— Ти беше доста добра — продължи капитанът. — Ако не беше започнала да къркаш, щеше да стигнеш далеч. Много от нашите хора пропадат, е, не чак толкова ниско, колкото тебе… Ти май я удари съвсем през просото, нали, по пиаците…
— Точно така. — Тя стана. — Слушай, искам да си ходя.
— Не може. Веднага седни на стола! Лорийн се подчини и в следващия миг онемя.
— Искам да ми помогнеш. Предлагам ти сделка. — Разлисти досието й и го размаха. Тя продължаваше да го гледа втрещена.
— Виж какво можеш да ми предложиш като информация. Нали познаваш курвите из града. Поразпитай тук-там…
— Ти майтап ли си правиш?
— Ни най-малко. — Гласът му прозвуча глухо и враждебно.
— Сделката е следната: ти ще разузнаеш каквото можеш, а аз ще изчистя досието ти. Само ако наистина успееш да ми помогнеш. Все някой трябва да е познавал тези проститутки. Някой някъде знае куп неща, например къде е Мърфи. Опитваме се да открием мъжа на едната. Досега обаче все удряме на камък. Добереш ли се до факт, връзка, следа — това досие изчезва от полицията.
— Аз имам работа, Бил — засмя се Лорийн.
— Не ти предлагам работа, а сделка. — Той се наведе над нея толкова близо, че тя усети тежкия му дъх. — Или ще ми помогнеш, или ще те арестувам като заподозряна.
— Ще ми трябва автомобил и…
— Я си гледай работата! На тебе ти е отнета шофьорската книжка за системни нарушения. Погледни. Осем пъти си хващана да караш без книжка, без застраховка и в пияно състояние. Това не мога да изчистя. Другото мога да махна — проституция, неявяване в съда и прочие.
— А разходите ми?
— Ти ми скриваш шайбата — изсмя се Руни.
— Бил, нали трябва да ям, да плащам наем? Ще трябва да напусна работата си…
— Прави това, което вече си правила, миличка. Продавай си задника…
— Защо ти не си навреш тези бумаги в задника? Той е достатъчно грамаден, за да побере целия ви архив.
Руни продължи да се смее, накрая удари с длан по бюрото.
— Добре. Петдесетачка.
— На ден?
— На седмица.
— Майната ти! Зная колко плащате на информаторите. Зная и колко ще получиш в края на месеца. Ще си го разделите с останалите от отдела, а на хартия ще отчетете още двайсет фиктивни имена. Зная, Били! Петдесет долара на ден. Мога да ходя по улиците, по баровете, по пиаците. Ще намеря кой да ми предостави информация. Както вече ти самият каза, едно време бях добро ченге.
Той стана и отиде до прозореца.
— Откога не пиеш?
— Казах ти, от година. Обади се на мъжа ми, той ще ти каже. Попитай, ако искаш, съквартирантката ми. И тя ще ти каже. Не пия вече. Бил.
Той продължаваше да гледа през прозореца и да пипа по навик върха на носа си. Нищо чудно, че е винаги червен, помисли Лорийн.
— Ще се обаждаш ли всеки ден?
— Ще ти се обаждам на кръгъл час, ако поискаш.
— Искам.
Неохотно извади портфейла си. „Господи — помисли тя, — той е готов да плати тук и сега!“ — Ще ми трябва досието на делото, всички доклади. — Руни кимна мълчаливо, докато отброяваше сто долара.
— Ето, Лорийн. И знай, че ако се опиташ да ме разиграваш, ще те докарам тук и вече няма да излезеш. Трябва ми информация.
— Ще ми трябва и целият снимков материал. Погледна я и за миг се подвоуми.
— Бил, трябва да познавам целия случай!
— Да, да, разбирам.
