— Всеки момент ще се появят. В момента обядват. А, да не забравя за онзи гараж в Санта Моника. Ето доклада ми. Колата на Хейстингс била в гаража им известно време, но той я взел един ден преди да го убият. Познавал се със собствениците и я оставял там без да плаща. Гаражът е собственост на семейство Торнбърн. Да продължавам ли наблюдението?
— Щом шибаната му кола не е била там в самия ден на убийството, не виждам голяма полза от тази информация.
Телефонът иззвъня и Руни направи знак на лейтенанта да напусне. Преди да излезе, Бийн видя как шефът му се обърна към стената. Докладът за посещението му в сервиза остана непипнат на бюрото. Напразно се бе надявал, че капитанът ще го прочете, преди ФБР да започне да го пече на бавен огън. Уви, шефът му бе пил твърде много, за да забележи важните подробности.
Лорийн звънеше от уличен телефон.
— Имаш ли нещо за мене?
— Да, Бил, но не искам да говоря за това по телефона.
— Сега не мога да изляза. Онзи копелдак размаза още една. Някоя си Диди, транссексуална проститутка. И тя бе намерена в багажника на откраднат автомобил с подобни рани по лицето, както всички останали.
— Кога е станало? — глухо запита тя.
— Миналата нощ, около десет. Чувала ли си това име? Уговориха се да се срещнат след час и половина в любимия му индиански ресторант.
Руни тъкмо се канеше да прегледа докладите, когато телефонът отново иззвъня. Шефът му съобщи, че ФБР вече го чака.
Лорийн влезе и се отпусна на седалката.
— Сега накъде, съдружнико? — погледна я Роузи.
— Диди, единият от двамата травестити, с които те запознах в галерията, е убит. Трябва да се срещна с Нала, преди да говоря с Руни.
— Всичко ли ще му разкажеш? — извика Роузи, за да надвие шума на двигателя. — Ако му посочиш възможен извършител, може би ще успееш да измъкнеш малко повече мангизи от него, а?
Руни затегна възела на зацапаната си вратовръзка.
— Само това липсваше, Бил! — Берило нервно барабанеше по бюрото. — Кого, за Бога, си изпратил там?
— Лейтенант Бийн и още един полицай.
— Оплакването е за посещение на жена. Коя е тя?
— Бивш полицай. В момента е мой информатор. Среща се с всякаква паплач по улиците и нощните барове. Събира сведения.
— Гаражът в Санта Моника е доста далеч от квартала на проститутките. Някой се е явил там, представяйки се за наш служител! В нито един от докладите няма сведения за тази информаторка. Какво, по дяволите, е търсила там? Семейството на собствениците има дебели връзки и е твърдо решено да вдигне шум. Искам да отидеш и лично да се извиниш. Достатъчно неприятности си имаме вече с коментарите в пресата. Нямам намерения да си изгубя хляба заради тази глупост.
Руни отново оправи вратовръзката си. Нямаше представа кога и защо Лорийн се е озовала в Санта Моника, нито защо шефът му се горещи толкова за тази дреболия.
— Добре, сър — усмихна се насила той. — Толкова важни клечки ли са?
— Това са семейство Торнбърн! Големи пари! Стари пари! Ясно ли ти е? Хайде, действай!
— Ами ФБР? Нали щях да се срещам с тях?
— Първо направи каквото ти казвам.
Руни прекрасно знаеше кои са Торнбърн. В последните години за тях не се пишеше и говореше, но даренията им за полицията бяха огромни. Лорийн Пейдж трябваше да измисли доста добро основание за цялата неприятност, иначе нямаше да си намери място в целия щат!
Нала бе разстроена. Без грим и изкуствени мигли изглеждаше измъчена и състарена. Очите й бяха подпухнали от плач. Щом видя Лорийн, тя отново избухна в сълзи. Препарираните животни и огромните надиплени завеси придаваха зловеща атмосфера на жилището. Докато Роузи гледаше втрещена огромните снимки на транссексуални сцени по стените, Лорийн поднесе на Нала чаша вода и хвана ръката й.
