виждали на събрание на алкохолиците. Както и да е. Искам да знаеш, че те смятаме за доста съмнителна и не искаме да имаме нищо общо с тебе. Стой далеч от нас!
Тя излезе и Лорийн стана да плати, но когато тръгна към изхода, видя Къртис и Нала да разговарят пред кафето. Тя му посочи кафето, а той блъсна ръката й и надникна през прозореца. Изглежда, спореха за нещо. Лорийн бавно пристъпи към дъното на салона по посока на тоалетните. След секунда сводникът влезе и попита една от келнерките, дали не е виждала Лорийн.
Тя седеше притихнала на тоалетната чиния, когато чу стъпките на Къртис. Той влезе, спря за миг и отвори съседното помещение. Лорийн очакваше всеки момент да отвори и нейната врата, но в този момент сервитьорката влезе и му каза веднага да напусне дамската тоалетна. Петнайсет минути по-късно Лорийн излезе и надникна в салона. Кътрис стоеше точно пред вратата на кафето, а друг изход нямаше. След секунда размисъл смело тръгна към него.
Щом я видя, той се сепна и стисна ръката й над лакътя.
— Ходиш наоколо и разпитваш за Холи. Искам да зная защо. Какво искаш да разбереш за моето момиче?
По изражението му разбра, че няма намерение да я нарани. Той не беше уплашен, а само много разстроен.
— Какво те засяга?
— Тя беше мое момиче.
— Нямам причини, просто ми беше симпатична. — Лорийн се дръпна и освободи ръката си.
— Познаваше ли я? — Той понечи да тръгне.
— Къртис, почакай! Да, познавах я бегло.
— Не зная какво искаш, но те предупреждавам да стоиш далече оттук.
— Може би работя за полицията. — Видя как той сви юмруци и разбра, че ако бяха сами, щеше да я удари. — Но не така, както си мислиш, Къртис. Е, хайде, нали знаеш, че и аз бях курва. Имам задача да открия каквото мога за нейния убиец. Те все още нямат никаква информация за него. Нима ти самият не искаш да го хванат? Беше толкова младичка и красива, наистина красива. Беше твоето момиче. Къртис.
— Тя е мъртва. Край. Разкарай се!
Той се обърна и Лорийн тръгна след него. Къртис зави по една пуста уличка и спря. Наоколо нямаше жива душа и безопасността й вече беше под въпрос.
— Имаш много здрави нерви, маце. Разкарай се от мене!
Тя стоеше на три крачки от него, за да избегне евентуален замах с юмрук, и все пак достатъчно близо. Сините й очи не се отделяха от неговите.
— Плащат ми под тезгяха, за да науча нещо. Петдесет долара на ден. Единствената ми задача е да разбера дали някой не е видял лицето на човека, в чиято кола се е качила. Нищо друго не ме засяга. Помогни ми! Защо не искаш да ми помогнеш? Човече, нали Холи беше твое момиче?
Той се облегна на стената и за нейно учудване избухна в сълзи.
— Някой я взел от ъгъла на Диди и Нала. Тогава си я видял за последен път, нали? — Тя пристъпи още по-близо. Къртис кимна. — Защо в онази нощ е излязла да работи по пистата на транссексуалните? Спомни си дали за миг не си зърнал лицето на шофьора.
— Нямаше къде да застане. — Той се изсекна и започна да бърше мокрото си лице с опакото на ръката. — Малко по-нагоре я бяха набили преди няколко дни. След боя, като обсъждахме какво да правим, тя поиска да слезе към другия ъгъл. Обещах Да й го уредя с момичетата. Така… не ми остана време да й кажа, че… ми е много скъпа.
— Сега можеш да направиш нещо за нея, Къртис. Ако дочуеш нещо или познаваш някой, който може да даде сведения, ще ми се обадиш, нали?
— Не работя за ченгета.
— Аз не съм ченге.
Тя го накара да запише телефонния й номер на дланта си. Къртис се подчини и бавно се отдалечи.
Лорийн въздъхна, загледана след съкрушената фигура.
„Стой! Полиция!“ — чу глас зад себе си. Пред нея вместо Къртис бягаше момчето. Жълтата лепенка се открояваше на фона на черното яке.
„Стой! Полиция!“
Той не спря, защото не беше чул предупреждението, а и нямаше защо да спира. Нали не носеше оръжие, а само един уокмен? Обля я пот. Гърлото й пресъхна, сякаш бе погълнала пясък. Тя се обърна и хукна в противоположната посока. Блъскаше се в минувачите, в спрените край тротоара коли. Единствената й мисъл бе да намери чаша водка.
„Ти застреля детето — нашепваше нечий глас. — То нямаше нищо общо с наркоманите. Е, какво трябва да направиш със себе си, пияна кучко? Каквото и да направиш, то умря. Ти изпразни цял пълнител в гърба му!“
Едва когато почувства, че паниката я напуска, тя седна на бордюра, задъхана до задушаване от продължителното бягане. Знаеше какво е направила, но отказваше да го проумее. Никога нямаше да го проумее.
— Как си? — над нея се беше навела Диди и я гледаше удивено. — Току-що профуча край мене, сякаш бягаше от привидение.
— Бягам от бутилката.
Диди се засмя разбиращо.
— Дано вече да си по-добре. Е, аз тръгвам.
— Почакай, искам да те попитам нещо. За Холи. Моля те, почакай!
— Слушай, нищо не зная, нищо не съм видяла, нито чула! Даже не зная защо разговарям с теб. Заради тебе сега сме разорени, нямаме пукнат грош. Идваха ченгета и ни разпитваха. Оттогава не можем да хванем кьорав клиент.
— Диди, аз не съм ченге, разбери! Бях някога, но толкова отдавна, че едва си спомням за това време. Години наред проституирах и пиех като смок. Впрочем ти знаеш. — Лорийн я хвана за ръката и усети тежкия златен пръстен. — Моля те, кажи ми кой взе Холи. Ти не може да не си видяла. Нала ми каза, че си го видяла.
— Нищо не помня. Не си спомням дори какво съм правила през онази нощ. За мен всички нощи са еднакви.
— Стига, Диди! През същата нощ си яла бой. Върнала си се насинена.
— Може би. Значи Нала ти е казала?
— Да, и Къртис. Те двамата искат да ми помогнат. Моля те, кажи ми само какво стана тогава.
Диди разказа почти същата история, която вече бе чула от Нала — как колата се появила иззад завоя и спряла до нейния ъгъл, но Холи в последния момент я изпреварила и се мушнала вътре.
— Значи той е искал да качи тебе или Нала, но не и Холи?
— Както виждаш, имали сме късмет.
— Затвори очи и се опитай да си представиш сцената. Рус ли беше или тъмнокос? Нямаше ли плешиво теме? Мисли за него.
Диди се напрегна, но нищо не можа да си спомни.
— Имаше ли очила? Устата му не беше ли голяма и сякаш мокра?
— Да, да, точно така.
— А не беше ли късо подстриган, русоляв?
— Точно така.
— Спирал ли е преди това в твоята територия?
— Никога преди това не бях го виждала, а аз помня всеки, който има що-годе нормален вид.
— Нали не повтаряш „да, да“ само защото аз ти подсказвам как е изглеждал? Наистина ли изглеждаше така?
— Защо ще те лъжа? Наистина изглеждаше така, както ти го описваш. Доста отдавна беше, не мога да си спомня подробности. Виж какво, аз, както и всички от този квартал, познавахме Холи и искаме да забравим за тази лайняна история.
