— Къде отиваш? — нервно запита приятелката й.
— Стой вкъщи, защото той все пак може да се обади.
— Не искаш ли да дойда с тебе?
— Предпочитам да стоиш до телефона. Не трябва да го дразня, иначе това старо копеле ще ме пъхне в ареста.
Роузи седна неохотно пред телевизора. Така значи, вече не беше нужна. В този момент отвън се чу шум на двигател. Тя скочи, но докато отвори прозореца, Лорийн вече завиваше зад ъгъла.
Коленете на Лорийн трепереха. Не бе шофирала от години и мислено се молеше да не катастрофира.
Апартаментът на Нала светеше. Тя въздъхна с облекчение. Изтича по стълбите и настойчиво звънна. Нала попита кой е, но Лорийн не отговори и продължи да натиска звънеца. Накрая вратата се открехна през закачената верига.
— Върви на майната си!
— Пусни ме! Ще стоя тук цяла нощ.
Нала неохотно се подчини. Из целия апартамент бяха разхвърляни дрехи, вратите на гардероба бяха отворени, а на пода зееха няколко куфара.
— Какво става?
— Махам се оттук.
— Защо?
— Престани да задаваш гадните си въпроси! — Хвърли една възглавница към нея. — Остави ме сама!
Лорийн извади снимката на Стивън Янклоу.
— Погледни още веднъж това лице. Спокойно, той няма да те ухапе. Това Стивън Янклоу ли е?
— Защо ме питаш, щом знаеш?
— Искам да се уверя.
— Не зная.
Лорийн се отпусна на дивана обезсърчена. Не знаеше какво да прави. Погледът й попадна на облепения със снимки параван, зад който моделите обикновено се преобличаха преди снимките. Мъже, жени, полужени — десетки лица. Погледът на Нала скачаше от паравана към посетителката и обратно. Лорийн приближи, погледна я през рамо и се наведе над снимките. След малко се изправи и вдигна папката.
— И тъй, не го познаваш и даже не си го виждала. Защо тогава фотографията му е залепена на паравана?
— За да покрие една дупка.
— Кой направи тази снимка?
— Защо питаш?
— Щом ти не знаеш, може би фотографът знае.
— Арт.
Почувства как адреналинът се качва в главата й. Руни бе прав, тази история наистина звучеше фантастично.
— С какво се занимава Арт, освен с порнография?
— Напъни си мозъка! Нали уж си умна кучка. Откъде според тебе има толкова пари?
— Защо не искаш да ми кажеш?
— С изнудване. Ти си наистина гадно ченге! Арт изнудва всеки, той е мръсник от класа. Та ти сама се облажи с част от сухото, което бе изсмукал от този и онзи, би трябвало да си наясно с бизнеса на Арт! Не познавам онази руса дама на паравана, нито пък на скъпоценната ти снимка. Самият параван не е мой, а на Арт. Сега ще се махнеш ли оттук?
— Къде е той?
— Нямам представа. Последва я в спалнята.
— Значи е изнудвал и Стивън Янклоу?
Нала ритна вратата на гардероба.
— Махай се, остави ме! — изкрещя тя, издърпа купчина дрехи и ги хвърли в един куфар. —
— Арт изнудваше Янклоу, нали?
— В нощта, когато Диди умря…
— Да, да, какво стана в нощта, когато Диди умря? Лорийн отстъпи на няколко крачки. Нала бе очевидно пред истерията. Дърпаше и мачкаше дрехите, риташе ги, после стъпваше върху тях. Ръцете й трепереха.
— Използваше ни! Постоянно душеше около клиентите ни. Нямахме един ден спокойствие! Не знаехме какво да правим. Все пак от време на време ни даваше по някой долар, отстъпи ни и този апартамент. Казахме ти, че не иска наем, нали? Ако някога си вярвала на това, значи си тъпа. Всъщност той ни използваше, караше ни да му плащаме. А сега, ако не си тръгнеш веднага ще започна да крещя и ще извикам полиция.
— Изнудвал ли е Норман Хейстингс? — Лорийн не мръдна от мястото си. Тя отново огледа фотографиите на паравана, с надежда да открие някоя от жертвите. — Кога е бил направен този параван?
— Преди много години. Донесе го тук, когато напусна Санта Моника. Имаше там къща на самия плаж. — Нала стана и разгъна една дълга рокля от шифон. Бе решила да смени тактиката, за да се отърве от Лорийн.
— Арт карал ли е някога луксозни коли?
— Какво искаш да кажеш?
— Кола, направена по поръчка, или някой старинен спортен модел?
— Не. По едно време имаше бентли, но като се разори, го продаде.
— Виждала ли си някога русата дама на снимката, която ти показах? Знаеш ли дали Диди не се е срещала с нея?
— Не я познавам, а за Диди не зная. Тя правеше перуки. Много обичаше тази шифонена рокля. Не й ставаше, но тя си я пазеше.
— Нала, моля те! Диди познаваше ли русата?
— Нали ти казах, може и да са се виждали. Диди обичаше да прави фризури. Арт ползваше услугите й преди фотографските сеанси.
— Диди и Арт познаваха ли се преди ти да се запознаеш с него?
— Да. Тя ме запозна с него.
Лорийн трескаво обмисляше всичко чуто, без да знае до какви изводи може да я доведе то. Очевидно нямаше смисъл да стои повече тук. Трябваше да открие фотографа, който бе снимал Норман Хейстингс. Стана и поиска от Нала да използва телефона й.
Роузи все още дремеше пред телевизора, когато Лорийн се обади и я помоли да й продиктува адреса и името на фотографа на Хейстингс.
— Крейг Лайл — обади се след малко Роузи и продиктува адреса.
— Ако Руни се обади, кажи му, че ще бъда вкъщи след около час — предупреди я и затвори.
— Познаваш ли Крейг Лайл — обърна се тя към Нала.
— Професионалист ли е? — Нала заключи куфара.
— Точно така, прави и семейни снимки, портрети.
— Не мога да ти кажа. Не помня имена, а за Диди — не зная.
— Дай ми бележника й. Може би е записала някъде телефонния му номер.
— Диди никога не записваше адреси. Смятам да вляза в банята. Ако искаш да гледаш как си сапунисвам циците, можеш да останеш, но аз бих предпочела да си тръгнеш.
— Мога да те закарам. С кола съм.
— Благодаря, ще взема такси.
— Къде отиваш?
— Не е твоя работа.
— Може би ще се наложи отново да се чуем.
