негативите, някои дори чакат тук, докато ги проявя. Никога не съм имал неприятности с полицията и смятам да нямам и в бъдеще. Всички знаем с какво се занимава Арт, но аз мисля, че това си е негова лична работа. Нямам нищо общо с нея.
— Имате предвид порнографията ли?
— Не. Изнудването.
— Да, и аз го предупреждавах много пъти — кимна тя. — Мисля, че заради това този свидетел не иска да му помогне в момента. Арт сигурно го е изнудвал.
— Той и в затвора лежа, но пак не се отказа — простена Лайл. — Страстта му към бързите пари винаги ме е отвращавала. Горките копеленца, идват тук радостни и възбудени като деца. Те са толкова безобидни и симпатични. Треперят от вълнение. Какво лошо има в това, че един мъж обича да се гримира и да се преоблича като хубава жена? На никого не пречат. Но обществото ги принуждава да се крият.
— И аз ги съжалявам. Горкият Норман Хейстингс! — въздъхна тя. — Женен, с деца. Уплашил се е, че Арт ще каже на жена му, на колегите му.
— Това не съм го казвал на полицията. — Мъжът изглеждаше силно обезпокоен. — Щяха да ме арестуват и принудят въпреки волята си да кажа всичко, което знам.
— Как се е добрал до снимки на Хейстингс, след като клиентите винаги са получавали негативите? — Лорийн запали цигара и вдъхна дълбоко. — Да не сте му ги дал вие?
— Нямам представа — изчерви се той. — Нищо не съм му давал. Може да ги е получил от приятелката си. Аз познавах семейство Хейстингс и никога не бих им причинил подобни неприятности. Та те дори не са богати! Но Арт не се спираше пред нищо. Бе способен да изнуди някого и за петдесет долара на месец.
— Коя приятелка, Диди ли?
— Да, нали тя го гримираше и сресваше?
— Тя е мъртва.
— Какво? Защо не ми казахте? Защо нито Арт, нито Нала не ми каза? — Изглеждаше искрено потресен.
— Миналата нощ. Моля ви, хвърлете още един поглед на снимката, която ви дадох. Може би ще си спомните нещо. Според мен е мъж, преоблечен като жена.
Лайл вдигна снимката към светлината и дълго я съзерцава.
— Да-а, много добър грим. Само линията на челюстта го издава. Не помня да съм го снимал. Толкова хора са минали през студиото ми. А Хейстингс идваше винаги сам или със семейството си.
В тъмната стаичка зазвъня часовник.
— Трябва да извадя филмите. Утре ще дойдат да ги вземат — обясни той.
Лорийн тръгна към изхода и тъкмо се канеше да се сбогува, когато Крейг Лайл внезапно спря.
— Разбира се! Дайте да погледна още веднъж тази снимка! Тя очакваше да признае, че е снимал Янклоу, но остана разочарована.
— Имаше преди години една много богата светска дама — започна Лайл, — не си спомням името й. Дойде при мен за снимки. Внесоха я на инвалидна количка, защото бе скована от артрит. Направих й два сеанса, но тя не хареса нито една от снимките. Честно казано, изглеждаше толкова зле, че едва ли някой друг на мое място би успял да постигне повече. Както и да е, платиха ми само времето, но не и материалите. Спомням си този случай, защото по това време бях останал без пари… Как й беше името? Дали не беше Торнбърн? Точно така, Дела Торнбърн! Беше преди най-малко осем-девет години. Сигурно вече е покойница… Странно, нали? Вашата снимка ми напомни за нея. Не, това не е тя. Дела Торнбърн бе толкова саката, че не можеше да стъпва, камо ли да шофира. Сега се сещам какво в снимката напомня за нея. Шалът! Тя по същия начин го надипляше около раменете си, за да прикрие старческата си шия. Не излизаше без шифонов шал. И прическата е същата, старомодна, в стила на Грейс Кели. Стегнат кок на тила с къдрици около ушите.
— Диди ли я гримираше и сресваше?
— Господи! Не, разбира се. Дела Торнбърн беше истинска дама и не би допуснала около себе си създания като Диди.
— Не я ли придружаваше някой?
— Разбира се! Та тя беше в инвалидна количка. Мисля, че тогава дойде със сина си.