— Как се случи?
— Тя имаше няколко редовни клиента — подсмръкна Нала. — Често оставаше при тях до сутринта. Щом не се върна в обичайното време, помислих, че е с някого от тях. Когато говорехме с тебе по телефона и някой позвъни, не беше Диди. Полицаите бяха дошли да ми кажат.
— Имаш ли имената на тези редовни клиенти?
— Не, разбира се. Тя никога не уреждаше срещите си с тях предварително. От време на време някой се явяваше, вземаше я от улицата и толкоз. Диди ползваше стая в мотел „Розали“, но напоследък там стана много скъпо и затова понякога ги водеше тук. Не зная никакви имена. О, Боже, как ще живея без нея?
— Можеш ли да опишеш някой от клиентите й? Никого ли не видя минатата нощ?
— Не! Постояхме минута-две на улицата, после тя тръгна. Лорийн извади плика със снимките.
— Разгледай ги добре и ми кажи виждала ли си някого от тях.
Нала отместваше фотографиите една по една, като постоянно духаше носа си в кърпичка и клатеше отрицателно глава. Лорийн бе задържала снимката с русата жена в мерцедеса.
— А сега погледни тази блондинка в белия мерцедес. Нала отново поклати глава.
— Сигурна ли си? Разгледай я добре. Помисли дали не си виждала стар спортен мерцедес в близко време. Виж и жената. Според теб това жена ли е?
— Не зная, не зная! — Нала извърна глава. — Оставете ме сама, моля ви!
— Тази кола мина по Сънсет Авеню вчера вечерта. — Роузи се наведе към нея и погледна многозначително Лорийн, която й отвърна с леко намигане. — Не си ли спомняш дали Диди не е разговаряла с шофьора? Дали някога не е влизала в същата или подобна кола?
Нала отново взе снимката, огледа я внимателно и я върна.
— Да не би тази жена да има нещо общо с убийството на Диди? Вие мислите, че е замесена, така ли?
— Може би, но ти, ти виждала ли си я?
— Нали вече казах. Не съм. Лорийн стана.
— Извинявай, Нала. Трябва да тръгваме. Искрено съжалявам.
— Тя беше най-прекрасният човек, когото познавах. Сега съм сама, нямам си никого. Какво да правя. Господи? — Отново зарови лице в шепите си и захлипа. — Не мога да остана тук. Нямам толкова пари.
— Защо не се свържеш с Арт?
— Той напусна града. Не сме го виждали откакто затвори галерията.
Нала изчака, докато двете си тръгнат и се втурна в стаята на Диди. След малко се върна оттам с черен бележник и след като прелисти няколко страници, взе телефона.
„Това е телефонът на Арт — чу тя записа на телефонния секретар. — Оставете съобщение и телефонния си номер, за да ви се обадя, когато се върна.“
— Арт, на телефона е Нала. Веднага ми се обади! Спешно е. Постави слушалката и влезе в банята. Имаше нужда от ароматна вана, за да успокои нервите си. Преди да пусне водата обаче, се сети за нещо и отново отиде в спалнята. Извади голям плик от най-долното чекмедже на тоалетката и след като порови из фотографиите, намери онази, която търсеше. Бе черно-бяла снимка на руса, изключително красива жена в дълга бяла рокля, с леко подчертани рамене, по модата на петдесетте години. Приличаше на Барбара Стануик. Той толкова искаше да изглежда като нея! Бе я донесъл на Диди за модел, докато нагласи перуката и гънките на роклята му. Арт го бе снимал и той бе платил щедро. Русата жена бе същата, която Лорийн й показа. Нала не се изплаши. Стана и започна внимателно да разглежда всяка от снимките в плика.
Руни вече я чакаше в индианския ресторант пред чаша бира.
