— Къртис знае къде да ме намери. — Нала отнесе два куфара до вратата и се върна да вземе още два.
Лорийн й подаде ръка, но тя извърна глава.
— Сбогом и благодаря за всичко!
Нала стоеше в средата на стаята със скръстени на гърдите ръце. Щом външната врата се затвори, сграбчи перуката си с две ръце. От гърдите й се изтръгна неистов, ужасен вик.
Лорийн спря пред студиото на Крейг Лайл, влезе в една от телефонните кабини наблизо и набра номера на Роузи. Не, Руни не се бе обаждал, но двама униформени полицаи дошли на проверка. Огледали целия апартамент, надничали в гардеробите и банята. Роузи била спокойна, защото очаквала самия Руни, дори ги попитала той ли ги праща. Без да отговорят на въпроса й, те се поинтересували дали апартаментът има и друг изход. Едва тогава тя се обезпокоила. В момента седели в колата пред входа на блока и очевидно нямали намерение да помръднат оттам. Докато слушаше, Лорийн се опитваше да отгатне какво точно си е наумил капитанът. Трябваше да говори с него.
— Къде си сега? — попита приятелката й.
— На булевард „Вентура“. Искам да се видя с Крейг Лайл. Чао.
Тя набра телефона на полицията.
— Къде си, по дяволите? — изръмжа Руни.
— Пия кафе и след малко се прибирам у дома.
— Ела направо в участъка.
— Да не си стигнал до нещо важно?
— Може би. Искам да си тук.
— Първо искам да проверя още нещо. Един фотограф, на име Арт Матюз. Изнудвач и търговец на порно. Мисля, че е замесен в случая. Познава Янклоу. Ало?
Телефонът прекъсна и монетата издрънча. Времето бе изтекло.
Руни затвори телефона с надеждата, че тя ще го набере отново, и започна нервно да се разхожда из стаята. През щорите виждаше „костюмите“, както наричаха агентите на ФБР, които се бяха събрали пред единия от компютрите в съседния офис и оживено обсъждаха нещо. Той дръпна щорите. Не искаше да се среща с тях. В този момент Бийн нахлу в стаята.
— Научи се да чукаш, по дяволите! Изплаши ме. Чувал ли си името Арт Матюз, порно фотограф?
— Никога.
— Проследи какво имаме за него във файловете. Открий къде живее и го доведи тук.
— Добре. Искаше да знаеш дали в Нравствения отдел имат данни за Стивън Янклоу, нали? Нямат нищо записано, но семейство Торнбърн е направило огромно дарение на Лабораторията по съдебномедицинска експертиза и…
— Достатъчно. Благодаря.
— Пак заповядай! — усмихна се Бийн и излезе.
Лорийн се изкачи по дървената стълба, натисна копчето на звънеца и зачака. По домофона я попитаха коя е.
— Приятелка на Арт Матюз — отвърна тя. На вратата се появи дребен мъж.
— Какво искате? Ченге ли сте?
— О, не. Позната съм на Арт Матюз.
Крейг Лайл отвори широко вратата и тя го последва. Телевизорът гърмеше. Той го изключи и я покани да седне.
— Работя в тъмната стаичка. Трябва да довърша едни негативи. Изчакайте ме.
Тя запрелиства двата тежки албума върху масичката. Дечица с разноцветни дрешки, семейства, усмихнати до ушите, портрети с важни, тържествени физиономии. Нищо особено. Лайл се върна с чаша кафе.
— Арт ми е говорил много за вас. В момента има големи неприятности.
— Той винаги има неприятности. Откакто го познавам, това е естественото му състояние.
— Този път е сериозно. Замесен е в убийство.
— Исусе Христе, да не е пак онази история с Хейстингс? Тук идваха полицаи, разпитваха ме за какво ли не. Обясних всичко. Горкото копеле обичаше да се прави на жена и да се фотографира. Вярно, снимал съм го. Не виждам какво престъпно има в това.
— Мога ли да видя снимките му? Просто от любопитство. Аз съм частен детектив. Опитвам се да помогна на Арт и имам нужда от повече подробности, за да…
— Нямам нищо общо с него! — Лайл скочи на крака. — Познавах го и толкоз! Няколко пъти съм го снимал в онези смешни одежди. Снимал съм и други хора, които той е водил тук. Дискретен човек съм. Не мога да издавам клиентите си. Това е всичко!
— Снимали ли сте един травестит по прякор Диди?
— Никога. Нямам нищо общо с порнографията. Правя портрети.
— Но понякога сте снимали и травестити и транссексуални личности, нали?
— Да, но и те понякога искат да се снимат като всички хора. — Той продължи да кръстосва стаята, като постоянно повтаряше, че е почтен професионалист и никога не е вършил нищо незаконно. Вече бил казал на полицията всичко, което знае, предал и всички снимки на Хейстингс.
— Познавахте ли се добре с Диди?
— И да, и не. Тя им правеше перуките, гримираше ги. Вършеше добра работа.
— Правила ли е перуки за Норман Хейстингс?
— Да. — Извади изпод масичката голям плик. — Нали ви казах, че беше майсторка. След нейните манипулации дори Хейстингс изглеждаше поносимо.
Той й подаде няколко снимки на Хейстингс. Тя започна да ги разглежда и уж между другото попита дали е снимал и някой си Стивън Янклоу. Лайл все още гледаше през рамото й снимките, без да скрива възхищението от собствената си работа и сякаш не чу въпроса й. Тя го повтори.
— Вижте, не винаги разпитвам клиентите си за имената им — изправи се той. — Това са поверителни неща. За снимките трябва да знаем само аз и те самите. Моята задача е да ги накарам да се отпуснат. Те са обикновено толкова възбудени, че понякога ми е трудно да ги успокоя. Докато Диди привърши грима им, някои от тях стигат до оргазъм. За тях това е голямо преживяване. После си вземат снимките и изчезват.
Лорийн кимна. Не биваше да го притиска с въпроси.
— Арт помагал ли ви е при тези сеанси?
— От години не работим заедно. Едно време ми помагаше. Аз нямах фотолаборатория и ползвах неговата в Санта Моника. Той имаше разкошна къща там, с всичко необходимо за професионална фотография. На много неща ме е научил. Задължен съм му. Много от тях имат проблеми, особено с кожата. Арт ме научи как да изглаждам лицата им, да ги правя красиви.
— А не сте ли снимали Янклоу?
— Не зная. Някои от тях се представят с фалшиви имена или използват женското име, което са си избрали. Толкова ли е важно?
— Той може да осигури алиби за Арт.
— Защо тогава не попитате самия Янклоу?
— Не мога да го открия. Арт мисли, че той ще се скрие, защото не иска семейството му да знае за интимния му живот. Знаете ли фирмата С&А?
— Да, в Санта Моника. — Фотографът прибра снимките. — Спомням си, че Арт обичаше да препуска из улиците с едно фантастично бентли. Купи го от тази фирма, но тъй като нищо не разбира от механика, постоянно имаше проблеми с двигателя. Арт е слаб шофьор. Знае само как да включи газта.
Лорийн извади снимката на белия мерцедес.
— Познавате ли тази блондинка?
— Не си спомням. Снимал съм хиляди хора.
Тя прибра снимката и попита дали клиентите му получават и негативите.
— Това е част от сделката. Вижте, зная за какво намеквате. Клиентите ми винаги си получават
