въздействието на възбудителни и в отсъствие на адвокат. Човекът бе толкова уплашен и объркан, че би признал всичко, което му подхвърлят. Капитанът обаче бързаше. Беше възбуден от внезапното развитие на процеса, усещаше пулса на своя стар и позабравен полицейски инстинкт на преследвач. Заекът всеки момент щеше да влезе в капана. Не искаше да го изпусне. Опияняваше се от мисълта, че след толкова напразни, безрезултатни усилия, можеше да хване нишката на престъплението тук и сега, под носа на ФБР. Той изтълкува внезапното утихване на Матюз като проява на гузна съвест. Всички присъстващи разбираха, че щом въпросите опряха до убийствата, задържаният отказа да сътрудничи на полицията. Докато чакаха адвоката, Арт не престана да говори за своята невинност, като от време на време изтриваше с кърпа потта от голото си теме.
— Самият факт, че съм познавал Диди и Холи не означава, че аз съм ги убил. Това е някаква манипулация. — Погледът му скачаше по лицата на полицаите. — Да не би някой да ме е натопил? Някое гадно лайно ме е изтропало на полицията, така ли?
После му хрумна да се осведоми кога е умряла Диди, защото през цялата вечер бил с приятели. Казаха му и попитаха къде е бил предната вечер между девет и десет и половина. Арт отново се умълча. Щял да каже на адвоката си. Лекарят му направи няколко проби и даде заключение за отсъствие на всякакви стимуланти в кръвта, но посъветва полицаите да му дадат нещо за пиене заради обилното потене.
Най-после адвокатът дойде и двамата се усамотиха за консултация. След малко отново го въведоха в стаята за разпити и Руни започна да му задава отново всички въпроси. Оказа се, че предната вечер е филмирал порнографски сеанс, и затова не пожелал да признае. След като вече бе лежал в затвора за разпространяване на порнографски касети и снимки на малолетни, Арт се боеше да не попадне за втори път под същия параграф. Страхуваше се, че полицията ще подуши и за изнудванията. С всеки въпрос страхът му нарастваше и той ставаше все по-нервен. Когато стигнаха до убитите, възбудата му премина в истерия. Крещеше, че искат да го „натопят“, а някои от убийствата били извършени толкова отдавна, че не можел да помни къде е живял и какво е правил тогава. Възможно било да е бил и в затвора. Междувременно студиото му бе обискирано за втори път. Откриха допълнителен филмов материал от порнографски сеанси.
Наближаваше три през нощта, когато най-после го отведоха в килията. Бийн и Руни останаха да обработят материала от разпита. Капитанът имаше силно главоболие, но желанието му за работа се бе възвърнало и той за нищо на света не искаше да престава да работи, макар да беше сигурен, че Арт Матюз не е убиецът, когото търсят. Бяха установили, че по време на две от убийствата той е бил в затвора.
— Все още не могат да намерят твоята информаторка — забеляза Бийн.
— Мисля, че си загубихме времето с този нещастен дребосък, Джош. Копелето трябва да бъде арестувано, но не за убийство, а за порнография и вероятно за рекет.
— Значи ли това, че Лорийн Пейдж отново ще влезе в играта? — разпери отчаяно ръце лейтенантът.
— Не зная — въздъхна Руни. — Занеси материалите на шефа. Нека да види, че днес сме си спукали задниците от работа.
Бийн излезе с папките и той погледна часовника си. Бе твърде късно да звъни на Лорийн. Нямаше и време да поспи. Реши да вземе душ, да се избръсне и след около два часа да й се обади.
Тъкмо бръснеше дебелата си шия в банята, когато на вратата надникна лейтенантът.
— Какво има? Да не би Арт Матюз да е признал току-що, че е убил осем жени плюс Хейстингс? — усмихна се уморено той и изключи самобръсначката.
— Напротив, плаче, та се къса долу в килията си. Може да размекне и най-коравото сърце. Адвокатът му не желае да го притискаме с обвинения, щом е готов да признае какво е правил в нощта на последното убийство. Той вече си спомни къде е бил по време на убийството на Холи. Няма да повярваш!
