— Все ще измисля нещо, сигурна съм. — Тя отупа праха от пъстрата тафта и се отдръпна на няколко крачки, вдигайки предупредително пръст. Двамата се ослушаха. Някъде над тях се отвори врата и се дочуха тежки стъпки по стъпалата. След още няколко минути видяха ботушите с дебели подметки на един мъж, който слизаше долу. Ботушите станаха чифт мръсни, износени бричове, синя куртка, последвани от румено лице с кожена фуражка с кокарда.
— Милейди — тракна пети войникът изненадан и козирува. Съзнавайки, че едва ли това е най- правилната форма на обръщение, той изпъна единия си крак назад и се поклони. — Милейди Клевердън. — Беше съвсем объркан от присъствието й тук.
— Драги сержант Спигът — самата тя се смути и се изчерви забъркана, — вие сте открили малката ми хитрост. Любопитство, сержант, чисто женско любопитство. Нищо друго. Исках просто да хвърля поглед на този кръвожаден негодник, който е дошъл на острова да убива жени, или поне така се говори. Струваше ми се много по-интересно да го видя жив или докато диша, отколкото танцуващ в клупа на въжето.
— Там и ще свърши той, милейди. Вярвайте. Целият град се е вдигнал. Изглежда, че мисис Фортескю е била любимка тук. Ще прощавате, но няма мъж в града, който да не иска да прати този негодник по дяволите. Ще има късмет, ако доживее до съденето си. Но сър Базил казва, че правораздаване трябва да има и човекът трябва да бъде съден, за да се определи дали е виновен, или не, макар всички да знаем, че е виновен.
Тя присви ресници към червендалестия сержант и пристъпи до него.
— Но междувременно вие ще трябва да го пазите, сержант, а също така той ще трябва да се храни. Ще наредя на прислужницата си да му приготви нещо за обяд. Не е редно да го оставяме да гладува, щом ще увисне на въжето.
— Това не можем, но ако зависеше от мен, бих го оставил на хляб и вода, щом е такъв разбойник.
— Съгласна съм, сержант, но все пак не бива да забравяме, че той е английски благородник, нали? А дори в Лондонската кула отдават известна почит на един английски благородник по отношение на храната и спалното помещение. Полага му се.
— Такива са и заповедите на Негово превъзходителство, милейди. Храна от собствената му кухня, каза той, чаршаф от собственото му бельо, стол, на който да седи, и тези неща. — Той поднесе една малка кутия, която беше държал зад гърба си. Когато я показа на лейди Мери, Рори забеляза, че тя съдържаше няколко листа хартия, две пера, мастило и поръсвачка на пясък. — За да може сам да си напише защитата, ако пожелае, или да се свърже с адвоката си, макар че се съмнявам дали има такъв в Тринидад, който да поема случая на този негодник.
Лейди Мери погледна най-напред сержанта, а после Рори от глава до пети.
— Въпреки всичко не прилича много на убиец, нали, сержант?
— Тези симпатичните, дето изглеждат като че ли маслото не би се разтопило в устата им, винаги са най-лошите. Изглеждат невинни като ангелчета, а са готови само за миг да ти забият ножа. Опасно беше за вас да оставате насаме с него.
Тя махна безгрижно ръка.
— Нищо не може да ми стори, тъй като е заключен. Исках само да му хвърля поглед и толкова. Сега разбирам, че е било неблагоразумие от моя страна. Няма да споменаваме за това, нали, сержант? Ще бъде една малка тайна между двама ни.
— Непременно, милейди. Негово превъзходителство ще се разгневи, ако узнае това.
— Вече няма да се случи, обещавам ви. Любопитството ми е удовлетворено. Аз сега ще се кача горе и ще накарам прислужницата си да му донесе храна. Ще бъдете ли тук да й отключите?
— Непременно, милейди. Ще я чакам. — Той отвори вратата на съседната килия и измъкна един стол, който облегна на стената срещу килията на Рори. Завъртайки тафтяната си пола и присвивайки ресници, придружени от пленителната й заговорническа усмивка към сержанта, тя си тръгна.
