, изтощен от напрегнатото всекидневие в бизнеса и от женитбата на дъщеря си за „онзи макарони“, се оттеглил в пенсия. Джовани и съпругата му получили целия дял акции на стареца заедно с правата на глас в управителния съвет на компанията Уикъм.
Джовани само това и чакал. Математиката е чиста наука и действията му доказали това по най- неоспорим начин. Стъпил солидно в единайсет фирми за производство на хартия в Илинойс, Охайо и Западна Пенсилвания; собственик на патентите върху трийсет и седем различни технологични линии в тях, Джовани Скарлати свикал при себе си подотчетните му и неинформирани една за друга компании и им устроил класическо клане. Уведомил ги, че би било желателно да сформират една съвместна организация- майка, в която той и жена му да държат контролния пакет акции. Те, разбира се, щели добре да се погрижат за интересите на всяка от дъщерните фирми, а под ръководството на изобретателския му гений фирмата- майка щяла да се разшири така, че да надмине и най-необузданите им мечти.
Ако не били съгласни, трябвало да извадят машините му от фабриките си. Той бил беден имигрант, лукаво изигран при първоначалните преговори. Процентите, които му се изплащали за проектите на машините, били смешни с оглед на носените от тях печалби. Освен това в няколко случая, акциите на компаниите скочили астрономически и по условията на договорите, тези фирми трябвало да му предоставят опциите на старите цени. Тъй че, ако се теглела чертата, Джовани Скарлати се превръщал в основния акционер на множество прочути компании за производство на хартия.
От конферентни зали в трите щата се надал мощен вой. Към арогантния италианец били отправени прибързани заплахи, но засегнатите побързали да успокоят тона, вразумени от юридическите си съветници. Оцеляването, макар и в кюпа, било за предпочитане пред самотната смърт. Скарлати би могъл и да бъде победен в съда, но възможно било победител да се окаже и самият той. А във втория случай, исканията му сигурно щели да станат още по-големи. При отхвърлянето им пък, цената на преоборудването и загубата на доставчици и клиенти за това време биха хвърлили всяка фирма в бедствено опасни финансови води. От друга страна, все пак Скарлати бил гений, така че всички те имало шанс и да спечелят.
Така била сформирана гигантската компания „Скарлати индъстрис“, а заедно с нея се родила и империята на Джовани Скарлати.
А тя била като господаря си — огромна, енергична, ненаситна. С растящото му любопитство и компаниите му ставали все по-разностранни. От хартията лесно прескочил в опаковките, от пакетирането — в товарно-разтоварването и спедирането, от транспорта — в производството. И винаги заедно с покупката се раждали и нови по-добри идеи.
Към 1904 година, след дванайсет години брачен живот, Елизабет Уикъм Скарлати решила, че е разумно да се преместят на изток. Макар и състоянието на мъжа й да било солидно и всекидневно нарастващо, популярността му била доста незавидна.
Сред финансовите гиганти на Чикаго, Джовани бил нагледен пример за доктрината Монро в действие. Ирландците били неприятни, но това вече било непоносимо.
Бащата и майката на Елизабет умрели: с тях — и малкото обществена лоялност останала към нея. Общото отношение, оформило се между семействата на приятелите й от детинство, било точно резюмирано от Франклин Фаулър, създал по-късно „Франклин пейпър продъктс“: „Този мургав макарони може да притежава и ипотеката на клуба ни, но проклети да сме, ако някога го допуснем за член!“
Тази обща неприязън не се отразявала на Джовани, тъй като той нямал нито време, нито склонности към подобен род удоволствия. Същото се отнасяло и за Елизабет, която му била партньор далеч не само в брачното ложе. Тя била неговият цензор, негов рупор и верен преводач на потулени значения.
Но тя приемала по друг начин тяхното отлъчване от обществото. И то не заради себе си, а заради децата.
Елизабет и Джовани били дарени с трима сина. Роланд Уикъм, на девет години, Ченсълър Дрю, на осем,
