Тя отвори вратата и Руни излезе, но щом стигна до входната врата, отново спря.
— Ах, да, фотографът. Знаете ли името и адреса му?
— Не. Норман го викаше да ни снима, не аз.
— От нашия град ли е? — Руни се почеса по главата.
— Не си спомням — изчерви се тя.
— Но вие сте го канили доста често. Сигурно можете да си спомните.
— Не мога.
— Защо лъжете? — тихо попита той, наведен към нея.
— Тръгвайте си. Оставете ме сама.
Руни затвори вратата. Тя го блъсна, но веднага след това отстъпи назад в коридора.
— Не искам да говоря за това! — Разтреперана и с пламнало лице, тя отстъпи още няколко крачки.
— За какво, госпожо Хейстингс? — Той тръгна към нея. — Хайде да седнем и да поговорим още няколко минути?
— Не!
Руни огледа прясно пребоядисаните стени.
— Не ме карайте да взема един взвод полицаи и да обискирам всички фотографи из града, госпожо, не ми губете времето. — Гласът му беше тих, спокоен, безизразен. — Седем жени са убити по същия начин като вашия съпруг — с чук. Ако имате и най-малкото съмнение, което би ни помогнало да намерим убиеца, съветвам ви веднага да ми го кажете!
— Казах му, че ако още веднъж го хвана да… ще се разведа, ще кажа на родителите му, на шефа и колегите му… — Все още разтреперана, тя се обърна и го погледна в очите. Лицето й беше пепеляво.
— Какво правеше той?
— Обличаше се в женски дрехи.
Руни не показа и следа от учудване или отвращение. Една вечер госпожа Хейстингс отишла в клуба по кънтри и уестърн сама, защото Норман не го харесвал.
— Всички ми изглеждаха някак си глупаво с тези каубойски ботуши и дънкови костюми с ресни. Помислих си, че Норман е прав, и след няколко минути си тръгнах. — Тя се разхълца, но продължи: — Той не чу, че се прибирам. Знаех, че е в спалнята, защото от улицата видях, че свети. Исках да го стресна на шега и тихо открехнах вратата. Не зная кой от двама ни беше по-стреснат. Той стоеше пред огледалото, гримиран с червило и сенки, с руса перука и някаква отвратителна рокля с къдри около деколтето. Аз… не повярвах на очите си. — Тя избухна в ридания. Руни я изчака търпеливо да се овладее. — Както и да е… По-късно, защото аз избягах в банята и се заключих, той падна на колене пред вратата и… плачеше и ме молеше… Отворих, защото се страхувах, че децата ще се събудят и ще го видят. Беше съблякъл дрехите, но по лицето си още имаше следи от…
Норман Хейстингс се заклел на колене и с ръка върху Библията, че освен жена му никой друг не го е виждал така, че никога преди не го е правил и че няма да го прави. Разбира се, не удържал клетвата си. Жена му намирала рокли, перуки, изкуствени маникюри, скрити в гаража, в работилницата му. След погребението изгорила всичко.
— Онзи фотограф — поде Руни и извади бележника си — да не е имал същите наклонности?
— Беше хомосексуалист. След като сварих Норман, му забраних да го кани вкъщи.
— Как се казваше?
— Моля ви, нали това няма да се появи в пресата? Родителите на Норман са възрастни хора, той имаше и много приятели. Ами дъщерите ми? — кършеше ръце жената.
Капитанът я успокои, че нищо от това, което чуе от нея, няма да се появи във вестниците. Лъжеше. Името на фотографа бе Крейг Лайл. Тя си спомни домашния му адрес и дори адреса на студиото му.
Руни излезе по чистата алея и преди да отвори колата си, погледна още веднъж малката, спретната къща. Голямоухият гений се оказа прав. Сега вече имаха на какво да стъпят, за да продължат следствието. Той си спомни случая „Лора Брадли“. Лорийн Пейдж бе разстроена от спокойната, нормална атмосфера в дома на брутално умъртвеното дете. Изведнъж къщата на семейство Хейстингс престана да му изглежда спретната и уютна. Обзе го жал за мъжа, принуден да живее в този малък чистичък затвор. Кой знае защо, за първи път изпита съчувствие към Лорийн. Тя беше чудесен полицай преди много години. Жалко!
