ученик или студент, решен да сложи край на своята девственост. Е, сигурно не е предполагал, че ще бъде толкова просто, усмихна се след тях Лорийн.
В този момент до нея се облакъти Къртис и си поръча бира.
— Ти познаваш две мои приятелки, Нала и Диди — започна тя. — Не мога да ги открия на „стъргалото“.
— Още е рано за тях. Кажи какво искаш.
— Познавам Арт.
— Искаш видео филмчета, така ли?
— Може би.
Къртис внезапно се премести съвсем близо до нея.
— Значи така, познаваш Диди и Нала. — Той я събличаше с очи, докато накрая закова поглед в подножието на корема й. — Но всъщност не си като тях. Искаш ли да изкараш някой друг долар, ако случайно си закъсала?
— Не. Искам само да се видя с тях, но не в апартамента им. Може да прекъсна някой сеанс.
— Не мога да ти помогна, маце — засмя се той. — Техните сеанси не са по моята специалност.
Лорийн също се усмихна. Къртис постепенно се отпускаше, а подозренията му към нея намаляваха от дума на дума. В този момент на входа се появи Елза, черна проститутка, с която тя се познаваше отдавна.
— Хей, как си? — изпищя Елза и започна да я прегръща и целува. — Откога не сме се виждали! Ти май успя да се измъкнеш. Бейби, изглеждаш фантастично.
Лорийн едва издържа ласките й. Къртис ги наблюдаваше с интерес, докато чернокожата разказваше колко добре си живеели някога двете. Тя прокара пръст по белега на лицето й.
— Ах, ах, никога няма да забравя онази нощ!
— Аз пък не мога да си я спомня — отвърна Лорийн. Барманът кимна на Къртис и му подаде слушалката. Докато той разговаряше по телефона, Елза се намести на стола му.
— И тъй, как живееш, миличка? Мислех, че си умряла.
— Не, жива съм. Искаш ли нещо за пиене?
— Разбира се, щом искаш да почерпиш. Кола и бърбън.
Те седнаха на една отдалечена от входа маса, но вниманието на Елза бе приковано към вратата, за да не изпусне евентуален клиент.
— Познаваш ли Холи?
— Да, мила, беше едно от момичетата на Къртис. Той много тежко го понесе.
Лорийн се опита да разбере къде е бил районът на Холи, но Елза не можеше да си спомни добре. Всъщност малката нямала свой район, обясни тя. Останалите момичета я мразели, защото им отнемала клиентите, и тя ходела от едно място на друго. Къртис бил дребна риба, имал пет-шест момичета и не можел да се мери с останалите от бизнеса. Никой не искал неговия контингент. Е, имал и едно-две пиленца като Холи, неговото момиче, но вместо да ги пласира, той изглежда предпочитал сам да ги чука, поясни Елза и млъкна.
— Ти не я ли видя в онази нощ, когато я убиха?
— Не, аз бях в мотел „Лонг Даун“ по това време. Имам стая там. Опита се да измъкне повече информация за Холи, без да събуди подозренията на Елза, но единственото, което разбра, бе, че в онази нощ бизнесът не вървял, нямало много клиенти и всеки един бил хващан още щом се появи в района.
— Нали знаеш, имаме и добри нощи, но понякога просто не върви и толкоз.
— Да-а — промълви разбиращо Лорийн.
В този момент негърката забеляза клиент и скочи след него.
— Какво става, още ли искаш видеокасети? — Къртис бе приключил телефонния си разговор и стоеше зад нея. — Може и да ти намеря. Обади се след час-два. Сега имам работа.
Барманът отново му даде знак, че го викат по телефона. Къртис въртеше бизнес с порно касети и наркотици из баровете. Той наистина беше дребна риба. Срещата с Лорийн го притесни. Ни за миг не бе повярвал, че търси касети.
— Елза! — извика той и негърката тутакси дотърча до бара. — Кое беше русото маце?
Тя погледна клиента, който я чакаше на масата.
— Проститутка. Ловеше клиентите по баровете около плувния басейн. Някога е била… така де, истинска дама, обаче пратила всичко по дяволите. Викахме й Мързеливата Лорийн. Никога не се пускаше да си намери клиент. Чакаше да остане без пукната пара и тогава тръгваше с всеки, който й обещае къркане. Обикновено беше толкова пияна, че едва ли е разбирала дали я чукат или не. Невероятни мутри се въртяха около нея, но на нея не й пукаше, щом има пиене. — Елза се наведе към него и продължи шепнешком: — Мен ако питаш, стой далеч от нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами… казваха, че едно време била ченге.
Лорийн се отби в още два бара и докато вървеше към третия, забеляза Нала да слиза от едно такси. Щом чу името си, тя се огледа озадачена и едва след няколко мига позна Лорийн.
— Имаш ли време да пийнем нещо?
— Не, закъснявам.
— Как е Диди?
— Още има проблеми с глезена, но не иска да чуе за лекар — сви рамене Нала. Двете тръгнаха надолу по тротоара. Лорийн успя да я склони да изпият по едно еспресо, но Нала бе нащрек през цялото време и погледът й не престана да шари по тротоара.
— Искам да ми кажеш какво знаеш за нощта, в която убиха Холи. Една моя приятелка попаднала на някакъв гад, който доста я изплашил. Бил противен, с големи влажни бърни и очила без рамки. Приличал на новодошъл от Средните щати. Струва й се, че го е виждала същата нощ, когато Холи беше убита, и допуска, че той е убиецът. Както и да е, тя свършила работата и успяла да се измъкне от колата му.
— Не съм виждала подобен тип през онази нощ. — Нала разбърка кафето си. — Но Диди може да го е мярнала. Видяла, че автомобилът приближава към нея, и тъкмо се канела да го хване, когато малката Холи я изпреварила и седнала преди нея в колата.
— Почакай! Искаш да кажеш, че Диди е видяла как Холи се качва в колата му?
— Да, бил бежов автомобил.
— Казвала ли си това на някой друг?
— От къде на къде?
— Може да е бил убиецът на Холи.
— Да, но може и да не е той. Беше доста рано, аз току-що бях застанала на ъгъла…
Не искаше да изглежда прекалено настоятелна и смени темата, но Нала не прояви никакъв интерес към разговора.
— Как мислиш, дали онзи тип всъщност не е бройкал Диди?
— Боже, откъде да знам какво е искал? Защо ми задаващ тези въпроси?
— Просто любопитство. — Лорийн запали цигара. — Диди ще работи ли тази нощ?
Нала обясни, че приятелката й напоследък работела със свой редовен клиент в някакъв мотел, но понякога по малките часове идвала и тук.
— Трябва да тръгвам — продължи тя. — Сега, когато останахме без Арт, трябва постоянно да работим. Нямаме пари. Бях решила да не ти проговоря, ако те срещна, заради Арт. Ти постъпи зле с него. Той е почтен човек и не го заслужаваше.
— Стига. Нала! Той е уреждал на клиентите си чукане с малолетни. Видях снимките. На някои от тях видях и Холи.
— Защо толкова се интересуваш от Холи? Какво ти пука за нея?
— Убиха я. Мъчно ми е за нея.
— Хм, и на мене ми е мъчно. Тука идваха всякакви ченгета. Щяха да ни провалят бизнеса! Някакво копеле им пошушнало, че при нас ще открият нещо. А снимки не сме правили от седмици, заради тебе! През цялото време, откакто те видях в галерията, се чудя къде съм те виждала преди. Диди твърди, че сме те
