проститутка. Има и досие в полицията. Може би при този начин на живот е натрупала и доста омраза в себе си и към полицията, и към жени, които приличат на нея?
— Не! — Руни удари с юмрук по бюрото. — Не е възможно! Нима бе възможно да е загубил до такава степен своя полицейски инстинкт? Затвори очи и си представи лицето й, после извади досието й и започна трескаво да го прелиства. Арести, неявяване в съда, сбивания с полицаите, които са я водили към участъка, веднъж дори е била поставена в усмирителна риза. Шофирала пияна, ударила се във витрината на магазин за алкохол, сбила се с полицая, дори му разбила носа… наложило се да извикат още трима, за да я вкарат в патрулната кола. След този случай била осъдена за хулиганство и побой и прекарала два месеца в женски затвор. Ако не я познаваше лично, Руни без колебание би я квалифицирал като обществено опасна. Той скочи и започна да се разхожда нервно из стаята. Обзе го гняв към Фелоуз. Този философ с големи уши бе подхвърлил идеята за „жената убиец“, насочвайки вниманието на следствието към Лорийн и по този начин към самия Руни.
Когато Бийн най-после влезе със сандвичите, капитанът вече стоеше поуспокоен зад бюрото си, с току-що отворена бутилка. Той отпи няколко глътки кафе и си наля чаша бърбън.
— Провери ли в Нравствения за Янклоу? Това е най-важната ти задача в момента — започна той.
Лейтенантът не каза, че вече работи по нея, но разбра, че трябва да остави шефа си сам, и излезе. Руни затвори досието на Лорийн. Тя наистина бе паднала много ниско! Чувстваше угризения, че не е направил нищо, за да й помогне. Дали, след като все пак бе успяла да се изправи на крака, тя не търсеше отмъщение за обидите и униженията? Дали да не предупреди полицаите, че е опасна? Знаеше, че ако го направи и при ареста тя окаже съпротива или просто побегне, те имаха право да я застрелят.
Отвори долното чекмедже на бюрото си и извади пистолета. Рядко го слагаше, дори и когато обстоятелствата го изискваха. След като го провери, той го подържа в ръка и го сложи в кобура.
— Няма нито един ред за каквото и да било нарушение на Стивън Янклоу — започна още от вратата Бийн. — Втори път проверявам всичко. Дори и случаят да е бил потулен, все щеше да има нещо записано. Ала няма нищо нито за него, нито за когото и да било от семейството.
— Случайно да имаш от онези ментови дъвки. — Руни мина край него, сякаш не бе чул нищо. Миришеше на бърбън.
— Прибираш ли се?
— Не, ще изляза малко на чист въздух.
— Ами Лорийн Пейдж? Още не са я заловили.
— Аз ще я доведа. Стой тук, защото може да ти се обадя отвън.
— Нима ще шофираш? Не искаш ли да дойда с теб?
— Не искам! — изрева капитанът. — Стой, където ти казвам и толкоз!
Той излезе и затвори вратата с трясък.
Лорийн помоли Роузи да я изчака и тръгна сама към дома на Ендрю Фелоуз. Дили се появи на прага по нощница, с наметнат около раменете шал.
— Извинете, да не ви събудих?
— Не, излежавах се пред телевизора. Седнете, ще ви направя чай. Ендрю може да се върне всеки момент. Преди няколко часа се обади, че тръгва към къщи.
Лорийн седна пред портрета на Брад. Дили сервира чая и подви крака в креслото срещу нея.
— Той има среща с ФБР. Какво да се прави? Започне ли да говори, Ендрю забравя за времето.
— Дили, кажете ми какво знаете за… Брад.
