Хр. Мечкарски и старата поща.
Партийният секретар удържа на думата си. Той, след консултация с Околийския комитет на БРП, се спря на Лиско. На делото бяха докарали всички комунисти от селото, за да подкрепят своя съселянин Георги.
След кратко изложение на фактите и разпита на свидетелите бе дадена думата на защитата. — Пръв започна Лиско. — Другари Съдии и съдебни заседатели, Днес Вие сте призвани да решите и накажете един престъпник за деяние, което е жалка останка от буржоазното минало и морал. Минало и морал, което ние комунистите изпратихме в небитието. Преди да започна, аз искам да опиша кой е ответника. И на черния фон на неговата биография да изпъкне трудовата ремсистка биография на ищеца Георги Д. Тодор В. е добре познат на трудещите се селяни от село К. Той е известен и в цялата Врачанска околия като едър буржоазен капиталист, търговец, кожодер и кулак. Десетилетия наред той е смъквал по девет кожи от гърбовете на своите съселяни, които от тъмно до тъмно са превивали, а превиват и сега гръб. За сметка на жестоката експлоатация той е натрупал своите богатства. Богатства, натрупани от народа, и които принадлежат на народа. Против това се бори нашата партия и всичко, което този кожодер и лентяй, този кръвопиец е натрупал, ще бъде върнато на народа. Безделието и буржоазния му морал са го подтикнали да извърши това злодеяние. Да посегне със своите мръсни ръце върху най-малката клетка на нашето социалистическо общество — семейството.
Нека видим сега кой е Георги Д.: Буден младеж, член на РМС, произлизащ от бедно селско семейство. От малък започнал да се труди за изкарване на своя корав залък хляб.
Сега, останал сирак, полага бащински грижи за изхранване на своя по-малък брат и другарката си. Георги и семейството му се включват активно в мероприятията на народната власт. Той и семейството му са предани до смърт на Партията и са готови да отдадат своя живот в защита на нейните идеали. Едно семейство образец за нашето социалистическо общество, до което се домогнаха мръсните ръце на кожодера Тодор. Но гой не знае какво е комунистически идеал и вяра, и че той никога не може да я изтръгне от сърцата им. „Но пасаран!“-казваха нашите другари, които загиваха по бойните полета на Испания, защитавайки своите комунистически идеали. „Но пасаран!“ ти казват възмутените селяни на село К. Бъди уверен, че ние комунистите сме твърдо решени да изкореним това зло из корен. Ти не знаеш от какво тесто сме замесени. Империализма и вие неговите слуги и лакеи съвсем скоро ще бъдете изличени от картата на земята.
Вашето богатство, натрупано с потта и кръвта на милиони трудещи се, ще бъде върнато на народа, който го е сътворил.
Другари съдии, аз апелирам да се ръководите от V-тия конгрес на БРП(к) и веднъж завинаги да ликвидираме буржоазията и носителите на нейните идеи, какъвто е Тодор! Да живее БРП(к) и Отечествения фронт! След бурните ръкопляскания и скандиране ОФ, ОФ от страна на съселяните на Георги, думата бе дадена на Ваньо. Ваша милост, високоуважаеми съдебни заседатели, почитаемий съд!
Днес Вие трябва да решите по съвест едно дело, което ще определи по нататък съдбата на моя доверител Тодор В.
