колата? Защо правеше всичко това за нея? Може би защото наистина я харесваше. Ако обаче разкриеха, че й е плащал и укривал, не само щяха да го изхвърлят, но и премията, която всеки получаваше при пенсиониране, щеше да изчезне като мираж.
Патрулът спря пред блока малко след като тримата бяха потеглили за събранието. Всички коли бяха предупредени, че се издирва проститутката Лорийн Пейдж — косата й е руса, късо подстригана; обикновено е облечена с кремав костюм и бяла риза. Заповедта гласеше да бъде арестувана, веднага щом бъде забелязана.
Лорийн все още не разбираше защо се съгласи да дойде на това събрание. Може би защото бе уплашена?
Жената бе облечена със спретната басмена рокля, добре подстригана, с разделена на път коса. Говореше тихо, на пресекулки.
— Казвам се Карол. Само преди девет месеца в живота ми не бе останала искрица надежда. Бях забравила какво е срам. Не изпитвах нищо. Загубих съпруга и децата си, загубих работата си, дома си. За да намеря пари за пиене, започнах да проституирам. Да, бях проститутка, крадях. Притежавах единствено дрехите на гърба си. Не уважавах нищо и никого, а най-малко себе си.
Лорийн стисна ръката на Роузи. За първи път разбираше, че не е единствената. Всички хора в тази зала бяха минали през мъките на срама и унижението.
Жената привърши своя разказ. Всички започнаха да я аплодират и поздравяват. Лорийн стана от мястото си и плахо усмихната, се приближи. Тя подаде ръка, после топло прегърна Карол.
— И аз идвам оттам. Зная какво е.
— Ние всички идваме оттам. Затова сме тук — усмихна се жената.
— Кога ви беше най-трудно?
— Когато трябваше да се погледна в огледалото, без да изпитвам срам или гняв към себе си. Казах си, че не аз, а алкохолът е причината за всичко. Мислила съм, че ми помага да се скрия. Вече нямам нужда от него и съм твърдо решена никога повече да не опитам и капка. Днес започнах работа. В началото се уплаших и веднага си признах, че съм била алкохоличка. Сега знаят коя съм и ми е леко. За първи път от много години не изпитвам желание да се скрия.
— Казвате, че, сте се криели зад алкохола. Какво имате предвид?
— Страхувах се от провал. По професия съм медицинска сестра. Едно детенце умря, защото бях сбъркала лекарството. Не можах да понеса вината си, нито да се примиря с нея. Сега вече мога. Никога няма да забравя какво съм направила, но вече мога спокойно да мисля за това. Мога да нося отговорност за себе си. Не искам да пия повече. Не трябва да пия, защото отново ще пропадна в същата бездна.
Джейк не откъсваше очи от Лорийн.
— Добре сторихме, че дойдохме, Роузи. Тази среща й беше нужна.
— И на мен също. Ако тя започне да пие отново, аз сигурно ще я последвам.
— Благодаря ви — усмихната приближи Лорийн. — А сега да се връщаме. Бил може да ме потърси.
Руни слушаше дискусията между шефа си и агентите на ФБР, без да се намесва. Когато някой от тях го погледнеше в очакване на забележка, той отклоняваше погледа си и оставаше безмълвен. Току-що бяха известили на пресата, че разследването е направило значителна крачка напред. „Костюмите“ бяха убедени, че с арестуването на Арт Матюз бяха спечелили най-малкото време. Дори и да не успееха да докажат, че е извършил всички убийства, със самоубийството си той косвено бе признал за най-малко три от тях.
Ендрю Фелоуз също бе поканен и два часа бе обсъждал с тях целия случай. Той не отхвърли хипотезата им, но изказа съмнения, че Матюз би могъл да бъде истинският убиец. Едва когато всички се умориха да говорят, Руни се надигна от мястото си.
— Мога ли и аз да се включа в общото дело? Бяха го забравили. Берило погледна часовника си.
— За онази, Лорийн Пейдж, ли ще говориш?
— Лорийн Пейдж ли? — намръщи се Ендрю Фелоуз.
— Все още я издирваме, но сигурно скоро ще я открием.
— Какво? Лорийн Пейдж? — повтори въпроса си Фелоуз, но никой не му отговори.