— О-хо, ето го и следващото завоевание! — засмя се домакинята. — Искам да ви предупредя обаче, че той има ужасна репутация. Страхотен е, но за него жените не са нищо повече от предмети. Спи с тях, за някои дори се жени от време на време, но бързо му омръзват. Става студен, недостъпен и просто ги изхвърля. Трудно ми е да преброя жените, които е изхвърлил от живота си като непотребни вещи. — Отпи от чая и продължи: — Нали разбирате, Брад има всичко и при това го е получил на тепсия. Богат и красив — каква фатална комбинация! При това изключително способен. Сигурно знаете за увлечението му по автомобилните състезания. Господи, как му отиват тези бели пилотски комбинезони! В момента се занимава с писане на психотрилъри или както там ги наричат. Едва ли обаче някога ще завърши и една книга. Познавам го.
— Кажете ми нещо за семейството му.
— Виждам, че сте хлътнали много сериозно!
— Не, най-обикновено любопитство.
— Семейството е свръхбогато. Ще ви кажа нещо странно. Неговият брат… впрочем нали знаете, че той има брат?
— Е, и?
— Та неговият брат е съвсем различен. Те са като водата и виното. Виждала съм го само веднъж, когато бях на гости у тях, по-точно в една от многобройните им къщи. — Дили обичаше да клюкарства и оживено продължи: — Впрочем собственик на имотите е Брад. На него са оставили цялото наследство. Та, както ви казах, останах поразена от разликата между двамата. Брат му Стивън е нисичък, русоляв и късоглед, докато Брад е висок, добре сложен и тъмен. Двамата са от различни бащи. Впрочем това е очевидно, нали и фамилните им имена са различни. Янклоу е бил първият й съпруг. Бил доста заможен, но големите милиони дошли от втория й мъж, Торнбърн. Навремето тя е била една от най-известните светски красавици. На младини е играла в киното.
— Жива ли е още?
— О, да, но е много стара и болна. Живее в един от скъпите санаториуми за стари хора. Никога не съм я виждала, но Ендрю се е запознал с нея преди време. Той обаче нищо не ми разказва за пациентите си. За разлика от мен не обича светските клюки.
— Нима се е лекувала при него?
— О, сигурно не става дума за лечение. Просто са се виждали. Тя от време на време идва при Брад. В дома им все още пазят спалнята й. Прилича на декор от епохата на Грета Гарбо. Пълен контраст с вкуса на сина й. Неговата част на къщата е само дърво, стъкло и книги.
— Колко време ще се забави Ендрю? — Лорийн ставаше все по-нетърпелива.
— И аз не зная — сви рамене Дили. — Обади се и каза, че тръгва насам, но както виждате, още го няма.
Брад предложи чаша вино на Ендрю, но той отказа.
— За какво трябва да говорим?
Фелоуз се разположи на дивана. Не знаеше как да започне.
— Стивън вкъщи ли е?
— Може би. Той обикновено влиза направо в своето крило, без да ми се обажда. — Изглеждаше доста смутен. — Защо питаш?
— Преди малко чух нещо и реших да ти се обадя. — Ендрю си играеше с дамаската и не знаеше как да продължи. — Идвам от съвещание в полицията. ФБР поема случая с онези убийства. Сигурно си чул за тях. Вестниците писаха.
— Четох. За тях ли работиш в момента?
— Обсъждаха Норман Хейстингс. Той е едната от жертвите. — Ендрю подръпна лявото си ухо. — Мисля, че с тебе говорихме за него.
— Не си спомням — Брад отпи от виното и се облегна.
— Преди време ги посъветвах да задълбаят малко повече и се оказах прав. Той бил травестит. Обличал се в женски дрехи и ходел на сборища с други себеподобни.
— Е, и? — тихо запита приятелят му и сякаш потъна още по-дълбоко в креслото.
— Знаеш ли, че е използвал твоя гараж в Санта Моника?
— Някой ми спомена за това — намръщи се домакинът. — Нямам представа кой паркира там. Гаражът е предназначен за работниците.
— Викаха ли те на разпит?
— Не, но са разпитвали служителите. Впрочем имах намерение да поговоря с теб. Може би ще напиша