— Как се казваше той? Бихте ли го описали?
— Е, името му май беше Торнбърн. Боя се, че не помня как е изглеждал. Питайте Арт. Той помни като слон.
— Арт присъстваше ли на сеансите?
— Не. Случаят е отпреди осем-девет години. По това време бяхме в Санта Моника. После аз напуснах и дойдох тук.
— Арт тогава работеше ли с травестити?
— Да, всъщност той ме въведе в този бизнес. Изпращаше ми клиенти.
Часовникът в тъмната стая отново започна да звъни.
— Извинете, работата ме чака.
Лорийн седна на волана и се помъчи да подреди мислите си. Бе успяла да напипа връзката между Янклоу и Хейстингс, както и между тях двамата и Диди. Вероятно Арт е изнудвал Норман Хейстингс дълго време и той се е оплакал на Янклоу. А дали самият Янклоу не е бил изнудван? Тя потегли към къщи, но след малко отби и спря. Дали не бе допуснала основна грешка? Възможно ли бе убиецът да не е Янклоу, а Арт Матюз? Невъзможно! Нали бе видяла лицето на мъжа, който я нападна? Каква е връзката между убитите проститутки? Защо си приличаха, с изключение на Холи? Според Диди убиецът й направил знак с ръка, защото искал нея, а не Холи. Дали не е искал да хване Диди, за да я убие?
Лорийн се облегна назад със затворени очи. Бе напуснала Арт Матюз в деня, когато Холи бе убита. Какво ли бе правил след това? Бяха ли замесени в убийствата двамата травестити? Главата я болеше, бе изгладняла. Тя включи двигателя и се отправи към Пасадена.
Арт Матюз бе въведен на разпит след опит за бягство.
Когато видя полицаите на прага на студиото си, той се шмугна край тях и хукна. Двамата бяха дошли да му кажат, че не е обект на подозрения, а го молят да помогне на следствието с данни, които може би са му известни. Поведението му обаче ги постави нащрек и те го подгониха. Арт хукна на зигзаг между движещите се насреща коли и не след дълго се предаде, за да не попадне под гумите на някоя от тях. Полицаите веднага обискираха студиото и се върнаха с богат материал от всевъзможни порнографски сцени.
По време на целия разпит Матюз не престана да бърбори възбудено, което накара Руни да се усъмни, че е под въздействието на солидна доза кокаин. Веднага призна, че се занимава с „мека“ порнография, но едва когато един полицай внесе черно-бяла снимка на Холи, загуби и последните остатъци от самообладанието си. Все още не се сещаше, че може да поиска адвокат. Гласът му премина във фалцет. Призна, че я познава, че й е правил снимки. Облян в пот, почти на ръба на истерията, малкият човек се опитваше да си спомни къде е бил в нощта на убийството й и с всяка своя дума даваше поводи за подозрения. Когато призна, че е познавал и последната жертва, Диди, Руни усети как косата му се изправя. Беше повече от ясно, че ако иска да използва показанията му, трябва час по-скоро да му осигури юридическа защита и предложи на дребосъка да му намерят адвокат. После нареди да доведат лекар, за да провери дали арестуваният не е под въздействието на наркотици. Налагаше се да спрат разпита до появата на адвоката и докато евентуалното действие на възбудителните средства отмине.
Докато чакаха, дребният човек внезапно скочи. В ъгълчетата на устните му се бе събрала слюнка.
— Вие да не подозирате, че аз съм убил Холи? Защо ми е притрябвало да убивам момичето? Вие сте луди! Има някакво недоразумение!
„Боже мой! — помисли Руни — Сега пък се навря сам в подозрение за убийство!“ Напрежението нарастваше с всеки въпрос. Започнаха да му показват фотографиите на убитите жени една по една.
— Какво? Откъде накъде? Защо ми показвате тези жени? — квичеше Матюз. — Не съм ги пипал с пръст. Признах си, че съм познавал Холи. И Диди познавах, но какво от това?
Руни насочи разпита към фотографския бизнес и присъдата му преди години. Едва тогава Арт се уплаши съвсем сериозно. Поиска адвокат и отказа да отговаря на всякакви въпроси. Руни знаеше, че всичко, което е признал досега, може да не издържи в съда, особено ако защитата докаже, че признанията са дадени под
