— Лорийн, недей! — извика Руни. — Извинявай! Хвърли я! Ето, Лорийн, дай я на мене!
Стисна китката й и започна да дърпа, но тя се бореше здраво. Най-после успя да я изкопчи и започна да излива съдържанието в мивката. Чувстваше се нещастен и жалък. Лорийн се опита да издърпа шишето и той пусна водата. Силната струя плисна и изпръска сакото му.
— По дяволите! Целият съм мокър като парцал.
— Не сме ли всички само едни стари мокри парцали? — простена тя.
После свали няколко чаши от витрината.
— Предполагам, че всички ще пием кафе?
Някой потропа на външната врата. Роузи тръгна, но капитанът я спря.
— Остави това на мен.
Даде знак на Лорийн да влезе в спалнята, погледна през ключалката и каза на Роузи да отвори.
Двамата офицери попитаха за Лорийн Пейдж, но когато видяха Руни с чаша кафе, се смутиха.
— Сигурно сте дошли да я приберете?
— Да, капитане. — Единият разгъна заповедта и му я подаде.
— Оставете това на мене. И аз дойдох за същото. Ще я чакам и докато не я заловя, няма да мръдна оттук. Вие можете да се върнете в базата, освен ако нямате желание да ми правите компания.
— Не, капитане, връщаме се.
Те тръгнаха и Лорийн плахо пристъпи прага на спалнята.
— Защо направи това, Бил?
— Не зная. Сигурно съм бил луд.
Тя седна в креслото срещу него. Той се чувстваше неудобно с тези две жени и притеснено се наместваше на стола.
— Извинявайте, че донесох онази бутилка.
— Няма нищо — отвърна Роузи и тръгна към спалнята. Явно бе, че мястото й не е при тях.
— Изглежда приятна жена — подметна той след нея.
— Роузи е чудесна! — Лорийн стана и си доля кафе. — Не искаш ли да чуеш докъде стигнах снощи?
Искаше му се да откаже, но я остави да разказва. Тя описа срещите си с Нала и с Крейг Лайт, после отново стигна до деня, в който бе нападната с чук. Монотонно, безизразно, систематично, без сянка от вълнение, разказваше как я спрял на улицата и я поканил в колата, как я откарал до паркинга на супермаркета и как се е отбранявала, за да се спаси.
— Беше много силен — поясни тя и описа как го е ухапала за врата, за да се освободи от него. — Ако не бяха семейство Самърс, сега щях да съм мъртва.
После с няколко думи се спря на разговора с тях и накрая призна, че е взела портфейла на Норман Хейстингс.
Руни слушаше със затворени очи. Искаше му се да скочи и веднага да я арестува.
— Има и още нещо, което в началото ми се струваше маловажно. Бутонелите на ризата му имаха емблема — поде отново. — Не бях се замисляла за това, докато не я видях върху една бланка в кабинета на мъжа ми, Майк. Помниш ли го? Той няма нищо общо с цялата история, но емблемата ми напомни за бутонелите и това ми даде ключ към разплитането на цялата история.
Лорийн продължи с пътуването им до Санта Моника и разговора на Роузи с консултанта, благодарение на който успели да сведат възможните заподозрени до минимум и да им направят снимки. Тя ги извади и му ги подаде.
— Мисля, че това е Стивън Янклоу — уточни тя, когато Руни стигна до снимката на блондинката в мерцедеса. — Мисля, че е травестит и сигурно се е снимал при Матюз и Лайл. Може би преди девет-десет години. Предполагам, че впоследствие Матюз е открил кой е той и е започнал да го изнудва. Подозирам, че Арт и Диди са работили в екип. Тя е била наемана за грима и перуките. Знаем със сигурност, че е гримирала Норман Хейстингс. Вероятно тя е предупреждавала Арт кои от клиентите на Лайл могат да бъдат изнудвани, защото те по принцип винаги са си получавали негативите. Разбрах, че вие сте разпитвали Лайл, нали?
Руни кимна. Не бяха успели да се доберат до нищо конкретно, за разлика от нея. Той не сдържа усмивката си. Тя беше и си оставаше страхотно ченге!
Лорийн стана и започна възбудено да крачи из стаята. В жестовете й имаше нещо много чувствено и неустоимо.