Нека най-напред да видим кой е Тодор В. Известен и високоуважаем земеделец и търговец от с. К. Със своята земя и търговия той дава хляб и препитание на много от своите съселяни. Високоуважаван от всички поради своите богоугодни дела. Няма селянин от с. К, който да каже лоша дума за него. Помагал е, помага и ще помага на всички, които по една или друга причина са изпаднали в беда. Животът му е един низ от богоугодни дела и строго спазване на Божиите заповеди. Това е един благочестив човек, заради своите милостиви дела. Защото Бог е казал: „Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилувани“. Именно тази негова милостивост е причина днес той да бъде изправен пред вас. Какво друго освен милостта и съчувствието са го накарали да помогне на една жадна за нежност и ласки млада жена. „Напой жадните!“ — това е била онази движеща сила, която е накарала Тодор да извърши тази постъпка. Както виждате, той е нарушил Божиите заповеди и пренебрегнал семейството си само и само да утоли жаждата на страдащият му ближен. Защо трябва да бъде съден? Затова, че е нарушил десетата божия заповед? Нарушил я е съвсем съзнателно само и само да помогне на ближния си. За нарушаване на божиите заповеди само Бог може да съди и наказва. И ето, той го е наказал чрез ръцете на ищеца. Наказанието е героично и величаво. Тодор е наказан да носи кръста, както божия син Христос е носил своя към Голгота. Но Христос е бил разпънат на кръста, за да изкупи греховете на човечеството, докато Тодор — само за един единствен грях. Докато Христос е носил кръста си на рамо, то моят доверител е бил разпънат на кръста и така го е носил. Постъпката на ищеца е много по-жестока от тази на Исусовите мъчители. Въпреки всичко, Тодор е носил героично и с достойнство своя кръст. Виждайки големите мъки на Тодор, Господ му изпраща добри самарянки, които го свалят от кръста. Това е добър знак за Тодор, че Господ великодушно му е простил за това прегрешение. Защо трябва да го съдим ние миряните? Аз моля Високоуважавания и почитаем съд да оправдае напълно моя доверител! Уверен съм в чистата Ви съвест и съм сигурен, че няма да постъпите като Пилат Понтийски. Още повече, че няма къде да си измиете ръцете. Като оправдаете моя доверител, Вие ще измиете това петно и ще му дадете възможност да продължи своята богоугодна и хуманна дейност, в което съм повече от сигурен.
След пледоарията на Ваньо съдът закри своето заседание и залата беше опразнена. Остана само прислужника бай Петко, който я измете и подреди пейките.
Около 13,00 часа в ресторант „Централ“ бе сервирана маса, главното украшение, на която беше печена пуйка. Пуйката беше от расовото стадо на богатия мелничар Цено Сълкин, а приготвена от главния готвач Петър Геренецо.
Богатият обед се изконсумира от съдебния състав, към който се присъедини и Лиско. Пуйката бе обилно поливана с прекрасно бяло вино от избата на Боби Минчев.
По същото време в отсрещния ресторант „Реклама“ обядваха Ваньо и ответника Тодор В. Основното ястие беше Богородишки кебап приготвен от агнешко месо, което се поливаше с червено памидово вино, пак от същата изба. В разгара на обяда към тях се приближи Данко, момчето за всичко на ресторант „Централ“ и подаде една бележка на Ваньо. Това бе сметката на „Пуешкия състав“, която беше платена от Тодор В.
След изтичане на определения срок присъдата беше обявена. В нея постъпката на Тодор В. бе заклеймена като позорна. Той бе осъден да заплати изцяло разноските по делото и на общоселско събрание да се извини и разкае публично.
При гледането на едно наказателно дело в Околийския мирови съд — Берковица се развили горещи спорове и пледоарии. Ответника, чийто адвокат бе Ваньо, трябвало да отговаря за умишлено престъпление. Целта му била престъплението да се квалифицира като деяние по непредпазливост. Разпитът на свидетелите и събирането на доказателства продължило до обяд. Съдията дал обедна почивка, след което следвали пледоариите на защитата.
До тук всичко се развивало добре за ответника и двамата отишли да обядват в близкия ресторант. Доволни от развитието на делото, те се почерпили по едно, после по още едно и още, и още. Когато влезли в съдебната зала били доста почерпени. След пледоарията на защитника на ищеца трябвало Ваньо да пледира. Тръгнал той към банката, клатушкайки се. Там вместо да сложи папката на банката той я сложил до нея, при което листовете се разхвърчали по пода. В залата избухнал смях. Това изнервило съдията и той казал с гневен глас:
— Господин адвокат, вие сте в състояние на невменяемост! Вие сте пиян!
Ваньо изправил глава, погледнал съдията с размътен поглед и рекъл:
— Господин съдия! Ако аз съм пиян, законът не е пиян! Вие съдите по закона!
Присъдата била за деяние извършено по непредпазливост.
На друго дело, колегата му, адвокат от провинцията, за да бъде по-убедителен в аргументите си казва:
— Ако не е така, залагам си главата, господин Съдия!
