Улиците отново се стесниха, а над тях надвиснаха остъклени балкони, осветени от свещи. Магазинчетата представляваха просто дупки, пробити в древните дебели стени на постройките. Във всеки вход седеше по един продавач, пробутващ на минувачите жалките си стоки.
Накрая жената с бебето свърна към задния вход на една западнала, но сравнително модерна сграда. Беше неголяма болница. По стените на входното помещение висяха люлки, в които лежаха и плачеха деца. Жената, понесла болното от треска дете, ги преведе през претъпканата с родители приемна.
Намираха се в педиатрична болница и доколкото можеше да прецени Смит, навремето е била съвсем добре поддържана и в крак с модерните технологии. Ала в момента бе притисната от липсата на резервни части, а апаратурата се намираше в състояние на разруха.
Може би тук трябваше да се срещне със световно известния педиатър. Той лично не го познаваше, тъй като се занимаваха в различни области на науката. Обърна се към Ранди.
— Къде е д-р Махук? Хасан трябваше да ме срещне с него. Той е специалист педиатър.
— Знам — тихо му отвърна Ранди. — Затова бях в магазина за гуми. Да се уверя, че Хасан безопасно ще се срещне с агент под прикритие, явно с теб. Д-р Махук е жизненоважен член на нелегалната съпротива. Надявахме се да се срещнете в магазина на Хасан. Мислихме, че ще е по-безопасно.
Жената с бебето пристъпи в един кабинет с маса за прегледи в средата. Нежно положи върху нея детето. Джон се вмъкна след нея, а Ранди се задържа около прага и огледа предпазливо претъпкания коридор, огласян от детски гласове и плач. Последва ги в кабинета и затвори след себе си вратата. Отправи се към втората врата на кабинета като трудно прикриваше тревогата си. Отново огледа навън, затвори плътно, извади узито и облегна гръб на вратата. Но веднага щом срещна погледа на Джон, лицето й стана непроницаемо — истински професионалист. В момента се грижеше за безопасността не само на жената с детето, но и за неговата.
Смит никога не бе виждал Ранди в такава светлина. До този ден я смяташе за една напълно независима жена с отвратително самочувствие. Когато се срещнаха за пръв път преди седем години, му се стори красива, интригуваща. Бе се опитал да поговорят за смъртта на годеника й, за вината, която чувстваше, но се оказа безсмислено.
По-късно, когато Смит я посети в апартамента й във Вашингтон, за да се извини за смъртта на Майк, откри при нея София. Никога не успя да преодолее гнева и мъката на Ранди, но любовта му към София измести това на заден план. Сега трябваше да й съобщи за смъртта на сестра й и дори не се опитваше да гадае как Ранди ще приеме тази вест.
Въздъхна. Искаше да си върне София. Всеки поглед към Ранди усилваше копнежа му. Иракчанката се усмихна на Джон, когато той й помогна да развие одеялото около бебето.
— Нали ще простите малката измама? — чу я да казва на перфектен английски. — Когато ни нападнаха, се уплаших да не ви заловят. Тогава бе по-добре да не знаете, че аз съм човекът, когото търсите. Аз съм д-р Радах Махук. Благодаря ви, че помогнахте да спасим малката.
Жената се усмихна на детето и се наведе, за да го прегледа.
Глава 32
21:02 ч.
Багдад
— Толкова малко можем да направим за децата. Както и за всеки болен или ранен в Ирак.
Масата за прегледи бе поправяна многократно с всякакви подръчни средства. Д-р Махук преслуша гърдите на детето. Провери очите, ушите и гърлото, а след това измери и температурата. Джон предположи, че малкото момиче е на шест месеца, въпреки че изглеждаше на не повече от четири. Обърна внимание на тънката й прозрачна кожа. Очите имаха цвят на слонова кост без вени — това подсказваше липса на витамини. Детето не се хранеше достатъчно.
Накрая д-р Махук кимна, отвори вратата и повика сестрата. Погали бебето и я инструктира:
— Изкъпете я. Трябва да я почистите, но използвайте студена вода, за да свалите температурата. Скоро ще се върна.
Лицето й бе с правилни черти, ала умората и тревогата бяха оформили сини кръгове под големите тъмни очи. Ранди усети напрежението в гласа й и попита на английски:
— Какво й има?