Сержантът седна, дръпна стола си към стената така, че да му бъде удобно, и лениво усука краищата на дългите си мустаци, докато гледаше Рори.
— Можете да благодарите на щастливата си звезда, че сте едър звяр — изкикоти се той и се изплю на пода. — Едрите типове като вас увисват бързо. Бавно умират дребните, които не тежат много. Понякога се налага да ги дърпаме за краката, докато си прекършат врата. Но с вас ще бъде лесно. Едно полюшване на въжето и ще видите как се разтварят широко седефените порти.
Рори нямаше какво да му каже, не намираше подходящ отговор. Желязната решетка, която първоначално му се струваше временна, сега се затваряше над него. Сигурен в своята невинност, не бе изпитал страх. Но ето, че като дълъг, гаден, черен червей страхът пропълзя и завладя мислите му. Можеха ли да го обесят? Биха ли го сторили? Положително. Обръщайки гръб на сержанта, който мислено му кроеше ковчег, Рори седна край масата и с треперещи пръсти разгъна материалите за писане отпреде си.
Бележка до Тим! Не, до Джеху! Не, до никого от тях. До тях ще трябва да пише на английски и може да попадне в неподходящи ръце. Елмира можеше да говори, но не и да чете арабски. Файал можеше и двете. Започна да пише. От перото му потекоха арабски букви:
Файал, приятелю,
Елмира ще ти обясни какво се случи с мен, ако вече не знаеш. Вземи кон и препусни до Мелроуз. Кажи на червенокосия мъж Тим да дойде в града и доведи Кту с него. Кажи им да идат на кораба и да се видят с капитан Джеху. Капитан Джеху да приготви кораба за потегляне, запасен с вода и провизии. Да не мисли за обратен товар. Не зная какво може да се случи, но да бъде готов. Ти остани на борда и кажи на Тим да дойде да ме види утре. Да каже, че е мой адвокат. Научих, че Елмира те обича, и ти също. Благославям ви и двамата. Ел меткуб, меткуб, приятелю.
Поръси листа с пясък, изтръска го, сгъна го, докато стана малко квадратче. Обърна стола към вратата на килията си и видя, че Спигът е задрямал с увиснала на гърдите глава. Пак чу отварянето на вратата горе и този път по меките кожени сандали и летящия воал разбра, че Елмира слиза да му донесе храна. Тя се плъзна по коридора, покрила с воал лицето си и вдигнала подноса високо, мина покрай Спигът, който отвори едното си око и стана да отключи вратата. Когато Елмира подаде на Рори подноса, той плъзна бележката в ръката й.
— Веднага занеси това на Файал — прошепна й той на арабски.
— На Файал? — погледна го тя изненадана.
— Да, на Файал.
Очите над воала го изгледаха странно.
— Свободна си да го обичаш, Елмира.
— Мой господарю и повелителю — отвърна тя и би му целунала ръката, ако не я беше изтеглил бързо, преди Спигът да забележи.
— Хей, какво си говорите там? — Спигът издърпа Елмира от килията и затръшна вратата. — Ако смятате да говорите, говорете на кралски английски, така че да мога да ви разбирам.
— Просто й благодарих, нищо повече. — Рори чу щракането на катинара, ала знаеше, че не е сам. И Елмира, и лейди Мери бяха на негова страна. Решетката вече не изглеждаше солидна както преди.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Може би защото бе спал дълбоко предната нощ, може би защото не чувствуваше физическа умора, след като бе лежал целия ден, а може би защото не бе свикнал да спи сам, без меката гъвкавост на женско тяло до себе си, а може би защото нервите му бяха напрегнати, не можеше да забрави положението си. Не можа да заспи, а се мяташе и въртеше в тясното легло, без да намери покой. Проследяваше времето по дрънкането на камбана в града, която отчиташе безкрайното минаване на часовете в тъпи, механични изброявания. Прочете девет удара, после изброи десет и ето че започваха единадесетте.
Вечерята, която Спигът му беше донесъл — Елмира не дойде вечерта и той се зачуди дали е потърсила
