нещо… Зная, че сътрудничиш на отдела за убийства и би могъл да ми помогнеш.
— Все пак дали да не изпия чаша вино?
— Разбира се! — Брад тръгна към кухнята и Фелоуз го последва. Докато се изкачваше по стълбата, му се стори, че някой го наблюдава от горния етаж, но не видя никого.
— Стивън вкъщи ли е? Стори ми се, че току-що мярнах някого на стълбите.
— Нали вече пита за това, Ендрю? Да не си изморен? — Брад наля две чаши калабис и му поднесе едната. — Още не си ми казал защо дойде. Да не искаш да отложим играта на скуош?
— А, не. Само минах, защото…
— Помниш ли последния път, когато играхме в университета? Онази жена, Лорийн Пейдж, която те чакаше, после дойде тук. Каза, че търсела някакъв адрес в този квартал. — Той завъртя между пръстите си столчето на чашата. Фелоуз го наблюдаваше разсеяно и все още не се решаваше да каже това, за което бе дошъл. — Знаеш ли, стори ми се доста привлекателна. Гледа много интересно, с леко наведена встрани глава. Изглежда лукава, но не е…
— Стой далеч от нея. Голяма напаст е!
— Какво искаш да кажеш? Мислех, че сте приятели. Разбрах, че е вечеряла у вас.
Фелоуз надигна чашата и я изпи на един дъх. Етично или не, трябваше да каже за какво е дошъл.
— Тя е проститутка и информатор на полицията. В момента я търсят във връзка с убийствата. Издадена е заповед за арестуването й. Но има и нещо друго… Ченгетата обсъждаха твоя гараж, тъй като Хейстингс го е използвал.
— Да не подозират някой от работниците ми?
— Говореха за брат ти. Той се е познавал с Хейстингс, който, както може би си спомняш, бе намерен в багажника на собствения си автомобил. Обсъждаха кой от хората в сервиза е имал достъп до колата. Виж, Брад, само повтарям това, което чух. Може би няма да е зле да предупредиш Стив.
Брад го изпрати до изхода.
— Нищо не ми е споменавал, но това не ме учудва, защото двамата с него не сме първи приятели. Все пак благодаря ти! Ще поговоря с него.
— И още един съвет, Брад. Стой далеч от Лорийн Пейдж. Дамата понякога изглежда привлекателна, но миналото й е отблъскващо.
Брад проследи с поглед колата на своя приятел. Разговорът им му се стори доста странен. В този момент видя, че брат му го наблюдава от балкона на първия етаж. Той блъсна вратата с юмрук и хукна по стълбите. Апартаментът на Стивън беше заключен.
— Стив, отвори! Знам, че си вътре. Трябва да говорим — извика, но отговор не последва. Някъде навътре в жилището се чуваше шум от течаща вода. Той удари с юмрук по вратата. — Стивън! Ще взема резервните ключове и ще вляза. Отвори ми!
След малко се върна с връзка ключове и влезе в спалнята на брат си, оставяйки вратата широко отворена. Шумът на водата в банята се чуваше съвсем отчетливо. Той се огледа. Всичко напомняше спалнята на майка му — огромното легло със завеси, стегнати в корона от сатенени панделки, пъстроцветните драперии, яркорозовия килим и отрупаната с козметични кремове тоалетка. Стереоуредбите бяха поставени в огледални шкафове, които се сливаха с огледалата на огромния гардероб. Касетите и компактдисковете бяха безупречно подредени по азбучен ред. Накъдето и да погледнеше, виждаше собственото си изражение. Скъпият разкош можеше да мине и за изискан, ако човек има вкус към подобен тип интериори. Брад го ненавиждаше и изпита желание да се махне. В този момент чу как водата се оттича в канала. Някой спря крана и изключи тихо звучащата класическа музика. Отново почука на вратата.
— Стига, Стив! Трябва да говоря с тебе. Важно е! — Натисна бравата, но вратата беше заключена. — Добре, стой си там! Няма да те чакам повече. Като излезеш, ела при мен. Трябва да чуеш какво ме посъветва моят приятел Ендрю Фелоуз, професорът. Той работи за полицията, прави психологически профили и прочие. Току-що беше тук. Става дума за твоя приятел Норман Хейстингс. Ела при мен, ако искаш да разбереш… Върви по дяволите, Стивън!
Преди да излезе, погледът му попадна върху оставеното до тоалетката дипломатическо куфарче. Беше заключено. Той взе от масата нож за пликове, натисна ключалката и го отвори. Най-отгоре имаше папка с някакви документи. Брад я взе, остави куфарчето на мястото му и излезе.