— Лорийн, Лорийн, ние тръгваме. Чуваш ли?
— Добре. Ще се видим довечера.
С нетърпение чакаше да заминат, за да си вземе багажа и да се махне завинаги оттук. Отвори шкафчето си веднага след като чу затварянето на вратата и извади обувката, но щом я погледна, падна на колене като покосена. Няколко мига съзерцава в недоумение жалката сума, после започна трескаво да рови из вещите, но други пари в шкафа нямаше.
— Роузи! — неистово изкрещя тя и хукна по стълбите. Роузи и Джейк тъкмо излизаха от блока, когато по стълбите към тях се втурна Лорийн. Тя сграбчи приятелката си за шията и с истерични викове започна да я души.
— Къде са? Къде са? Къде са?
Джейк се опита да ги раздели, но Лорийн го блъсна с такава сила, че той загуби равновесие и падна върху кофите за смет. Роузи се опитваше да се освободи от желязната хватка с пронизителни писъци, но се подхлъзна и падна.
— Парите ми! Къде са парите ми? Ти си ги откраднала, шибана кучко! — Бе паднала върху нещастната си жертва и блъскаше главата й в паважа. — Двулично лайно! Мръсница! Къде са ми парите?
Минувачите се спираха да погледат как Джейк се опитва да я вдигне и как Лорийн го дере с нокти и плюе, докато с другата ръка стиска косата на стенещата под нея дебелана. Задъхана и прегракнала, най- после се търкулна встрани и започна да бие паважа с юмруци.
Разтреперана от ужас, Роузи внимателно се изправи и започна да бърше кръвта от носа си. Джейк направи последен опит да укроти Лорийн и успя да я изправи на крака. Беше виждал пиянски истерии, с много от тях бе успявал да се справи, но силата на тази жена, при това в трезво състояние, го изумяваше. Току-що едва не бе счупила долната му челюст. Докато я влачеше към входа, той се обърна към насъбралите се зяпачи.
— Шоуто свърши. Довиждане.
Тя, изглежда, бе достигнала границата на изтощението, защото вече не се мяташе, а само скимтеше и той я повлече нагоре по стълбите. На безопасно разстояние зад тях с разпрана рокля и все още кървящ нос пристъпваше Роузи.
Джейк сложи Лорийн на дивана.
— Какво означава всичко това?
— Кажи му ти! — изкрещя към разплаканата Роузи, после скочи от дивана и я удари с юмрук. Хълцанията на Роузи преминаха в сърцераздирателен вой. За да ги разтърве, Джейк блъсна Лорийн на дивана.
— Добре, щом тя не иска да си признае, аз ще ти кажа. Откраднала е всичките ми спестявания, заради които си разпрах задника от работа. Останали са ми двайсетина долара от хиляда и нещо!
— Откъде имаш хиляда долара? — намръщи се той. — Да не си обрала банка?
— Не е твоя работа! Разпит ли ще ми провеждаш? Това си бяха мои пари. Толкоз!
Той стана и прокара пръсти през косата си.
— Колко са останали?
— Няма да стигнат и за лимонада, камо ли за къркане. Исках да се напия до смърт и най-после да сложа край!
— А-ха, искала да умре! Майната ти! Всеки, който може да изкара хиляда долара за една седмица, обикновено бяга от някого. Освен ако все пак не си обрала банка, но се съмнявам.
— Ще ти кажа — с изнудване. Изнудих едно копеле…
— Кое е то? — усмихна се Джейк. — Я кажи, та и ние с Роузи да го поизнудим малко.
— Арт, от галерията. Той е в порнографския бизнес. Никакви картини, никакво изкуство — порно с деца!
Руни влезе сияещ и се наведе над Бийн.