— Диария заедно с другите неща.
— Естествено, предвид условията на живот — съгласи се Смит. — Когато водата плесеняса, винаги се появяват диария и много други проблеми.
— Прав сте, разбира се. Моля ви, седнете. Диарията е често срещана, особено в по-старите части на града. Майка й има още три деца. Две от тях са с мускулна атрофия. Затова й обещах да взема най-малкото и да го прегледам. Утре сутринта майка й ще дойде да си я вземе, но и тя не се храни достатъчно, за да има мляко. Може би ще успея да намеря някакво мляко дотогава.
Д-р Махук седна в края на масата за прегледи. Под грубата басмена дреха се виждаха най-обикновени платнени обувки с бели връзки. За повечето хора в Ирак животът бе сведен до борба за осигуряване на най-основното. Този лекар, спечелил световна известност с публикациите си, пропътувал цялото земно кълбо, участвайки в различни педиатрични конференции, в момента се занимаваше с осигуряването на мляко за малките си пациенти.
— Оценявам високо факта, че сте поели риска да говорите с мен.
Джон седна на един паянтов стол до бюрото Огледа спартанската обстановка в кабинета. Тревогата допълнително го изнервяше. Все пак запази спокойно изражение и равна интонация. Радваше се, че докторът се е съгласила да му помогне, но се чувстваше изтощен от дългия ден.
— Правя, каквото трябва — вдигна рамене тя. Свали бялата си забрадка и дългата черна коса се разпиля по гърба й. Разпуснатите й коси я направиха да изглежда по-млада и по-недоволна. — Кой би си помислил, че ще свършим така? Израснах с въздигането на партията БААС. Дните бяха изпълнени с вълнение и Ирак бе обзет с надежда. Арабската социалистическа партия ме изпрати да следвам в Лондон, а после на стаж в Колумбийската презвитерианска болница в Ню Йорк. Когато се върнах в Багдад, открих тази болница и станах първият й директор. Не искам да съм и последният. Но когато БААС направи Саддам президент, всичко се промени.
— Така е — съгласи се Смит. — Почти веднага вкара Ирак във война с Иран.
— Да, беше ужасно. Толкова наши момчета загинаха. Накрая след осем години кръвопролития и празни лозунги сключихме мир, с който преместихме своята граница на неколкостотин метра от фарватера на Шат ал Араб. Всички тези жертви за някакъв незначителен граничен спор. А после като допълнителна обида трябваше да подкупим Иран със същата тази територия през 1990 г., за да стои настрани от войната в Залива. Лудост! Разбира се, след Кувейт и онази ужасна война дойде ембаргото. Наричаме го ал хисар, което означава не само изолация, но й обсада от останалия свят. Саддам е доволен от ембаргото, защото с него оправдава всичките ни проблеми. Това е най-могъщото му оръжие, което го държи на власт.
— Сега не можете да си доставяте необходимите лекарства — съгласи се Смит.
Педиатърът не криеше гнева си.
— Недохранване, рак, диарии, паразити, мускулни атрофии… всякакъв вид болести. Трябва да храним децата си, да им осигуряваме чиста вода и да ги ваксинираме. Сега в родината ми всяка болест е смъртоносна заплаха. Трябва да се направи нещо или ще загубим следващото поколение. — Очите й се навлажниха. Погледна Ранди: — Затова се присъединих към съпротивата. Благодаря за помощта ти. — Настойчиво прошепна: — Трябва да свалим Саддам, преди да е избил всички ни!
През вратата, на която се бе облегнала, Ранди Ръсел дочуваше ниските гласове на докторите и сестрите, чиито думи често бяха единственото, което можеха да дадат на болните и умиращи деца. Сърцето й принадлежеше на тази трагична страна.
В същото време в душата й се зараждаше, неспокойство. Стоеше нащрек, като охрана срещу опасностите на диктаторския режим и гледаше как двамата лекари са потънали в разговор. Гледаше изхабеното от умора лице на Радах Махук. Тя бе ключова фигура в малката опозиционна група, финансирана от ЦРУ, към която бе прикрепена и Ранди. Джон Смит се бе отпуснал привидно безгрижно на стола Но Ранди