— Я да видим!
— Работил е до три през нощта в онази галерия,
— Дали не е същият, който ни подшушна да хванем Арт Матюз? След малко смятам да говоря с тази двулична кучка. Знаеш ли, че ФБР са повикали и Ендрю Фелоуз? Ти по-добре се навъртай тук. Кафето скоро ще отвори.
Вече наближаваше пет и половина. Изведнъж му хрумна, че е глупаво да чака сутринта, за да говори с Лорийн. Какво от това, че ще я събуди? Много важно! А защо направо не отиде до жилището й? Това като че ли беше най-добрият начин за действие.
Докато излизаше от двора на участъка, колата му се размина с колата на ФБР. На задната седалка пътуваха двама от агентите. Свежите им, отпочинали лица и блестящите очи с нищо не подсказваха, че са ги вдигнали от сън в този безбожен час. Руни изруга. Арт Матюз бе очевидно една от безумните теории на Лорийн. Впрочем тя не беше на съвсем погрешен път. В края на краищата бе осигурила лице, което познава две от жертвите. Липсваше обаче всякаква връзка със Стивън Янклоу. Дали не трябваше да си поиска обратно всички пари, които й бе дал? Може би трябваше да я арестува и да плюе на това, че тъкмо тя е свидетелката, която така упорито търсеха. Искаше му се да я стисне за мършавата шия и да я удуши. Колкото повече наближаваше, толкова повече нарастваше гневът му и когато влезе в блока, бе готов да експлодира. Трябваше да излее върху някого всичко, което му се беше събрало досега! Защо не и върху тази двулична курва!
Роузи скочи с изненадваща за килограмите й пъргавина, грабна халата си и хукна към вратата. Лорийн бе седнала в леглото.
— Колко е часът? — прозя се тя.
— Шест! Кой, по дяволите, звъни по това време?
Роузи отвори и веднага отстъпи. Руни стоеше облегнат на рамката.
— Идвам да те арестувам — извика той към Лорийн, без да погледне Роузи.
— Защо, за Бога? — Тя се загърна в жилетката си.
— Заради Арт Матюз, мила моя! Ти си била с него в нощта, когато… — Не можа да си спомни името на Холи и продължи: — Ти си шибаното му алиби за нощта на убийството! Ти!
— Затова ли си изпратил тук двете ченгета? За да ме арестуваш?
— Може и ФБР да са го направили преди мен. — Той хвърли шапката си на стола. — Те смятат, че ти си следващата. Време е!
— Ти си им казал за мен? — Лицето й потъмня от гняв. — Бил, каза ли им, че убиецът е нападнал и мене?
— Знаеш, че не съм, но смятам да им кажа. Ти ме прати за зелен хайвер, миличка! Пробутваше ми всякакви лайна и ми харчеше парите. Край! Опитах се да ти помогна, а за благодарност получих само лъжи и глупости.
— Матюз още ли е задържан?
— Доколкото знам, да. Сигурно си се объркала и не Янклоу, а Матюз те е нападнал с чук в галерията, докато сте закачали картините по стените.
— Глупости! — въздъхна Лорийн. — Той не е левак.
— Какво?!
— Арт Матюз е десняк, а убиецът е левак — според заключенията на съдебномедицинската експертиза и на патолозите. Даже Ендрю Фелоуз подчертава този факт в доклада си. Убиецът е левак. Той отваря жабката с дясната ръка, докато с лявата натиска главите им…
— Обличай се! Трябва да излезем.
— За нищо на света!
Руни извади бутилка бърбън от джоба си, отпи жадно и я разклати към Лорийн.
— Искаш ли?
Роузи гледаше ту него, ту Лорийн, която стана и протегна ръка. Тя сграбчи шишето и тръгна към мивката, но тъкмо се канеше да го излее, когато миризмата достигна ноздрите й. Вълна от желание се надигна в гърдите й. Да, искаше, искаше да пие! Поднесе бутилката към устата си и затвори очи в очакване.
