— Надявам се, че си измислила извинение за посещението си в С&А. Защото, ако не си, този град ще ти се стори малък!
Какво си търсила там?
Лорийн взе менюто и го попита дали вече не е поръчал нещо. Умирала от глад. Той удари с чаша по масата.
— Провери ли служителите на С&А, както ти казах? — продължи с вбесяващо безразличен тон тя. — Преди няколко години е имало дело за нарушение на морала срещу Стивън Янклоу. Имаш ли досие на случая? Той е съсобственик на част от фирмата. Брад Торнбърн му е брат.
— Защо се интересуваш от него? Тя постави длани на масата.
— Мисля, че той е убиецът, когото търсиш.
— Какви доказателства имаш? — Капитанът подръпна носа си.
— Доказателства може и да нямам, но зная, че Хейстингс е оставил колата си в техния гараж в деня на убийството.
— Знаеш ли кое е семейството на Янклоу?
— Сигурно са много важни — сви рамене тя, — щом началството така те юрка заради тях. Би ли проверил дали срещу него е било повдигано обвинение за нравствени нарушения? Ако е имало, ти имаш право да го извикаш на разпит за отношенията му с Хейстингс. Той е, Бил!
— Защо си толкова сигурна?
— Той беше човекът, който ме нападна в паркинга на супермаркета.
За няколко мига капитанът не можа да възприеме чутото.
— Повтори какво каза! — Той вдигна поглед към нея.
— Казах, че той ме нападна с чук в колата. За да избягам, го ухапах доста яко по врата.
Руни бавно извади цигара и я захапа, без да я пали.
— Глупава кучка!
— Съжалявам. Страхувах се да се разкрия пред полицията. Хванах го…
— Мили Боже!
— Удряше ме с чук. Сигурна съм, че е Стивън Янклоу.
— Видя ли лицето му? Впрочем по-важно е дали той те е видял.
— Не, стоях далеч от него. Не исках да му подсказвам какво да прави.
Келнерът донесе вечерята й.
— Сигурна ли си, че той е човекът, който те нападна? Можеш ли да го разпознаеш при очна ставка?
— Е, и какво от това, че ще го разпозная? — Лорийн пусна вилицата. — Разпознавам го, той отрича и си излиза от полицията. В крайна сметка това са показания на бивша проститутка и алкохоличка срещу един блестящ, почтен и заможен гражданин на Съединените щати. От него се иска просто категорично да отрече, че по това време е бил на онази улица, където проститутката, тоест аз, е хванала клиент, за да изкара няколко долара. Колата не беше неговата, а ма Хейстингс. Тялото на Хейстингс е било вече в багажника. На кого ще повярват според тебе?
Руни пресуши бирата и махна на келнера да донесе още една.
Лорийн разбърка ястието и го отмести настрана.
— Мисля, че е травестит.
— Какво?!
— Мисля, че Янклоу е травестит.
— Тя мислела! Полицията не се интересува какво мислиш за този или онзи. Тя иска само и единствено факти. Боже мой, Лорийн, даваш ли си сметка колко фантастично звучи всичко, което разказваш? Я помисли дали все пак Янклоу няма две глави?
— Всички убити си приличат и са на еднаква възраст.
— А Холи?
— Тя е убита по грешка. Доказва го убийството на последната, Диди.
Лорийн разказа накратко как двете с Холи тръгнали към една и съща кола, но Холи била по-бърза и се качила. Шофьорът е искал да вземе Нала или Диди. Като е видял, че не може да се отърве по друг начин от Холи, решил да я убие.
Руни отказа да приеме тази версия. Струваше му се твърде глупава. Защо е трябвало да я убива по такъв жесток начин, след като е могъл просто да я изхвърли от колата?
— Чакай! — извика тя и удари по масата. — Ами ако всичките са били взети по грешка? Ако през цялото време е търсил Диди? Защо иначе всичките му жертви си приличат — те са проститутки на еднаква възраст, изрусени и с груби, грозновати лица?
— Опитваш се да кажеш, че този мъж е пречукал седем жени, защото търси, но не може да намери една конкретна проститутка? Хайде сега да ти припомня и за Норман Хейстингс. Дали не е помислил, че инженерът е жената, която търси? Това е тъпотия, Лорийн. Загубила си усета на ченге, миличка! Търсим човек, който от пет години убива жени, защото не може да намери онази, която му трябва? Глупости!
— Добре. Да опитаме друг вариант. — Завъртя нервно вилицата си. — Да разгледаме жертвите една по една, включително Хейстингс. Той обича да се прави на жена. Той продължава да използва гаража на С&А, въпреки че от години не им е клиент, може би защото се познава с Янклоу. Дали не е убит, защото случайно е станал свидетел на нещо скандално?
— Губя си времето! — Руни извади портфейла си и махна на келнера.
— Чуй ме, Бил! В
— Повече не се мяркай на километри около сервиза, ясно ли ти е? Аз ще огледам мястото лично.
— Моля те, провери в Нравствения отдел за досие. Направи ми тази услуга.
— Да й направя услуга! За кого се мислиш? Ако искаш, заведи дело за опит за убийство…
— Знаеш, че няма да го направя. Ако обаче намериш по-безспорни доказателства, мога да се явя, за да дам допълнителни данни в подкрепа на обвинението. Нека да ни направят очна ставка! Покажи му, че съм останала жива и мога да го разпозная в съда, и после гледай какво ще направи. Използвай ме, за да го заловиш.
— Ще помисля над това. — Капитанът стана и тръгна към мъжката тоалетна.
— Бил, той ме удари с чук! — Тя тръгна след него.
— Зная, че мога да те използвам като свидетел. Плащах ти обаче за съвсем друго — да разпиташ проститутките и да ми снесеш информация, която полицай не би могъл да измъкне от тях. Отсега нататък няма да се занимаваш с това. Ако ми потрябваш, ще ти се обадя.
— Имам нужда от няколко долара. Без пукната пара съм.
— Това не е мой проблем. — Той влезе в тоалетната и затръшна вратата.
Когато излезе, тя го чакаше пред входа. Усмихна му се и усмивката й му подейства успокояващо. Не искаше да си признае, но Лорийн наистина бе успяла да помръдне нещата. Най-малкото, защото му бе осигурила заподозрян.
— Ще видя какво може да излезе от тази история. Не предприемай нищо, преди да ти се обадя. Ето малко пари. Остави Янклоу на мене.
Руни потегли и Лорийн погледна часовника си. Минаваше два и половина. Тя тръгна към автобусната спирка и отново премисли разговора си с него. Знаеше, че нито един от доводите й не може да издържи, но все пак… Ако все пак между Янклоу и Диди е имало някаква връзка? Взе такси и тръгна към жилището на Нала.
Глава 15
Нала не отвори. Лорийн стоя пред вратата около час и накрая си тръгна. Очакваше Руни да й се обади, но след като мина шест и половина, разбра, че напразно се надява. „Вероятно е обмислил всичко и се е отказал…“ — предположи тя. Роузи бе смутена от мълчанието на капитана. Струваше й се, че без неговото съгласие е опасно да следят Янклоу. Докато гадаеха какво е решил, Лорийн внезапно грабна чантата си и тръгна.
