те срещнах, Роузи.
— И аз.
Лорийн се обърна към пътя и се опита да си представи накъде бе тръгнал шофьорът на таксито. Като че ли на първото кръстовище бе завил надясно.
— Добре, тръгваме. Мисля, че вече зная откъде трябва да минем.
— Сигурна ли си, че искаш да се занимаваш с това?
— Защо според тебе дойдохме дотук? Хайде, качвай се в колата и да потегляме. Тъкмо обмислях какво да правим по-нататък. Ще ти нарисувам бутонела и ти ще го покажеш на продавача. Ще кажеш, че съпругът ти е имал същите, но е загубил единия и трябва да му купиш нов. Слушаш ли ме? Завий, завий веднага наляво!
След около осем километра те паркираха пред входа на сградата до изложбения салон. Роузи повтори четири пъти въпросите, които трябваше да зададе, взе скицата на копчето и тръгна към огромните стъклени стени на салона. Лорийн се смъкна ниско на седалката, без да откъсва очи от нея.
Тя застана пред огромния махагонов щанд и зачака. След малко се появи някакъв мъж, размени няколко думи с нея и я поведе към левия край на залата. Лорийн ги загуби от поглед. Без да откъсва очи от входа, тя се смъкна още по-ниско на седалката и запали цигара. Дали не искаше твърде много от Роузи? Тъкмо се канеше да влезе в залата, когато едрата фигура на приятелката й се появи на входа.
— Извинявай, но това момче се оказа много приказливо. С какво да започна — с добрата или с лошата новина?
— Давай добрата.
— Добре, те наистина са продавали копчета и бутон ели по време на някаква рекламна кампания, започнала през 1990. Нали разбираш, вземат от някого сто осемдесет и пет хиляди долара за кола стар модел, след което великодушно му подаряват безплатни бутонели. За целта произвели общо около двеста и петдесет чифта. Това е лошата новина.
— По дяволите! — Лорийн удари с юмрук по таблото.
В сервиза работеха петдесет и осем служители, всеки от които получил по един чифт бутонели заедно с коледната си премия. Първата партида била от евтино сребро. Бутонелите се оказали много търсени и компанията поръчала втора партида, този път от деветкаратово злато. Тя обаче била раздадена само на мениджърите.
— Имаше указателно табло на отделите, с имената на мениджърите. Осем на брой. Тя извади от чантата си някакъв бележник с Мики Маус на корицата и започна да записва. Лорийн я наблюдаваше удивена. Роузи тихо се засмя и подчерта последното име. Бе запомнила всички заедно с титлите им.
— Винаги побеждавам във викторини. Сега остава да си спомниш дали копчетата, които си видяла, са били сребърни или златни.
— Не видя ли някой русоляв, с очила и голяма влажна уста?
— Тц. Продавачът вътре е нисък и въздебел. Изглежда така, сякаш в панталоните си има торба с картофи.
Лорийн се усмихна и взе списъка с имената. Петдесет и осем работници, всичките с едни и същи сребърни бутонели на ризите и осем началници — със златни. Към тях трябваше да прибави и неколкостотин собственици на старинни автомобили.
— Онзи спомена, че сребърните били некачествени и се чупели след няколко закопчавания. Даде ми и едни за спомен.
Лорийн грабна кутийката от ръцете й, отвори я и щом ги погледна, разбра, че бутонелите на похитителя бяха златни, а не сребърни като тези.
— Роузи, ти си чудо!
Оставаха осем заподозрени, които можеше да провери един по един. Трябваше да внимава, за да не предизвика подозрения. От друга страна, трябваше да бъде напълно сигурна, за да не заблуди Руни с невярна информация. Щеше да я арестува и да я прати на съд, без да му мигне окото. Вече беше приготвил досието с убитото момче. Лорийн знаеше, че не може да си позволи повече грешки. Твърде много бе грешила досега.
Глава 10
На следващата сутрин стана рано и след като не можа да измисли какво да предприеме по-нататък, тръгна към „Стройна и във форма“.
— Постоянно съм уморена — оплака се тя на Хектор.
— Естествено — сви рамене той. — Години наред си унищожавала организма си и няма да се възстановиш изведнъж. Нищо не става за една нощ. Нужни са време и постоянство.
Той обеща да й разработи подробна въглехидратна диета и напитка с високо съдържание на белтъци. Уговориха се да започнат програма от упражнения три пъти седмично. Натоварена с поредния пакет витамини, се върна вкъщи.
— Бих започнала някакво лечение заедно с тебе, но имам непоносимост към хапчета — подхвърли Роузи.
— Изглеждаш пълна с енергия, за какво ти е лечение — засмя се Лорийн. — Случайно да имаш фотоапарат?
— От седем месеца е в заложната къща.
— Може ли да го взема оттам?
— Не знам къде ми е разписката, пък и няма да е съвсем евтино. Доста скъп модел е.
След като порови из хартиите на бюрото, тя успя да намери разписката. Оказа се, че трябва да платят сто и петдесет долара. Дали не беше по-добре да купят някой евтин фотоапарат?
— Има ли телеобектив?
— Откъде да зная? Продаваше се в комплект с най-различни джаджи. Не съм го използвала досега.
— Добре, иди да го вземеш. Ще те чакам. И вземи тези пари. Те са последните, които имам.
Роузи тръгна неохотно, мърморейки, че я използват като пиколо.
— Да не би да имаш нещо по-интересно за правене? — попита Лорийн.
— Не, но за какво ти е притрябвал фотоапарат?
— Ще правя снимки.
Тя прерови телефонния указател, извади всички имена от списъка на Роузи и започна да звъни с въпроса, дали съответното лице не работи в автомобилен сервиз. След около час броят им бе намалял наполовина. Тя все още седеше до телефона, когато след два часа приятелката й се върна с фотоапарата.
Оказа се професионална камера с няколко обектива и лазерна бленда за нощни снимки. Лорийн просия. Щеше да снима цяла нощ! Роузи я наблюдаваше с възторг как умело завива и отвива обективите, проверява визьора и другите аксесоари.
— Откъде разбираш толкова от фотография? — попита плахо тя.
— Това бе част от професията ми. При наблюдение на обекти работехме само с високотехнологични прибори. Изкарах и два-три курса.
В този момент телефонът иззвъня.
— Защо не си по улиците? — изръмжа Руни. — Какво правиш вкъщи?
— Дай ми малко време, за Бога! Нали ти обещах, че щом се добера до нещо, веднага ще ти се обадя. Искам да се срещна с Фелоуз.
— За какво ти е притрябвал Фелоуз?
— Искам да поговоря с него. — Чуваше учестеното му дишане в слушалката. — Както кажеш, но…
— Стой по-далеч от него! Дръж ме в течение. Имам нужда от сведения.
Той затвори. Защо й трябваше да се среща с Фелоуз? Спомни си силната й полицейска интуиция. Може би е открила нещо, което той е пропуснал, или просто го будалкаше? В този момент Бийн му напомни, че втората смяна вече го чака за сутрешния брифинг.
— Тръгвай, идвам след тебе — отвърна Руни.
