окаже съпротива.
Руни влезе в лабораторията, за съдебномедицинска експертиза и разгледа дрехите на жертвата. Бяха умерено скъпи, от представителни модни марки. Само обувките обаче можеха да му послужат. Бяха с високи токове и впечатляващо големи, направени по поръчка в едно ателие, известно с хомосексуалните и транссексуалните си клиенти. Записа името на ателието, сигурен, че с тази улика лесно ще идентифицира жертвата.
В участъка го чакаше Бийн. Вече бе разпитат дневния пазач, който не помнеше лицето на човека, оставил колата в паркинга преди повече от едно денонощие. Собственикът й бил заминал извън града преди седмица и когато се върнал, установил, че автомобилът е откраднат. Никой от работниците в гаража не можеше да каже поне приблизително кога линкълнът е бил оставен при тях.
Руни инструктира полицаите да направят оглед на гаража. Имаше вероятност убиецът да е пренесъл трупа в друга кола. Съдебната медицина не откри следи от кръв, нито дори отпечатъци от пръсти в купето. Воланът бе добре избърсан. Откриха обаче дълги руси косми, които веднага бяха изпратени за изследване. В девет и половина Майкъл Берило го извика.
Руни мрачно слушаше. Бе решено той да води следствието, докато хората на ФБР се запознаят с всички данни и могат да го поемат изцяло, след което, както Берило се изрази, „ще можеш вече спокойно да си подстригваш моравата зад къщи, Бил“. Злорадството в гласа му притисна още повече приведените рамене на капитана.
— Не мисли, че те отстраняваме поради непрофесионално поведение или некадърност, Бил. Просто…
— Просто ви трябва изкупителна жертва. Разбирам. Не исках да се простя със службата по този начин. Дадох най-хубавите години от живота си на полицията. Както и да е. Все някой трябва да бъде виновен, че това ненормално копеле още не е заловено. Защо пък да не съм аз?
— Съжалявам, че така приемаш нещата.
— Радвам се поне, че ще мога да поговоря с арестанта, който водят със себе си.
— Да, може би… — закашля се Берило, — може би ще ти позволят да го видиш.
Подчинените му знаеха, че има вероятност да бъде сменен, но не очакваха това да стане толкова бързо. Независимо от тежкия му характер момчетата бяха привързани към него. И Бийн беше смутен. Щом местеха Руни, значи всички, които досега участваха в следствието, щяха да минат през атестация. В изказването си той повтори думите на капитана, че докато ФБР поеме случая изцяло, те всички трябва да работят с удвоени сили. Никой още не бе видял арестувания Брендън Мърфи.
— Ще извадим голям късмет — потупа го по рамото Бийн, — ако ония от ФБР се появят със заподозрян, на когото да стоварят всички убийства. Те обират славата, а ние си тръгваме с подвити опашки.
— Трябва да разберем кой е той или тя. — Руни кимна към снимките на последната жертва и тръгна към лабораторията. Бе решил още веднъж да посети госпожа Хейстингс. Връзката между странните навици на съпруга й и тези на последната жертва не бе случайно съвпадение.
— Капитане, да се обадя ли на Ендрю Фелоуз? — извика след него лейтенантът. — Трябва да видим дали той има какво да каже.
— Разбира се. Ще ми бъде интересно да поговоря още веднъж с Големите уши.
Докато Бийн търсеше телефона на Фелоуз, екипът се раздели на няколко групи, чиято задача бе да се срещнат с известните на полицията травестити от различни квартали и да ги разпитат. Руни изпрати двама агенти да проверят всички служители на сервиза С&А в Санта Моника, като изрично ги предупреди да не привличат вниманието.
Той слезе в подземието, където бяха килиите на арестантите. След като премина през няколко безкрайни и ярко осветени коридора, капитанът остави оръжието си пред последния вход и взе ключа. Дежурният включи компютъризираното табло и светодиодите замигаха по него.
— Къде е заподозреният?
Сержантът показа четиринадесетата клетка.
— Мога ли да видя какво става там?
— ФБР го разпитва вече няколко часа. — Дежурният му хвърли многозначителен поглед и включи един бутон на пулта.