Руни наблюдаваше от прозореца как Лорийн излезе от сградата и спря такси. После си каза, че е идиот. Бе забравил да я накара да подпише дори разписка за сумата. Бе й дал копия от всички материали по делото. За миг го обхвана паника. Ами ако отиде и разкаже всичко това на някой вестник? Щяха да го изхвърлят на часа! После изведнъж се успокои. Какво значение имаше това? Нали без друго вече го бяха предупредили. Той погледна часовника си и нареди да го свържат с Андрю Фелоуз.
— О, капитане! Съжалявам, че не можах да се свържа с вас, след като ми изпратихте новите материали за Хейстингс. Причината е, че чета лекции в няколко града и постоянно пътувам.
— Ще ви бъда много благодарен, ако ми съобщите заключенията си час по-скоро.
Руни слушаше с усмивка провлачения му говор и чакаше да чуе това, което според него трябваше да последва. И дочака.
— Предполагам, че сигурно има някакъв начин да ме финансирате. Тази консултация ми отнема доста време.
Капитанът отвърна, че ще постави въпроса на вниманието на шефа си, и затвори телефона. Шефът без съмнение щеше веднага да уреди плащането, нали той даде идеята за консултанта психолог.
Спомни деня, в който намери Лорийн под канапето съблекалнята, спомни си усмивката на лицето й, когато в колата й пъхна под носа уокмена на хлапето. Сега щеше да е живо, ако не беше тази кучка, помисли той. Искаше да се ядоса, но някак си не можа. Трябва да е много жилава, щом при такъв живот бе оцеляла и даже бе успяла да се изправи на крака. За миг си представи как тя влиза в някой бар с куфара документи в едната ръка и парите в другата. Тръсна глава, за да пропъди кошмара. Ако това все пак се случеше, бедната Лорийн щеше скъпо да си плати.
Лорийн чете документите до сутринта. Беше толкова съсредоточена, че дори не обръщаше внимание на гърмящия телевизор. Когато Роузи заспа, тя продължи да се рови из материалите. Четеше всяко показание, разглеждаше внимателно всяка снимка, от време на време си водеше записки. Около четири сутринта стана и се протегна. Бе седяла няколко часа с подвити колене както някога, когато вземаше работа вкъщи. Разтри бедрата си и се облегна на стената. Те действително бяха с празни ръце. Нямаха дори един свидетел, освен самата нея. Ако Руни само знаеше! Тя бе гледала убиеца от непосредствена близост. Знаеше всяко движение от акта на убийството, самата едва не умря от удара. И още нещо. Спомняше си съвсем ясно бутонелите на ризата му. Чудеше се дали Нормън Хейстингс някога е купувал реставрирани коли. От това, което прочете, едва ли… Но тогава защо си беше спечелил име на идеален съпруг?
Около пет сутринта бе вече толкова уморена, че не можеше да заспи. Диванът беше прекалено мек, а гърбът я болеше. В полусънно състояние тя се облегна на възглавницата и в този момент пред нея застана момчето. Виждаше ясно черното яке с крещяща жълта лепенка на гърба му, чуваше стъпките му.
— Стой!
Тя скочи и рязко дръпна завесите. Не искаше да мисли за това дете, за гърчещото се под куршумите тяло. Трябваше да мисли за убиеца. Дали живееше в този град? Отхвърли това предположение. Беше твърде добре облечен, подобно на хората, които пътуват в командировка. Не, мъжът на Хелън Мърфи никак не се връзваше с цялата история. Затвори очи, за да си представи по-добре лицето му. Очилата със златни рамки, сините очи, острия нос, дебелите, влажни устни. Спомни си дума по дума целия разговор в колата, как натисна главата й и отвори жабката на колата. Остави го свободно да се движи из съзнанието й, без да изпита никакъв страх, и както някога Лора Брадли тихо си повтаряше: „Ще те хвана!“
Глава 9
Потънала в ужасяващите подробности на докладите, свидетелските показания и снимките, Роузи не чу кога Лорийн влезе в спалнята.
