когото госпожа Хейстингс бе разпознала на снимката. Знаеше, че има вероятност да се сблъска лице в лице със Стивън Янклоу, и един Господ знаеше какво обяснение би могла да даде за присъствието си тук.
Нала наметна палтото си. Двамата полицаи не обясниха защо искат да ги придружи, но се разбра, че посещението им е свързано по някакъв начин с Диди, защото поискаха да им покаже снимки на съквартирантката си. Ако я бяха арестували за проституция, едва ли щяха да искат снимки. Значи нещо друго бе станало, нещо по-лошо. Попитаха я познава ли господин Дейвид Бъроуз. Никой не наричаше Диди с предишното й име Дейвид, с изключение на ченгетата.
Половин час по-късно тя разпозна трупа на Диди. Беше в шок и само повтаряше името й полугласно. Лицето с нищо не напомняше любимата й приятелка. Единствено червеният маникюр и тежкият пръстен с топаз свидетелстваха, че това въпреки всичко е Диди. Патрулната кола я откара обратно у дома. Двамата полицаи й помогнаха да изкачи стълбите и да си отключи. Едва когато влязоха, попитаха кога е видяла за последен път приятелката си.
ФБР щателно провери всички дати и контакти, които Брендън Мърфи успя да си спомни. След като се свързаха с фирмите — превозвачи и провериха достоверността на показанията му, те го пуснаха от ареста. Оказа се, че в нощта на убийството на Хелън Брендън Мърфи е бил на стотици километри от Лос Анджелес. Не е бил и близо до която и да било от останалите жертви към датата на тяхната смърт. Лишени от толкова необходимия заподозрян, агентите се заловиха да изучат щателно историята на случая. Но тъй като официалната задача, поради която бяха изпратени тук, бе да открият и арестуват Брендън Мърфи, те така и не получиха назначение да започнат разследване на самите убийства.
Глава 14
Колата спря на паркинга пред сградата на С&А.
— Тръгвам. Чакай ме тук и ако не изляза…
— Ще се застрелям — засмя се Роузи.
Лорийн излезе, подръпна сакото си и тръгна изправена към входа. Залата бе пуста. Огромният махагонов щанд бе покрит с ветрилообразно разположени дипляни и брошури. Разнасяше се тиха музика в стила на двайсетте години. В стъклени шкафове бяха наредени малки пластики, подобни на оскари, спортни купи и знаменца. Стените бяха покрити с красиви снимки на старинни модели автомобили.
На витрините бяха наредени пет блестящи автомобила — един ролс-ройс силвър клауд, бентли от петдесетте години, един бристъл и един спортен мерцедес с две врати. Красивият интериор привличаше погледа.
Лорийн се загледа в изкривеното си изображение в един от лъскавите тасове. Изглеждаше квадратна.
— Здравейте, с какво мога да бъда полезен? — попита току-що появилият се и не по-малко лъскав продавач. Всичко в него блестеше — косата, зъбите, очите. Върху джоба на тъмносиньото му сако и на вратовръзката бе избродирана емблемата на С&А. Той леко дръпна нагоре колосания маншет на ризата си и се усмихна в очакване. Как са забравили да му лепнат една емблема и на челото, запита се Лорийн.
— Разполагате ли с офис? Искам да поговоря с вас. Зъбите му отново блеснаха.
— За какво става дума?
— Ще ви кажа, разбира се, но бих искала да поговорим в офиса ви. Аз съм госпожа Пейдж, а вие сте…
— Алън Хънтър. — Той пристъпи зад щанда. — Аз съм главният консултант по продажбите. С какво мога да ви бъда полезен, госпожо Пейдж? — Хвърли й хладен, преценяващ поглед. Въпреки че очите му не се отделяха от нейните, тя усещаше как разглежда всяка подробност от вида й от пръстите на краката до копчетата на костюма. — Какво ще продавате?
Изпитваше желание да го зашлеви. Някога обожаваше момента, когато изправена пред подобен блестящ, излъскан мошеник, изваждаше полицейската си карта и тихо го питаше дали не иска да прочете името й.
