разговаряше с конгресмена Бен Слоут, който бе чест посетител на скритата под Адирондак вила на Тремон. Генералът през пет минути поглеждаше към вратата. Нанси Петрели, секретар на здравеопазването и социалните грижи, обикаляше сама покрай закритите с тежки завеси прозорци. Генерал-лейтенант Айнър Салонен в оставка, най-големият лобист на американския военнопромишлен комплекс, седеше в креслото с книга в ръка, но не четеше. Двамата генерали си бяха облекли за тази тайна среща обикновени, но скъпи цивилни костюми.
Когато вратата се отвори, всички глави се обърнаха едновременно като по команда.
Вътре влетя Виктор Тремон.
— Съжалявам, джентълмени и дами — лек поклон към секретаря по здравеопазването. — Бях задържан от работа по нашия проблем с полковник Смит, който, щастлив съм да съобщя, е на път да се реши.
Стаята се изпълни с облекчение.
— Как мина срещата с борда на директорите на Бланчард? — попита генерал Каспър. Всъщност въпросът се въртеше в главите на всички присъстващи.
Тремон се облегна на креслото, бе толкова елегантен във вечерния костюм и с черната си вратовръзка. От него се излъчваше увереност, привличаща като магнит изтъкнатите му гости. Повдигна патрицианската си брадичка и се засмя.
— Имам пълен контрол върху компанията.
Генерал Салонен беше най-шумен.
— Поздравления!
— Чудесна новина, Виктор — съгласи се конгресменът.
— Това ни поставя в отлични позиции.
— Не бях убедена, че ще се справиш — отбеляза Петрели.
— А аз не се и съмнявах — усмихна се Каспър. — Тремон винаги ще печели.
Винаги печелещият отново се засмя.
— Благодаря. Много ви благодаря за доверието, което ми гласува мнозинството от вас. Аз лично бих се съгласил с генерал Каспър.
Сега вече всички се засмяха, дори Нанси Петрели. Но в смеха й имаше малко веселие. Веднага се върна към практическите въпроси:
— Какво каза на борда? Подробностите?
Напрежението в стаята сякаш щеше да предизвика искра. Погледите са заковаха във Виктор.
— Е? — настоятелно го подкани Петрели.
— Какво каза проклетият борд? — не се въздържа и Салонен.
Тремон се усмихна широко.
— Захапаха проекта „Хадес“ като куче кокал — огледа облекчените им лица. — Трябваше да видите доларовите знаци в очите им. Струваше ми се, че съм в Лае Вегас, а те играят ролята на ротативките.
— И никакви угризения? — удиви се конгресменът. — Не трябва ли да се боим от задни мисли? От гузна съвест?
— Помнете, че сме ги пипнали. Подействахме им по всички възможни начини — чрез интересите, слабостите и т.н. — това бе и най-големият му проблем: да пробута имената им пред Халдейн, докато старите членове на борда излизаха един след друг от играта. — Разбира се, въпросът е доколко правилно сме ги преценили.
— Очевидно сме успели — удовлетворено заяви Слоут.
— Точно така. О, естествено позеленяха, когато им показах вероятния брой на смъртните случаи без нашия серум и този, докато го одобрят за използване върху хора. Обясних им, че вирусът не е сто процента смъртоносен и жертвите едва ли ще надхвърлят милион, ако правителството бързо приеме условията ни.
Вечната песимистка Нанси Петрели попита:
— А ако правителството не плати цената?
Въпросът й удари като с мокър парцал присъстващите в стаята. Неуверено отклониха поглед от секретаря на здравеопазването и социалните грижи. Това ги гризеше непрекъснато.
— Още в началото предвидихме този риск. Това е единственият ни хазартен ход, за да спечелим нашите милиарди. Съмнявам се, че нашето правителство или кое да е управление ще потърси друг изход. Ако не закупят серума, навсякъде ще умрат ужасяващ брой хора. Това е простият отговор.
Генерал Каспър кимна одобрително:
— Който играе, печели.
— Аха, мотото на британските СВС. Но мисля, че поемаме риск за много по-голяма награда от няколкото медала и потупването по гърба от кралицата, а?
Тремон скръсти ръце, наблюдавайки как се опитват да възприемат величието на предприетото от него.
Генерал Салонен се обади грубо:
— Но никой от нас или семействата ни няма да умре. Серумът е у нас.
Всички си го бяха помислили, но само Салонен имаше смелостта или безсърдечието да го каже. Тремон продължи да чака.
— Колко остава до началото? — осведоми се Петрели.
— Мисля, че след три-четири дни истината за епидемията ще удари световното съзнание като гръм.
Стаята се изпълни с тихо мърморене. Дали бе израз на съжаление или на алчност, си остана загадка.
— Когато това стане — продължи Тремон, — искам от всички вас да подчертаете опасността за човечеството. Натиснете паникбутона. След това ние ще направим своето изявление.
— И да се притечем на помощ — хрипливо се изсмя генерал Каспър.
Всичките им съмнения се стопиха. Четиримата конспиратори се обединиха в представата за мечтаната от толкова дълго време цел. Беше близо. Много близо. Едва отвъд хоризонта. За момент всеки страх от възможен провал, предполагаемото предателство на Бил Грифин и упоритото разследване, водено от Джонатан Смит, се изпариха от мислите им.
— Чудесно… — с едва чут шепот въздъхна някой от присъстващите.
Глава 24
15:15 ч.
Сиера — Невада, Калифорния
— О, погледни — извика Марти. — Това е красиво!
Беше се заковал на място в коридора. След секунди обърна несръчното си тяло и потъна в една затъмнена стая, която приличаше по-скоро на пещера. Изпадна в транс, загледан в отсрещната стена.
На около три метра над пода блестяха прозрачни електронни карти. Всяка народност бе в отделен цвят. Малки лампи примигваха, обозначавайки столиците на държавите, а отстрани грееха ярките надписи с имената им. Под картите стената бе заета от първокласно компютърно оборудване. В средата на стаята бе разположен команден пулт, целият в стомана и кожа. От двете му страни имаше по един голям земен глобус и работно бюро.
Смит разгледа картите — Ирак, Иран и Турция. Части от тях образуваха историческата родина на кюрдите. На другите различи Източен Тимор, Колумбия, Афганистан, Южно Мексико и Гватемала, Ел Салвадор, Израел, Руанда. Всички горещи точки на етнически конфликти, племенни разпри, селски въстания, религиозни войни, обществени размирици.
— Командната ти зала, а? — попита Смит.
— Да — кимна англичанинът. — Гледам да съм в течение.
Никой обикновен гражданин не можеше да притежава такова нещо. Очевидно Питър Хауел все още
