Той погледна тавана. Стъпките на горния етаж прекосиха стаята, чу се отварянето на врата.
— Извинете ме. — Брад излезе и затвори вратата. Лорийн веднага мина зад бюрото му и започна да прехвърля ръкописите, после надникна и в чекмеджетата с надеждата да открие нещо съществено. Нямаше нищо интересно, освен пликове и бланки със знака на фирмата. Тя обходи библиотечните рафтове. Романи, теология, медицина, речници, биографични справочници, автобиографии, но нищо, което да подсказва за тайната на този дом. Докато разглеждаше библиотеката, стигна до малка врата и я отвори. Оказа се професионално оборудван гимнастически салон. Отгоре се чуваха тихо спорещи гласове, но колкото и да се напрягаше, не можа да разбере нито една дума. После вратата се затръшна и по стълбите се разнесоха бързите стъпки на Брад. Лорийн с един скок се озова на дивана.
— Може би трябва да повикате второ такси? — подхвърли тя. Той пристъпи към библиотеката, махна една от книгите и цялата стена се отвори навътре към огромна спалня. Той се поклони театрално.
— Имам даже тайна стълба, която извежда долу в градината. Ако таксито не дойде, докато слезем долу, аз сам ще ви откарам до дома.
Лорийн влезе в спалнята. Високо над огромното легло бяха окачени огледала, но въпреки тях в обстановката липсваше очакваният еротичен привкус. Стаята бе идеално подредена. Светлобежовите орехови повърхности на мебелите блестяха с мек опален отблясък. Стените бяха покрити със снимки на руси жени.
— Моят харем, както казва Дили — кимна към тях Брад и застана плътно зад нея. — Според нея всички те са напълно взаимозаменяеми. Вие какво мислите?
Усещаше горещата му близост като нещо материално, но се овладя и започна да разглежда фотографиите с привиден интерес.
— Мисля, че са прекрасни.
Той леко докосна рамото й, като с перо, после бавно спусна длан надолу, хвана ръката й и я постави върху члена си, за да почувства ерекцията му.
— Искам да те чукам — едва чуто промълви той. Тя не дръпна ръката си. Цялото й тяло гореше.
— Картината на Дили нищо не преувеличава — засмя се, като отчаяно се мъчеше да запази самообладание, после бавно започна да го гали, все още без да се обръща. Брад простена, прегърна я и започна да разкопчава блузата й. После надигна сутиена и продължи да милва втвърдените й зърна. Бе усетил, че е превъзбудена. Лорийн затвори очи. Краката й бавно се разтваряха, неподвластни на разума й.
— Недей! — прошепна. — Не прави това с мен. Не искам. Трябва да тръгвам.
Брад продължи да я гали и задъхана от страст, тя с ужас разбра, че ако прокара ръка между краката й, няма да може да устои. Трябваше веднага да се отдели от него. Грубо отблъсна ръцете му, но той рязко я обърна към себе си и я целуна. Беше сладка, нежна целувка. Притисна се към него и обгърна шията му с ръце. Тялото й изтръпна от потискания с години копнеж.
— Откъде имаш това? — Прокара пръст по белега й. — Знаеш ли, че ме подлудява? Възбуждаш ме всеки път, когато наклониш встрани глава и погледнеш косо. Имаш прекрасни очи. Искам да те любя, Лорийн.
Тя си спомни ужасните белези по хилавото си тяло, а дрезгавият му глас продължаваше да й шепне неща, които дори не бе мечтала да чуе. Задушаваха я сълзи.
— Трябва да тръгвам.
— Не още.
— Пусни ме!
Той отстъпи и тя трескаво започна да закопчава блузата си. Трябваше да говори, да говори без да спира, за да задуши изгарящото я желание.
