— Ха, познай! Норман Хейстингс бил обратен!
Той му подаде снимките от студиото на Крейг Лайл.
— Господи! Невероятно! — Лейтенантът ги гледаше в недоумение. С дълга руса перука, дебел слой червило и сенки на клепачите, Хейстингс сладко се усмихваше срещу обектива.
— Възможно е Учителят да го е взел за проститутка и да го е качил — предположи капитанът, но Бийн охлади ентусиазма му. Трупът на Хейстингс бе в мъжки дрехи, напомни му той. — Може да са се познавали. Може двамата заедно да са се преобличали от време на време — настояваше Руни.
Макар да съзнаваха, че тази диря може да ги отведе до погрешни резултати, те се радваха, че вече имат поне диря. Всички приятели и колеги на убития трябваше отново да бъдат разпитани.
— Как изглежда самият фотограф?
— Ексцентричен, суетен. И той вероятно е обратен. Трябва да се срещнеш с него, защото като видях фотографиите, от радост може и да съм пропуснал нещо.
— Фелоуз излезе прав — забеляза Бийн, докато излизаха. После спря, озарен от нова идея. — Бил, Хелън Мърфи може би наистина не е жената, която Учителят е нападнал на паркинга. Може би наистина трябва да разпитаме още веднъж Лора Брадли.
— Какво?! Повтори пак. Да разпитаме кого?
— Лора Брадли.
Бийн преразказа доклада на двамата полицаи за срещата им с жената на посочения от таксиметровия шофьор адрес.
— И тя се е казвала Лора Брадли? — Руни стоеше като закован. В паметта му изплува Лорийн Пейдж, надвесена над тялото на малкото момиченце. — Проверете я!
Лорийн привърши разказа си за Арт, Нала и Диди, за срещата си със семейството на Майк. Бе напълно изтощена и изчерпана. Имаше нужда от дълбок, безпаметен сън.
— Сигурно ще си спомниш и онази вечер, когато се прибра с разбита глава. — Джейк нежно докосна главата й. — И тогава имаше доста пари.
— Вие, изглежда, сте решили да ме печете на бавен огън.
— Ни най-малко. Зная само, че когато разказва за себе си, на човек му олеква. Все още ли искаш да си прережеш вените?
— Вече не чак толкова — усмихна се тя.
— Браво. Та как си разби главата?
— Нали знаете гастронома в края на улицата — прозя се Лорийн. — Точно там, като пресичах при светофарите… нали ги знаете?
— Знаем ги — отвърна Роузи.
— Като пресичах, се подхлъзнах и паднах.
Двамата избухнаха в смях. Лорийн гледаше ту единия, ту другия и накрая също се разсмя. В този момент дървените стълби заскърцаха под нечии тежки стъпки и Роузи надникна през прозореца.
— Полицията.
Джейк погледна Лорийн. Бе побеляла като платно.
Глава 8
Лорийн запази самообладание. Взе пакета с цигари и тръгна към спалнята.
— Джейк, ако питат за Лора Брадли, кажи им, че е живяла тук известно време, но вече си е тръгнала.
— За теб ли идват? — попита Роузи.
— Да, но ви се кълна, че нищо лошо не съм извършила. Просто имам много актове за неспазване на пътните знаци…
— А защо Лора Брадли? — Той я стисна за лакътя и я бутна към спалнята.
— Защото вече идваха преди време. Онази моя приятелка сигурно им е казала къде съм отседнала. Моля те, махни ги от главата ми. Обещавам, че няма да се самоубия.
Роузи каза името си и мълча през цялото време. Джейк свърши останалото. Посрещна ги спокоен, усмихнат и приветлив. Изказа съжаления, че не може да им помогне, но Лора си тръгнала оттук. Младият полицай, загорял и красив като кинозвезда, козирува и се сбогува с усмивка. Роузи проследи през прозореца как колата се отдалечи и изчезна зад отсрещния блок.
Щом завиха зад ъгъла, полицаите паркираха и се свързаха с участъка. Шофьорът на таксито бе казал, че когато ранената жена слизала от колата, на помощ й дошли дребен мъж и дебела тъмнокоса жена.
Лорийн усещаше, че непременно ще се върнат, и съжаляваше, че бе започнала тази глупава игра.
— Добре — въздъхна тя, когато стълбищата отново заскърцаха. — Не забравяйте, че в онази нощ съм си разбила главата при падане. Кажете им, че и вие сте били там. Връщали сме се от събрание на дружеството. Дръжте на това и не позволявайте да ви притиснат.
— Защо трябва да лъжем? — Приятелката й уплашено гледаше към вратата. Стъпките се чуваха съвсем ясно.
— Защото иначе ще ме арестуват за неявяване в съда. Нали ви казах, че имам много шофьорски актове. Освен това изнудих Арт Матюз, а ти, Роузи, изхарчи парите му. Искаш ли още причини?
На вратата се похлопа и Лорийн отвори. Бе приготвила чантата, цигарите и сакото си.
— Добре, момчета. Пред вас е Лора Брадли.
Роузи и Джейк бяха отведени с втора кола, докато Лорийн пътуваше с двамата полицаи в патрулната. Въведоха я направо при Джош Бийн. Веднага призна, че се казва Лорийн Пейдж. Той прие обяснението й, че е излъгала, за да не се намесва в историята, тъй като е бивш полицай. Докато разговаряха, тя видя с крайчеца на окото си, че от факса излиза пълното й досие. Радваше се, че поне капитан Руни не е в стаята. Самото й присъствие в сградата на полицията караше коленете й да треперят.
Бийн обясни, че са я довели във връзка с разследването на едно убийство, и я попита къде е била през нощта на седемнайсети миналия месец. Лорийн отговори, че е била на събрание на Дружеството на бившите алкохолици, и посочи адреса. Лейтенантът се държеше приветливо, почти приятелски и се извини за неудобствата, които евентуално са й причинили.
— Търсим една изключително важна свидетелка — поясни той.
Лорийн усещаше, че докато разговарят, той внимателно я изучава; очевидно не я смяташе за жената, която търсят. Най-малкото защото не й липсваше нито един зъб.
— Какви ли не ходят по улиците! — Съвършено хладнокръвна, тя реши, че си струва да се пошегува с младия лейтенант. — Миналата вечер например някаква пияна жена събуди целия квартал с крясъците си.
Приятелите й стриктно се придържаха към историята за събранието в дружеството. Роузи разказа как срещнала Лорийн в клиниката и как я прибрала в дома си. Попитаха ги дали в нощта на седемнайсети миналия месец са помагали на ранена жена да слезе от някакво такси и да се прибере. Двамата заявиха, че тогава не са били вкъщи, но през цялото време си разменяха нервни погледи.
— Да сте виждали някога тъмносин седан, паркиран на вашата улица? Разгледайте внимателно снимката.
— Не си спомням. Тази снимка я показваха по телевизията, нали? — отвърна Роузи.
— Познавате ли господин Норман Хейстингс?
Тя поклати отрицателно глава.
— Този, когото намериха убит, нали? — вметна Джейк.
— Не го познавам, но прочетох всичко във вестниците. Какво общо има тази история с нас? — попита Роузи.
Освободиха ги, но ги предупредиха да уведомяват полицията при всяка промяна на адреса си, защото при необходимост може пак да ги извикат на разпит. Джейк попита дали и Лорийн е освободена. Отговориха му, че нейният разпит още не е приключил.
— Ще я почакаме — поясни той.
Те се свиха един до друг в просторната чакалня. Чувстваха се дребни, подозрителни, не смееха да