— Не продавам, нито купувам. Искам да поговорим за някои поверителни неща. Как ви беше името?
Нещо в гласа й го постави нащрек и след кратко колебание той повтори името си.
— И тъй, господин Хънтър, да не губим повече време. Нямам намерение да обсъждам сериозни въпроси в този плувен басейн!
Консултантът леко докосна възела на вратовръзката си и махна с ръка към една стъклена врата.
Докато пресичаше залата, Лорийн съзря огромна снимка на Брад Торнбърн и за миг забави крачка. Облечен в бял пилотски костюм, той стоеше облегнат на вратата на автомобила, с шлем в едната ръка и бутилка шампанско в другата. Около нея бяха окачени по-малки негови снимки от автомобилни състезания.
Хънтър отвори вратата и кимна.
— От полицията ли сте?
Лорийн постави чантата си на бюрото и извади пакет цигари.
— Имате ли нещо против да запаля? — Огледа стаята. — Изглежда, не сте отрупани с работа.
— О, не е така, уверявам ви. В дъното са разположени нашите работилници и хангари. Там наистина кипи работа. За какво искате да разговаряте с мен? Да не е за някакво пътно произшествие?
— Не. — Тя се разположи на удобния стол до бюрото.
— Да не е във връзка с. — Хънтър извади от чекмеджето си визитна картичка. — Лейтенант Джош Бийн? Той идва тук преди вас да провери дали нямаме откраднати коли.
— Аз не съм от неговия отдел. Разследвам един застрахователен иск. — Извади снимките на Роузи. — Познавате ли някой от тези мъже?
Хънтър внимателно ги разгледа и отдели седем. Лорийн наблюдаваше внимателно изражението му, когато стигна до снимките на Янклоу.
— Това вероятно е господин Янклоу. Той е един от съдружниците. Снимката е доста неясна. Познах го по-скоро по автомобила, отколкото по лицето. Колата е наша. По-точно на Брад Торнбърн. Да не би посещението ви да има нещо общо с господин Торнбърн?
Тя кимна и се огледа за пепелник. Хънтър веднага й подаде един с емблемата на С&А. Тя тръсна пепелта и му подаде снимката на жената в мерцедеса.
— Познавате ли тази дама?
— Не — той прехапа долната си устна, — но прилича на госпожа Торнбърн, майката на Брад. Не съм сигурен, защото никога не съм я виждал. Колата обаче е същата. Както вече казах, тя е собственост на господин Торнбърн. Да не е катастрофирала?
— Не. — Лорийн прибра снимките. — Имате ли седмично разписание на дежурствата на вашите хора?
Хънтър кимна. Кракът му нервно тактуваше на пода. Тя му подаде снимката на Норман Хейстингс.
— Казваше се Норман Хейстингс — въздъхна отегчено той. — Убиха го. За неговата застраховка ли става дума? Съжалявам, не го познавам лично. Зная, че е купил кола от нас много преди аз да постъпя на работа тук. Казват, че бил голям досадник. — Облегна се и разпери патетично ръце. — Ако купите от нас кола, ние ви осигуряваме първокласен сервиз. Проверяваме основно всеки двигател, а когато е нужно, го реконструираме. Много клиенти искат автомобилът да бъде конструиран по специален, заявен от тях проект. Всяка модификация преминава през основен ремонт и множество тестове, за да се гарантира пълната й безопасност и надеждност. С нови коли обаче не работим. Някои от автомобилите, които предлагаме, са отпреди двайсет-трийсет години. Възникват и безпрецедентни проблеми, но ние ги решаваме по най-добрия възможен начин и даваме шестмесечна гаранция. — Той се засмя със самоирония на добре научения си урок. — Един клиент, който има бентли, неотдавна ни извика, за да пита къде е газта!
— Норман Хейстингс? — тихо попита Лорийн.
— Неговата беше морган. Звънеше почти всеки ден и искаше отново и отново да я изпитваме и регулираме. Накрая разбрахме каква е работата. Господинът имал навика сам да сваля двигателя и да си
