докато бях на твоя служба!… Петстотин хиляди франка!
— В злато ли? — присмя се Елен Рок.
— В злато! — повтори глупаво Форвил, опиянен от триумфа си и неосъзнаващ добре какво приказва.
— Хайде — каза Елен Рок, ставайки, — виждам, че и двамата дрънкате несвързано и че няма да се измъкнете без помощта ми.
Форвил се ужаси при гледката на изправения пред него висок силует на Елен Рок и, като го взе на прицел с револвера си, нареди на Бонифас:
— Махай се! Върни се при Натали и ако мръдне, й прережи гърлото на тази кукличка.
Бонифас бързо изпълни заповедта и вдигна камата си над младото момиче, докато Форвил повтаряше:
— Петстотин хиляди франка! Два чека за петстотин хиляди франка!… С гаранция от Натали!… А, нали се разбираме така, Натали, ще се закълнеш ли?… И ще ми бъде върнато досието… Не ли? Ти казваш не, Елен Рок? Удряй, Бонифас! Удар в гърлото…
Елен Рок каза спокойно:
— Нито дума, госпожице… Не мърдайте и не се бойте от нищо.
— Удряй, Бонифас. Аз ще стрелям.
Дулото на броунинга се допираше в лицето на барона:
— Да или не, Елен Рок? Без големи приказки! Но и не да мълчиш. Да или не?
— Не.
— Тогава ще стрелям… Бонифас, готов ли си? Броя до три…
Той преброи бавно.
— Едно… две… три…
Елен Рок не помръдваше. Натали, заплашена от ножа, съвсем бледа, но изправена и неумолима, с прикован в Елен Рок поглед също не помръдваше. Изминаха няколко секунди. Никакъв изстрел.
— Хайде де — пошегува се Елен Рок, — да не се е повредил? Да не ви е шубе, вас двамата?
Зачака. Форвил и Бонифас изглеждаха вкаменени в позите си на убийци. Баронът направи жест към Бонифас.
— Остави г-ца Манолсен на мира и й подай стол.
После, обръщайки се към Форвил:
— И ти също недей да се мориш, Форвил. Изпусна мига, момчето ми. Изстрелвайки двата заряда на пушката си, ти изчерпа цялата сила, на която си способен. Не ме уцели. Толкова по-зле за теб! Свършено е. Тези неща не се правят на два пъти.
Форвил отстъпи, за да поеме дъх. Разделяше ги една маса. Елен Рок се подпря на нея с двете си ръце и произнесе бавно, с поглед, прикован в очите на противника:
— Няма да получиш и петак… и няма да си получиш досието. Когато човек държи в ръцете си подлец като теб, той не го изпуска! Досието е на сигурно място. Ако ме беше унищожил преди малко, утре, вдругиден правосъдието щеше да е по следите ти. Тогава защо да го правиш? Сега завършвам. Това е втората ни среща. Тя няма да свърши като тази във Версай. Ще изхвърчиш по стълбите с главата напред.
Форвил потрепери от унижението. Той заобиколи масата и застана пред Елен Рок, за да може по-добре да го предизвика:
— И може би ти ще ме изхвърлиш навън, така ли? — каза той, опитвайки се да говори със същия подигравателен тон като противника си.
— Защо да се цапам? — отвърна последният. — Имам хора за тази работа.
— Повикай ги.
— Няма нужда. Те са тук.
Форвил плъзна поглед към Бонифас и Людовик.
— Ти си луд — каза той.
— Ха, ха, започваш да се безпокоиш.
— Аз ли?
— Богородице! Ти чувстваш, че спечелих партията!
— Наистина!
— Бога ми, и то без насилие, миролюбиво.
— Какво ми пееш пък сега? — каза другият, явно чувстващ се неудобно.
— Аз не пея. Аз говоря. И тук е голямата ти грешка, виждаш ли? От момента, когато ме остави да говоря и да действам, положението коренно се промени.
— Какво?
— Ами да! Да не си мислиш, че съм си губил времето през тези пет минути и че думите ми са били отправени към теб, кретен такъв?
— Ами към кого тогава?
— Към тези двамата там — каза Елен Рок, посочвайки Бонифас и Людовик. — Аз не се боря като победен, а като главатар.
— Главатар на кого?
— Главатар на Бонифас, мой боен другар, който разпозна гласа ми. Хайде, не може да си работил десет години под командването на Жерико, за да можеш да ce измъкнеш от Елен Рок! Когато Жерико командваше, Бонифас се подчиняваше. Защо да не се подчини, когато командва Елен Рок? Даже не съм сигурен, че е разбрал! И защо ли! Той слуша моя глас, а това е гласът на главатаря, който го покорява. Нали го видя преди малко, когато му казах: „Подай стол за г-ца Манолсен.“? Тутакси Бонифас и Людовик подадоха фотьойла. Хайде, свършен си, Форвил. Преди малко бяхте трима срещу мен. Сега сме трима срещу теб. С двама в повече. Приготви се да летиш по стълбището.
Форвил се колебаеше, гледайки съучастниците си и стараейки се да се увери. Промърмори:
— Пак хитри приказки. Ние с моите приятели сме се разбрали. Нали, Бонифас? Нали, Людовик? А, Людовик? Нали вървим ръка за ръка?
Бонифас и Людовик не отговориха. Внезапно Форвил изпита точното предчувствие, че действително нещата се бяха обърнали срещу него и че той беше пленник на човека, когото беше държал на мушката си. Решението му бе светкавично. Той пристъпи към площадката.
Бонифас вече беше там като дежурен на пост.
Форвил се хвърли към единия от прозорците.
Людовик се беше изправил пред него.
Елен Рок извика в изблик на веселост:
— Този маньовър предвиден ли е? Каква сценична игра! Ех, че калпазани… Даже няма нужда да ги командвам, за да се подчиняват.
Той самият застана пред ниската вратичка. Трите изхода бяха завардени. Нямаше какво да се прави. Той заповяда:
— Десет крачки напред, приятели! Да предприемем заобиколен маньовър, за да обградим вонящия дивеч! Ха така! Браво!
Бонифас и Людовик напредваха, без да бързат, а Елен Рок се подиграваше:
— Готово! Ей сега ще те сграбчат! Ах, не е като във Версай, където излизането ти беше, така да се каже, достатъчно достойно. Сега ще изхвърчиш.
Форвил избухна в ругатни и се затича из стаята като животно, блъскащо се в решетките на клетката си. Тропаше с крака. Ругаеше Елен Рок. Докопа пушката и с треперещи ръце се опита безуспешно да я зареди отново. Накрая изчерпан, олюляващ се, с лице, обляно в пот, той застана отново пред барона и изпелтечи:
— Е, и ти ще минеш по реда си като мен. Ако ме издадеш, аз ще направя същото. Форвил ще отиде в затвора — добре, но и Жерико също. А това е добър улов — Жерико пирата… А теб те чака ешафод.
Човек би казал, че ще получи нервна криза. Подскачаше от крак на крак, викайки:
— Ешафод, да… ешафод!
Тогава се случи нещо удивително просто. Със същата лекота, с която би преместил стол, Елен Рок
