чудовищна престилка над белите си фусти и ухилена с присъщата на Мама Феба приветливост, те минаха в просторния вътрешен двор, където завеса от лозови листа преграждаше последните слънчеви лъчи. Един фонтан ромолеше в облицован с ведросини плочки басейн, а във въздуха се носеше наситеният аромат на рози и жасмин. Момченце на около пет години със сламеноруса коса, хармонираща на бледолимонения му копринен кафтан, притича и обви с ръчички коленете на Рори, следвано от незабулена жена, но облечена в мавърска роба. Тя направи официален почтителен реверанс на Баба, после мушна ръка под мишницата на Рори и го привлече към себе си.
— Мой господарю и победителю — усмихна се тя заедно с Баба.
Той погледна към нея и се засмя.
— Чуваш ли я, Баба! Ласкае ме като истинска съпруга на мавър с „господарю и повелителю“, макар че, струва ми се, не съм вече господар и повелител на собствения си харем. Дори на себе си, тъй като принцеса Ясмин контролира всичко. Не съм вече нищо повече от обикновен неин роб.
— Рори Махаунд, роб на една жена! — Тя мушна другата си ръка под мишницата на Баба. — Представи си го като роб на която и да е жена!
— Нещо ми показва, че винаги е бил. Но според дворцовите клюки, сестро, оплакват се от него. Момичетата в харема му линеят поради липса на внимание от негова страна — потупа Баба бялата й ръка.
— Наумила съм си да назнача Файал за главен евнух в харема на моя съпруг, макар че Файал е много далеч от евнухството. Все пак, докато го имат на разположение, сигурна съм, че няма да линеят повече. Но като стана дума за Файал, той те очаква в твоите стаи, Рори. Казах му да приготви морскозеления ти кафтан, който е бродиран със смарагди и перли. За теб, Баба, поръчах на Кту да приготви кафтана, гарниран с бяла коприна, и ще трябва да сложиш диамантеното перо на чалмата си.
— Виждаш ли, Баба, че не сме вече господари на себе си? — Рори вдигна на ръце момчето, след което го задруса като необяздено конче, което накара детето да сграбчи косата на Рори и да записка от възторг.
— Но защо такова великолепие тази нощ, сестро моя? Трябва ли за една обикновена вечеря да съперничим на Сюлейман Великолепни?
Мери дръпна двамата по-близо до себе си.
— Виждате ли, съпруже мой и братко мой, колко е необходимо да бъда край вас? Вече сте забравили.
— Какво сме забравили?
— Че днес е особен ден. Дори че в момента негово полукралско величие кралят на Басампо заедно с Негово пълно кралско величие кралят на Басампо са горе в банята си.
— Тим е пристигнал? — Рори се отскубна и се накани да изтича по стълбите, но тя го задържа.
— Съмнявам се дали малкият крал на Басампо би одобрил нахълтването в банята му. Както ми се струва, малкият крал има нещо за криене и по-добре ще бъде да не се опитваш да разбереш какво е то. Керванът им пристигна, докато бяхме на езда, и може да бъдете доволни, аз бях тук да им окажа официалните почести. Спомних си даже за двайсет и едните топовни салюта, с които приветствувахме Негово величество и единадесет за Тими.
— А керванът им? Голям ли беше? — попита ревностно Баба.
— Тими каза, че били триста броя първокачествена стока.
— Добре, ще можем да ги включим в следващата пратка, а робите от Басампо винаги носят добри пари. — За миг Рори се превърна в делови мъж.
— Слава богу, че ти няма да се връщаш в Тринидад, или Сан Доминго, или Куба, или където и да било с тях — притисна се още по-близо до него Мери.
— Не, Мери, това е за Тими и Мансур. Баба и аз ще си останем тук и ще остареем неразделни, докато другите превръщат черната ни слонова кост в лъскаво злато. Добре ще бъде да се видим пак с Тими. Дълъг път изминахме двамата заедно.
Спряха се за миг в подножието на стълбата, после бавно се заизкачваха. Като стигнаха горе, Баба свали момчето от раменете си и го сложи на пода. Мери освободи двамата, целуна нежно Рори по устата и Баба по бузата и като им напомни още веднъж да не закъсняват за вечеря, се отдели от тях и тръгна в обратната посока.
— Елмира ще ми помогне да се облека. Помнете, ще се срещнем след час. — Тя улови момченцето за ръка.
— Един дълъг час без теб, любима. — Ръката на Рори разроши косата на детето.
Разветият й воал, тихите стъпки и махащата за сбогом ръчичка на детето се изгубиха в дългия коридор. Баба улови Рори под ръка и двамата закрачиха към апартаментите си. Рори спря и взе ръката му в своята.
— Щастлив е нашият живот, Баба.
— Аллах е пожелал така, Рори.
— Нека винаги бъде такова желанието му.
— То е написано на челата ни и в Книгата на съдбата, Рори.
— Баба, братко мой.
— Рори, братко мой.
Информация за текста
© 1969 Ланс Хорнър
Lance Horner
The Mahound, 1969
Сканиране, разпознаване и начална редакция: vens, 2008
Редакция: maskara, 2008
Издание:
Издателска къща „М — Л“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10224]
Последна редакция: 2009-01-21 10:26:24
1
Махаунд е древното име на Мохамед, пророкът на Исляма, дошло в Шотландия със завърналите се кръстоносци. То е основата на такива имена като Махон, Махун, Махейн, Махъни и Махони. По асоциация с Мохамед Махаунд е било възприето на шотландски диалект като синоним на Сатана, Дявол, Принц на мрака. — Б.пр.
2
Фартинг — монета от 1/4 пени. — Б.пр.
3
Бастинадо (исп.) — копелдак. — Б.пр.
4