— Открих каква би могла да бъде връзката между Хейстингс и Янклоу. Вероятно двамата са обсъждали как да прекратят изнудването. В онази сутрин Хейстингс е теглил пари от банката, може би за да плати на Матюз. Може да е давал пари и на Янклоу. Знаеш ли, че някога, още преди да се ожени, и той е карал кола на С&А? Може би тогава двамата са се запознали и са установили, че имат една и съща слабост? Все едно… Сега знаем, че помежду им има връзка и освен това двамата са свързани с Диди. Нейната роля е много важна. Може да не е печелила нищо от рекета на Матюз, а може да му е била посредник. Допускам, макар да звучи фантастично, че Янклоу е мислел, че Диди е всъщност лицето, което го изнудва. Така стигам до последната теза. — Тя коленичи до дивана и нареди снимките на жертвите така, че Руни да ги вижда добре. — Те имат едно общо нещо помежду си освен проституцията. Виж ги как са облечени и гримирани. Сега да сложим снимката на Диди до всяка една от останалите. Вчера ти не повярва, но според мен Янклоу може би е търсил единствено и само Диди, без да я познава добре. Искал е да я намери и да я убие. Той е Торнбърн, нали? Майка му е била важна светска дама, а брат му държи всички пари на семейството. Янклоу е плащал на изнудвача, защото се е боял, че ако пресата научи, семейството му ще бъде опозорено. По същите причини и Хейстингс е криел интимните си наклонности.
Лорийн потупа Руни по рамото. Той рязко се дръпна, раздразнен от нейното докосване. Значи тя всъщност бе поела следствието в свои ръце и през цялото време бе будалкала и него, и целия му отдел, помисли вбесен. Единственото, което възпираше гнева му, бе фактът, че Лорийн си оставаше най-важният, изключителен свидетел, от който зависеше целият ход на делото.
— Трябва да пречупиш Арт Матюз, Бил. Накарай го да признае за изнудването. Ако признае, имаш всички основания да извикаш Янклоу на разпит. Не забравяй да огледаш врата му. Сигурна съм, че някакъв белег е останал. Раната трябва да е била доста дълбока. Борех се за живота си. Бил!
— Срещала ли си го лице в лице оттогава? — Руни се мъчеше да надвие главоболието и раздразнението си.
— Не. Нали ти казах? Да не съм луда?
— Ти си фундаментален свидетел, това ясно ли ти е? — Той се изправи.
— Да. — Тя за миг се изплаши и отстъпи. Капитанът изглеждаше заплашително огромен и мрачен.
— Съжалявам, Лорийн, но трябва да дойдеш с мен. След всичко, което чух, просто не мога да те оставя навън.
— Моля те, Бил, не ме изправяй пред съда! Не и сега, когато почти успях да възстановя някогашния си живот! Знаеш, че ще разровят старите ми досиета, ще ми лепнат стари дела. Ще трябва да призная каква съм била. Може даже да извадят онази история с хлапето, което застрелях. Моля те, не постъпвай така с мен!
— Ти си била нападната. Това е единственото, за което ще те питат в съда.
— Няма да застана пред съда!
— Но ти си главен свидетел! Знаеш даже за шибания портфейл на Норман Хейстингс. Защо досега не ми каза за бутонелите? Какво очакваш да направя? Ти си единственият свидетел! Защо ми пропиля две седмици, а не ми разказа всичко веднага? Ако ми беше помогнала, досега щях да съм свършил, щях да…
— Да получиш похвала и да излезеш в пенсия с почести! — извика тя. — Вместо да размислиш над всичко, което ти говоря от един час, ти гледаш как да се заяждаш с мен. Ако искаш, направи ми очна ставка с Янклоу. Готова съм веднага да тръгна с тебе към Бевърли Глен. Но в съда няма да стъпя! Няма да застана там като бивш полицай, бивша алкохоличка, бивша проститутка. Ще изчезна и ти повече няма да ме видиш.
— Мога да те арестувам още сега! — Извади заповедта от джоба си.
— Опитай, само опитай! — Лицето й бе потъмняло от нахлулата кръв. Очите й горяха. Тя викаше: — Мястото ти е при Арт Матюз! Иди и го накарай да говори! Предупреждавам те, че ако насила ме закарат до съда, следващия път няма да излея бутилката в мивката!
