говорят. Нещата изглеждаха много по-сериозни от няколко акта за нарушения. Не подозираха колко дълго ще се наложи да чакат на канапето.
Четири часа след като влезе в полицията. Лорийн бе отведена на очна ставка. Тя запази спокойствие и помоли само за кафе и цигари. Когато чу, че приятелите й още чакат, помоли да им кажат, че няма смисъл да я чакат, освен ако и те не подлежат на очна ставка. Оказа се, че било почти невъзможно да се намерят дванайсет дебели, къдрави жени и още дванайсет ниски набити мъже за един следобед, за да се организира очна ставка за всеки от тях. Джейк и Роузи напуснаха полицията. Не знаеха нито защо Лорийн е задържана, нито кога ще я освободят. Но Джейк си беше имал доста работа с полицията и разбираше, че задържането им няма нищо общо с правилата за движение по улиците.
Лорийн познаваше твърде добре полицейските процедури и се постара да покаже недвусмислено, че желае да съдейства на следствието. Тя търпеливо чакаше и си представяше суматохата, която в момента кипи зад кулисите. Капитан Руни още не се появяваше и тя мислено му благодари за това.
Залата за очни ставки не се различаваше много от някогашната, но бе по-просторна и добре оборудвана. Стъкло за еднопосочно виждане отделяше заподозрените от свидетелите и полицаите. Лорийн с възхищение оглеждаше всеки детайл в новата сграда на полицията в Пасадена и се питаше как ли се е приспособил към тази модерна обстановка Бил Руни.
Избра си номер седем, без да има нещо предвид. Искаше просто да не бъде в края или в средата. Останалите единайсет жени влязоха и се наредиха на тясната платформа. Някои бяха затворнички. Други имаха вид на домакини или миячки, готови винаги да припечелят някой допълнителен долар. Имаше и две проститутки.
Когато семейство Самърс пристигна, Бийн им обясни как протича ставката и ги посъветва да не бързат. Ако разпознаят търсената в някоя от присъстващите на платформата, трябваше да излязат и да съобщят номера й. Ако считаха, че трябва да видят как някоя от заподозрените говори, трябваше да кажат на полицая какво искат да чуят, а той щеше да предаде това на съответното лице зад стъклото.
Пръв мина покрай редицата господин Самърс. Той се спираше пред всяка от жените, оглеждаше я внимателно и преминаваше към следващата. След него влезе жена му. Смутена, че първия път са заблудили полицията, припознавайки Хелън Мърфи, тя нервничеше през цялото време.
— Може ли да се усмихнат? — прошепна тя на полицая. — Искам да им видя зъбите.
В наблюдателната стая влезе капитан Руни и веднага забеляза Лорийн. По-висока от останалите, тя стоеше неподвижно, с безизразно лице, вдигнала високо брадичка. Той приближи до стъклото и внимателно се взря в белега на лицето й. Все още носеше следите на някогашната си хубост. Очите й гледаха право в неговите, макар че нямаше как да види кой стои зад стъклото.
Третият свидетел бе шофьорът на таксито. Небръснат, подпухнал, той постоянно мърмореше, че са го вдигнали от сън, защото работел само нощна смяна, и няма ли поне да му платят за това безобразие. Освен това нали вече веднъж бил казал, че онази, умрялата, е същата жена. Кой знае защо очакваше, че ще види дванайсет трупа, и силно се изненада, че са живи и прави.
— Е, казвай — Руни се обърна нетърпеливо към Бийн.
— И двамата Самърс посочиха номер четири, а тя е от затвора. Шофьорът посочи кльощавата, номер две. Тя е проститутка, но на седемнайсети е била задържана, защото се опитала да обере автомобил.
— Прекрасно — въздъхна капитанът.
Помолиха Лорийн да почака в приемната. Бе стояла на платформата с изправени рамене, с поглед напред. Това беше още един трик, който знаеше от опита си на полицай. Постоянното шаване, преглъщане, пристъпване от крак на крак караше подложения на огледа да изглежда подозрителен. „Не трепвай, не се усмихвай, само гледай право напред. Те не могат да издържат на директната конфронтация“ — гласеше едно от правилата.