Руни пристъпи към един от екраните на стената. Брендън Мърфи седеше на нара с отпуснати върху коленете длани. Бе облечен в дънково яке и мръсна тениска. Бяха го накарали да си събуе обувките. Огромният му бирен корем, по-внушителен и от този на Руни, висеше унило върху изтърканите джинси. Капитанът не виждаше другия човек в килията, но чуваше тих глас, който помоли Мърфи да разкаже всичко от самото начало. Мърфи гледаше право в камерата.
— Боже Господи, нищо не разбирам! — Той разтри квадратната си челюст. — Гладен съм, искам поне една цигара. Колко пъти да ви кажа, че не съм виждал жена си от десет месеца. Другата съм я виждал един-два пъти преди не знам колко години. Имате грешка. Сигурно търсите друг човек, а сте попаднали на мене.
Руни запали цигара. Брендън Мърфи бе точна противоположност на убиеца. Не само че бе дебел и нисък, но едва ли някога през живота си бе слагал костюм с жилетка. Той обясни къде е бил през нощта на убийството и стана.
— Даже не бях в Лос Анджелес — сви юмрук арестуваният. — Вече ви казах, бях в Детройт. Заради вас ще си загубя работата.
Капитанът тръгна. Бе видял достатъчно. Ни за миг не бе допускал, че Мърфи може да има нещо общо с убийствата. Колкото повече време губеха с него хората на ФБР, толкова по-добре, помисли той и се отправи към дома на госпожа Хейстингс.
Роузи се събуди, когато Лорийн, облечена като за работа, приближи леглото й с чаша чай в ръка.
— Ще се върна за закуска — усмихна се тя.
Хектор я накара да се претегли и я изпрати в танцувалната зала. Лорийн изигра пълната програма от упражнения и веднага след това взе леденостуден душ. Чувстваше се бодра и изпълнена с енергия. Върна се до вкъщи пеша, като пробяга цялото разстояние, без да се напряга до запотяване.
Роузи бе сложила на масата овесени ядки, витамините, протеиновата напитка, плодове и кисело мляко. Лорийн яде лакомо. Чувстваше се както някога, преди да се пристрасти към бутилката.
— Миналата вечер срещнах Брад Торнбърн — подметна тя. — Познава се с психолога. Играеха скуош и… — Вгледа се някъде далеч, за да си представи отново хубавото лице и атлетичната му фигура. — Живее в къщата на Бевърли Глен. Тя е негова. А също и сервизът за стари автомобили в Санта Моника.
Роузи дръпна един стол и седна, докато тя разглеждаше снимката на мерцедеса с профила на Стивън Янклоу. На фокус бяха само брадата и дясната му ноздра. Сложи до нея снимката с русата жена.
— Мисля, че си права. Това е едно и също лице. — Отвори папката на делото и отгърна раздела за убийството на Норман Хейстингс. — Искам да се срещна с жена му, а през това време ти трябва да наемеш друга кола и след два часа да ме вземеш от дома й. Занеси филма в някое ателие и поискай да увеличат снимката с русата шофьорка или шофьор.
— Няма ли начин да измъкнеш повече пари от онзи твой приятел?
— Ще се опитам, но се съмнявам, че ще успея. — Лорийн отброи шейсет долара и ги остави на масата заедно с адреса на госпожа Хейстингс. Парите отново бяха на привършване.
— Ще му кажеш ли за тези снимки?
— Още не. Трябват ни допълнителни данни.
Роузи взе оставения пред вратата вестник и й го подхвърли.
— Ще се видим по-късно — извика тя и излезе.
Лорийн разгърна вестника. „Убиецът с чука напада отново“ — крещеше огромно заглавие от първата страница. Името на жертвата не се споменаваше. Казваше се само, че е бяла жена на около четиридесет години и че е намерена в багажника на откраднат автомобил. Заедно с данните на колата и адреса на гаража бе поместен и обичайният апел на полицията за съдействие от страна на гражданите, които могат да дадат някакви сведения по случая.
Лорийн позвъни на Руни, но той беше излязъл. Тя погледна часовника си. Беше твърде късно да