— Не зная за каква ме мислиш, но имаш железни нерви. Иди да спиш с някоя от твоите първокласни момиченца. Аз не съм за теб. Не смей да ме пипнеш с пръст, защото ще трябва да платиш, скъпи мой! Попаднал си на неподходяща партия. — Лорийн прокара пръсти през косата си и се погледна в огледалото. Той отстъпи още няколко крачки, смутен и напълно объркан. — Те може и да се шашват от тази конструкция с огледалата, но не и аз. Не се опитвай да реализираш фантазиите си с някого, когото изобщо не познаваш и никога няма да разбереш. И тъй, ти извика ли ми такси или това беше само част от театъра?
— Колко вземаш? — Лицето му бе потъмняло от гняв.
— Аз сама избирам клиентите си. Как да изляза оттук? Брад стисна китката й, но тя рязко я дръпна и замахна, готова да го зашлеви.
— Стой далеч от мен, богато момченце!
— Попитах колко.
Стомахът й се гърчеше. Искаше й се да я грабне и с целувка да спре мръсния поток от думи, които устата й бълваше.
— Кажи си цената — настояваше той.
Лорийн се огледа с надеждата да види врата. Явно с шокиращо поведение не бе успяла. Брад бе унизен, разярен и още по-красив от преди. Трябваше да бяга!
— Нямаш толкова пари — успя да каже тя.
— Така ли? И колко пари са това? Петстотин, може би седемстотин и петдесет? Не ми приличаш на хилядадоларова курва, но щом казваш хиляда, ще ги имаш.
Той пресече стаята, отвори гардероба и извади пачка банкноти. В този момент телефонът иззвъня. Брад хвърли парите към нея, вдигна слушалката и няколко секунди слуша без да каже нищо.
— Таксито ти. Защо не ми оставиш телефонния си номер? Може би ще го направим някой друг път? — Отвори скритата в стената врата и Лорийн видя стълбата, водеща към градината. Нервно се изсмя и хукна надолу. Брад не я последва.
— Аз наистина искам, Лорийн.
— Аз не съм курва, Брад. — Тя се обърна и го погледна. — Не искам нито теб, нито парите ти. Лека нощ.
Той изчака, докато долната врата се затвори, и пристъпи към прозореца. Видя как тя изтича по алеята, после спря и каза нещо закачливо на кучето. Той натисна дистанционното управление и врата се отвори. Лорийн се поколеба за секунда, но не се обърна, може би защото не знаеше, че я наблюдава, и излезе.
Брад се хвърли на леглото и се загледа в отражението си, объркан и все още обиден от нейния отказ. Не беше свикнал да му отказват, нито бе срещал жена, способна да го възбуди с един жест. Телефонът иззвъня. Вдигна слушалката с израз на крайно раздразнение.
— Какво искаш?
— Включи ли охранителната система? — Да.
Стивън Янклоу затвори телефона и влезе в своята баня. Само заключен и залостен се чувстваше в безопасност. Коприненият халат бавно се свлече от тялото му. Загледан в себе си с възторжено обожание, той бавно пристъпи в напарфюмираната вода и се отпусна с въздишка на пълно задоволство сред ароматните балончета.
Лорийн пътуваше като истинска дама, с елегантен мерцедес и шофьор с униформа, който не обели и дума през целия път до Пасадена. Роузи обаче я чакаше настръхнала от нетърпение.
— Защо ми затвори телефона? Не можах да ти кажа най-важното!
— Роузи, уморена съм. Не можеш ли да ми го кажеш утре?
— Не. Проявих филма и направих снимки. Аз… се върнах и наблюдавах къщата на Янклоу.
— Какво?! — Лорийн хвърли чантата си на дивана и седна. — Виж какво, Роузи, това не е игра. Никога, чуваш ли какво ти говоря? Никога не прави каквото и да било, без да си го обсъдила с мен. Това е моя работа, не твоя.
— Исках само да ти помота — прехапа устни приятелката й. — Колата се развали. Трябваше да вървя пеша няколко километра. Обадих се да я приберат.
— Боже Господи! Оставила си колата пред къщата му? Не мога да повярвам!
— Добре, че стана така, защото видях мерцедеса и направих снимка на шофьора.
— На Янклоу?
— Да, може би Янклоу. Ти ще кажеш.
Лорийн се наведе над снимките. Погледът й спря на кадъра с русокосата дама.
