бе казала. Когато шефът се върна в залата, той вече седеше на „горещия стол“ срещу аудиторията, готов да отговаря на всякакви въпроси. Берило запита защо толкова дълго бе премълчавал тези важни обстоятелства. Нима не трябваше да уведоми и него, и ФБР за изнудванията на Арт Матюз?
— Едва тази нощ свързах отделните елементи в цялостна картина. Това е само хипотеза. Цяла нощ обмислях възможните варианти. Още не бях приключил разпита на Матюз, когато ФБР го пое. Но вие, господа, ми кажете как при тези камери и електроника в килиите го оставихте да се самоубие? Не търсете вината у мен. По това време аз дори не бях в участъка. Попитайте ФБР.
Агентите приеха обвинението с безизразни физиономии, сякаш не бяха чули нищо. Единият от тях, рус младеж с правоъгълна челюст, си водеше подробни записки по изложението на Руни.
— Сериозно ли се съмняваш в Брад Торнбърн? — попита Берило.
— Никога не съм споменавал името на Брад Торнбърн във връзка с този случай. Смятам, че не той, а брат му Стивън Янклоу е замесен в престъпленията.
Русият попита дали господин Янклоу отговаря на описанието, дадено от анонимната свидетелка. Той обясни, че никога не го е виждал, за да отговори със сигурност.
— Още не съм го викал на разпит. Зная само, че се е познавал с Хейстингс и че…
— Че какво? — заплашително се обади Берило.
Сякаш всички бяха против него. Руни подръпна носа си и пое дълбоко въздух. Вече съжаляваше, че им каза толкова много подробности.
— Задържах информацията, защото първо исках да проверя в архива, дали срещу Янклоу не е водено разследване за неморално поведение. Един от служителите в С&А спомена за подобно нещо. Досега не съм открил нищо. В крайна сметка хипотезата ми може да се окаже невярна.
Берило погледна часовника си.
— Прегледай всички досиета на Нравствения отдел, Бил, и докато не приключиш, няма да безпокоим семейство Торнбърн. Ако човекът, когото търсим, е Стивън Янклоу, ще ни трябват много силни доказателства, за да го задържим. Те са високопоставени, влиятелни хора. — Той се обърна към русия младеж и гледайки го право в очите, поясни: — С други думи, стойте далеч от всеки Торнбърн, докато не кажа противното.
Агентите излизаха от залата, без да прикриват раздразнението си от Руни. Берило му кимна да го придружи и щом влязоха в кабинета му, гневно затръшна вратата и поиска да знае що за игри са това.
— Само си върша работата — отвърна хрисимо капитанът.
— Стига, Бил, на кого ги разправяш тия? Ти си като препикан откак ФБР пое случая. Ако ми беше казал и половината на това, което разказа тази вечер, изобщо нямаше да се стигне до намесата на ФБР. Какво още пазиш в тайна? Съветвам те да ми кажеш всичко веднага. Къде е Лорийн Пейдж?
Ала Руни умееше да се скатава като стар войник.
— Тя е моят информатор, но едва тази вечер и аз самият разбрах, че се е познавала с Арт Матюз и че е била с него в нощта на едно от убийствата.
— Искам я веднага тук! Трябва да говоря с нея. Искам да зная точно в какво и докъде е бил замесен Матюз.
— Всичко е описано в досието му. Лежал е в затвора за рекет и порнография.
— И това ли е всичко?
— Изглежда. Позволи ми да се поровя по-надълбоко в миналото на Янклоу. Ще те държа в течение на всичко.
В кабинета му го чакаше Бийн. Ухилен до уши, Руни затвори с крак вратата след себе си. Беше им натрил навирените носове!
— Работа ни чака! — самодоволно подметна той.
— Какво става с Лорийн Пейдж? — Лейтенантът свали куртката си и я метна върху стола. — Мейнард и Хали казаха, че ти ще я арестуваш. Видели са те в апартамента й тази сутрин.
— Тя не се върна и аз тръгнах за участъка. Този отговор задоволява ли те?
— Страшно много работа си свършил от снощи насам — озадачено подметна Бийн. — Излиза, че си кръстосал града няколко пъти. Никога не си ми споменавал за семейство Торнбърн. Трябваше да им видиш физиономиите. Долните им челюсти бяха увиснали до пъпа. Ти направо им разказа играта! А само един час преди това се потупваха по раменете за Арт Матюз. Струва ми се, че прекалено много го притиснаха до стената. Горкият човек, изплака си очите. Тя ли ти каза да го задържиш?
— Не, разбира се! — вдигна вежди Руни. — Това си е изцяло моя секретна разработка, лейтенант! — Матюз вероятно е бил готов да признае, че е застрелял майка си, само да се отърве от тези гадняри. Беше уплашен до смърт, вероятно е разбирал, че може да попадне още веднъж в затвора за изнудване. Този път присъдата му би била осемнайсет години и малкият сводник е знаел това. А на онези пикльовци им трябваше просто един арестуван, все едно кой! Извадиха късмет, че Матюз се самоуби, защото ако беше попаднал на разпит при мен, резултатът щеше да бъде различен. На мен ми е ясно, че не тон е убиецът.
— Тогава защо ще се самоубива?
— Може би е разбрал, че сме стигнали доста надълбоко и пандизът не му мърда. Боже мой, нали им дадохме досието му? Там черно на бяло пише, че по време на две от убийствата той е бил зад решетките. Не зная какво си мислят „костюмите“, но и дете би разбрало, че убийствата са извършени от един и същи мъж.
— Или жена? — подметна Бийн. — Поне Фелоуз допуска това.
— Глупости!
— Той каза, че всички представи за жената като физически по-слаба трябва да се изхвърлят в кошчето, когато става дума за убийство. Когато жената иска да убие, тя го прави. Според него точно затова жертвите са удряни в тила — за да загубят съзнание и да не се съпротивляват.
— Е, Фелоуз е човек на теориите. Ние си имаме свидетелка, която съвсем точно описа убиеца. — Руни за малко не спомена името й, но овреме се овладя. — Всичко друго може да се оспорва, но едно поне е сигурно — той е от мъжки пол.
— Лорийн Пейдж… — замислено поде Бийн. — Не разбирам каква е нейната роля в тази история. Възможно ли е да е била съучастница на Арт Матюз? Били са заедно в нощта, когато Холи е била убита.
— Зная, зная… — Усети, че стомахът му се обърна. В думите на лейтенанта имаше логика.
— Така или иначе, тази вечер направихте сензация, капитане. Истинска бомба! Беше удоволствие да ви наблюдавам в акция.
— Винаги съм бил един от най-добрите — сви рамене Руни.
— А сега защо не изтичаш да вземеш няколко сандвича и кафе?
— Значи тази нощ ще се работи яко?
Щом Бийн излезе, той се отпусна уморено на стола. Знаеше прекрасно, че не е между най-добрите и едва ли някога е бил, но тя,
Лейтенантът го откъсна от мрачните мисли.
— Какво точно каза Фелоуз за вероятността убиецът да е жена?
— Обърна внимание на това, че нито една от жертвите не е била изнасилена — поясни лейтенантът, — нито е имала полов акт. Дори Холи! Всичките обаче са удряни в тила и лицата им са били обезобразени.
— Още ли не са заловили Лорийн Пейдж?
— Ти май сменяш теорията си, а? — засмя се Бийн, без да обръща внимание на намръщената физиономия на своя шеф.
— Тя е бивш полицай, жилава и смела, както сам си подчертавал, освен това има опит като