Две минути по-късно вратата на банята се отвори и Янклоу излезе, облечен в дълга копринена роба, под която бе съвсем гол. Заключи вратата на спалнята, за да гарантира уединението си и седна пред тоалетката. Ръцете се нуждаеха от специални грижи. Той започна внимателно да масажира с лосион всеки пръст. След като почисти идеалните си нокти с тампон, подбра един от многобройните безцветни лакове и започна да го нанася. Чувстваше се самоуверен и спокоен. Нищо не можеше да смути равновесието му. После свлече робата и остана чисто гол насред стаята. Слабото му, леко мускулесто тяло бе все още розово от продължителната баня. Никога не се излагаше на слънце като брат си. Впрочем той не правеше нищо от онова, което Брад обичаше да прави. И като дете, и сега, като възрастен мъж.
Янклоу седна на пода и започна да прави йогистки упражнения, като съсредоточено изучаваше всяка поза в огледалата. Тестисите му бяха малки като камъчета, а пенисът отпуснат. Той коленичи със силно допрени бедра така, че пенисът се скри между краката му и отново се изправи. Половите му органи не се виждаха, сякаш изобщо ги нямаше. Зърната на гърдите му възбудено стърчаха. Стивън започна бавно да ги масажира. С всяко движение дишането му ставаше все по-учестено. Единственото петно на млечнорозовата му кожа бе малкият белег на шията. Господи, какви ли не препарати не бе използвал, за да го заличи — масло от арника, кремове, пудри, ала следите от зъбите на онази кучка още личаха. Как му се искаше да я пипне отново! Тя можеше да му причини и други беди, много по-ужасни от този отвратителен белег. Янклоу започна да вдишва и издишва дълбоко. Не биваше да позволява мисълта за нея да разстрои душевното му спокойствие.
Краят на ужасния кошмар вече наближаваше. Скоро щеше да бъде свободен. По едно време мислеше да удуши майка си, за да не разкрие тайната му. Защото той я обичаше с всепоглъщаща, унищожителна любов. Всъщност те не бяха обикновени майка и син. Не, те бяха едно същество, едно цяло. Ето защо не можеше да я убие, дори и да искаше. Не можеше да понесе мисълта, че може да я загуби, както не понасяше и съмнението, че един ден тя може да узнае тайната му.
Брад стоеше в спалнята на майка си. Сам не знаеше защо бе дошъл тук. Може би защото двете спални си приличаха. Той огледа тоалетката и почти несъзнателно дръпна малкото чекмедже. Всички парфюми и кутийки бяха подредени в стройни редици. Помириса едното от шишенцата. Облъхна го ароматът от спалнята на брат му. Когато затваряше стъклената капачка, без да иска, изтърва флакона и парфюмът се разля по облицованите с кожа кутии с бижута. Брад изруга и започна да попива капките с първата копринена кърпичка, която попадна пред погледа му. Докато избърсваше една от кутиите, в които майка му държеше троен наниз от съвършени с красотата си перли, той без да иска натисна копчето и тя се отвори. Бе празна. Озадачен, провери подред останалите. Бяха празни до една. Той подсвирна, затвори чекмеджето и излезе.
Докато слизаше по стълбите, отвън се разнесе шум на двигател. Той изтича до прозореца.
— Стивън! Стивън! — извика той, но напразно. Белият мерцедес вече завиваше по главния път.
Лорийн остана изненадана, когато Дили най-неочаквано избухна в сълзи.
— Зная, че е глупаво, но дори мисълта за него ми причинява болка. Обичам го въпреки разума! — хълцаше тя и триеше лицето си с длани. — Кой знае какво си мислите за мен? Ендрю не подозира нищо. Нали няма да му кажете? Знае, че съм го харесвала, то и нямаше как да се скрие, но няма представа колко е сериозно. Непрекъснато мисля за Брад, измислям поводи, за да му се обадя по телефона. Приличам на гимназистка. Сигурно съм смешна, но това чувство ми харесва, не искам да го преодолея. То е като болка, а когато дойде вкъщи с Ендрю, изпитвам оргазъм само като наблюдавам движенията му. Опитвам се да го забравя, затрупвам се с работа, понякога рисувам с часове, но Брад е винаги в мислите ми. Кажете ми, той докосна ли ви?
Безпокойството на Лорийн растеше с всяка секунда. Дили се заливаше в сълзи, гласът й, изтънял до фалцет, показваше признаци на истерия.
— Защо ми зададохте всички тези въпроси за него?