Руни седна и започна да се върти на стола, докато Бийн преглеждаше досието на Лорийн.
— Ако искаш, ще я задържим. Скитничество, проституция, двайсет и пет транспортни нарушения, пет пъти неявяване пред съда.
— Знам — изсумтя Руни.
— Казва, че била на събрание на Дружеството на алкохолиците. И приятелите й го потвърдиха. Ако искаш, ще проверим и това.
Той сви рамене. Лорийн не отговаряше на описанието, в момента, изглежда, бе стъпила на здрава почва, не пиеше.
— Мога да разбера защо е искала да избегне полицията при първото ни посещение. Ще поговоря с нея. Ти можеш да си вървиш. Почини си, защото скоро отпуски няма да има.
Руни кимна и широко отвори вратата. Тя седна на стола срещу неговия и зачака. Той бавно мина от другата страна на бюрото, потъна в огромния стол и се облакъти на бюрото.
— Лора Брадли.
— Да-а — усмихна се тя. — Не зная защо го казах. Изглежда, това дете никога няма да ми излезе от главата. Съжалявам, ако съм ви загубила времето…
Руни разлистваше досието й.
— Сигурно тази, която търсите, е дала моя адрес. Стар трик — продължаваше Лорийн. — Проверихте ли в съседните апартаменти? Доста странни типове влизат и излизат от тях, а на ъгъла има магазин за алкохол и…
— Познавам квартала. От колко време не пиеш?
— Една година — излъга тя.
Той въздъхна тежко. Дори Бийн не знаеше къде е бил от началото на разпита й. Майкъл Берило го бе извикал. Още с първото изречение шефът го бе туширал на килима.
— Много ме натискат за това разследване. Шефът ми намекна тази вечер, че ще ме уволни, ако скоро не получа резултат. Остават ми няколко месеца до пенсия…
— Какъв е случаят?
— Седем проститутки са убити с удари от чук по тила. Едната е на седемнайсет години, останалите са стари кранти. — Той подсмръкна. — Може би някои от тях са ти приятелки. Искаш ли да ги погледнеш?
— Не, благодаря.
— С какво се занимаваш сега?
— Работя в една картинна галерия, ходя от време на време при децата си. Доста скучно, но това ме крепи. Мога ли да си тръгвам вече?
— Не. Имам нужда да поговоря с някого. Какво мислиш за новата сграда? От пет години сме тук. Май още не беше построена, когато ти напусна, нали?
Тя запали цигара. Руни зарови лице в шепите си.
— Остават броени дни до пенсионирането ми, а аз няма да мога да се добера до нея. Лутам се от една задънена улица в друга. Нищо не се връзва с фактите. — Той вдигна глава и рязко стана.
— Хайде, ела. Може би ще познаеш някоя от тях. Лорийн продължаваше да го гледа, без да мигне.
— Хей, бъди по-любезна. Ако поискам, мога да те арестувам. Знаеш ли колко акта са ти съставени? Двайсет и пет, миличка, така че се размърдай!
Тя го последва. Полицаите по бюрата се обърнаха като по команда. Руни я представи като бивш полицай и из стаята се понесе шушукане. Две от полицайките я бяха видели в залата за очни ставки. Тя запали нова цигара. Някой напомни, че в сградата не се пуши. Лорийн не му обърна внимание.
Капитанът й показа фотографиите на стената и местата, където са били намерени. Тя внимателно разгледа случая Хейстингс. До портрета му бе залепена друга снимка, на която той бе преоблечен като жена.
— Какво ще кажеш за това? Иначе почтен гражданин, само дето през свободното си време предпочита да е педераст.
Той я гледаше, сякаш очакваше да изръкопляска. Руни я задържа повече от два часа. Говореше без прекъсване, за да излее насъбралото се напрежение. Тя го слушаше.
— Ти сещаш ли се понякога за хлапето? — изведнъж без всякаква връзка попита той. — Онова, дето го застреля.
Лорийн извърна лице. Не беше мислила за него и това я накара да се чувства виновна.