Руни застана пред аудиторията и вдигна снимката на Диди.
— Нека да предположим, че убиецът — тук за момент допускам, че той не е Арт Матюз — е търсил точно тази… жена, мъж или травестит. Погледнете добре жертвите. Всички те са груби, грозновати жени, изрусени и приблизително на еднаква възраст. Всичките са проститутки. — В залата се понесе шепот и той вдигна ръка, за да ги успокои. — Защо да не допуснем, че той е търсил точно нея, за да я убие, защото непрестанно го е изнудвала, по всяка вероятност в комбина с Арт Матюз. Това е напълно правдоподобен мотив. Мисля, че Матюз е изнудвал и Хейстингс.
Майкъл Берило разхлаби възела на вратовръзката си. Руни повтори почти дословно всичко, което бе чул от Лорийн, без да споменава, че тя е свидетелят, когото търсят. Едва когато стигна до името на Янклоу, усети, че се изпотява от напрежение. Семейство Торнбърн бяха едни от най-могъщите хора в областта, а той бе въоръжен единствено с невероятната теория на Лорийн. Срещу Янклоу нямаха други доказателства освен нейните собствени показания, които, както правилно бе отбелязала тя самата, едва ли щяха да се признаят от съда. Щяха да сложат на везните нейната дума срещу неговата. Липсваха и преки доказателства за участието му в убийствата. Руни спря за секунда и реши да не споменава името му.
Всички мълчаха. Берило го гледаше втренчено. Ендрю Фелоуз се усмихваше под мустак. Трудно бе да се определи дали усмивката му се дължи на скептицизъм или обратното, на уважение към тази нова хипотеза.
Руни вдигна снимката на Хейстингс.
— Той често е паркирал в С&А. Разпитахме няколко от служителите в този гараж. Компанията принадлежи на Брад Торнбърн. — Тук Фелоуз ахна, но никой не чу възклицанието му. Капитанът продължи: — Не предлагам хипотеза, защото все още нямаме достатъчно безусловни доказателства. Винаги съм бил наясно с влиянието и връзките на това семейство, ето защо едва сега за първи път си позволявам да изрека на глас съмненията си.
— За какво намеквате? — попита Фелоуз и се изчерви. Берило го изгледа и веднага разбра, че психологът едва ли ще запази чутото в тайна. Той внимателно го попита дали не иска да напусне. Фелоуз не показа с нищо, че познава Брад Торнбърн, сбогува се и тръгна към дома си, но по средата на пътя промени решението си и зави към Бевърли Глен.
Джейк видя патрулната кола още на кръстовището.
— Да мина ли покрай ченгетата? — обърна се той към Лорийн.
— Да, но не заради онова, което предполагам вече си мислиш. Ще отида при тях, когато аз реша. Явно, излъгала съм се в Руни. Той им е казал всичко за мен. Преди това обаче искан да се срещна с един човек.
Легна на задната седалка, а Джейк подмина покрай полицейския автомобил и веднага зави наляво. Едва когато се отдалечиха на безопасно разстояние, той спря.
— Сега накъде? — попита Роузи.
— Трябва да говоря с Ендрю Фелоуз. Няма да правя глупости, уверявам ви. Искам да обсъдя с него някои неща.
— Ще те закарам — успокои я приятелката й.
Тя седна зад волана, а Джейк слезе от колата и дълго гледа след тях.
На завоя колата се задави и той се стресна. Беше неспокоен и съжаляваше, че не ги придружи. Яд го беше, че не поразпита по-подробно за тази невероятна история. Бе прикривал Лорийн от деня, в който тя се прибра с разбита глава. Никога не бе вярвал, че раната на тила й е от падане върху паважа. Тази жена лъжеше ежеминутно и постоянно ги използваше двамата с Роузи. Откъде бе взела парите, които се разпиляха изпод полата й в неговия кабинет? Той си спомни с какво настървение тя се хвърли да ги събира. Обзе го гняв към тази хитра тарикатка. Може би ченгетата имаха право да висят пред блока.
Руни току-що бе привършил разказа за Крейг Лайл, повтаряйки почти дословно всичко, което Лорийн му
