изчерпателно Рори.
— Може би си права, скъпа. Може би наистина си права.
— Разбира се, че съм. — Улавяйки погледа на Рори тя докосна устни, предупреждавайки го да не издава познанството си с нея.
Сър Базил потупа ръката й с движение, което позволи на пръстите му да се плъзнат по тялото й. Тя се дръпна.
— Колко си разумен, сър, да се съгласиш с мен. Нищо чудно, че управляваш така мъдро. — Лейди Мери се излегна в каретата, която продължи пътя си.
Късно привечер, когато се стъмни напълно, един взвод, предвождан от сержант, дойде при клетката и отключи вратата. С резки, ала не груби думи той заповяда на Рори да излезе. Взводът го загради и той тръгна с тях към губернаторската резиденция. Прекараха го през задния вход, където каменно стълбище бодеше до една преградена врата. Тя се отвори със скърцане и Рори бе въведен вътре. В края на тесен коридор спряха пред врата с железни пръчки. До насрещната стена бе окачено на вериги дъсчено легло и Рори забеляза, че то е с дюшек и застлано с чист чаршаф. В оловен свещник на грубо скована масичка гореше свещ. Чифт чисти памучни панталони и риза бяха окачени на гърба на единствения в помещението стол. На масата имаше чиния с пръстена купичка отгоре й, за да се запази съдържанието топло. Сержантът се оттегли, след като заключи преградната врата, не забравяйки да козирува и да се поклони с уважение.
Смъквайки мръсните си дрехи, Рори се преоблече. Откри гребен на поличката под счупеното парче огледало, а забеляза и бръснач. Но преди да ги използува, обърна се към масата, свали капака на купичката и се нахвърли върху яхнията от месо и зеленчуци с подправки. Натъпка се лакомо, а храната го затопли. Привлече крака към леглото, просна се отгоре му и заспа, без да обръща внимание на Нашият Хари, който, независимо от преживените изпитания, пак бе започнал да отстоява правата си.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
През нощта Рори не можа да сънува, но спа тежкия, упоен сън на изтощението. Колко дълго бе спал, не знаеше, но когато се събуди, видя килия, чиято светлина се провираше през завесата лозови листа, закриваща малкото решетъчно прозорче в дебелата зидана стена. Ръката му несъзнателно потърси пулсиращата набъбналост на тялото и я сграбчи с облекчение и задоволство. Поне този проблем беше разрешен и топлината предизвика такава поредица от сладки въображения, че той не можа да си наложи да я махне. Изпъна се лениво, заситен за миг, и остави пръстите си да блуждаят по ръба на тънкия дюшек, докато дишането му пак стана равномерно, и като отвори след малко очи, пак заоглежда клетката, мъчейки се смътно да си припомни как бе изглеждала през уморените му очи изтеклата нощ.
Беше същата, каквато я беше запомнил, с изключение на едно — в горещия ден тук се чувствуваше прохладна влага, дъхаща на зидария и окапали листа. Изправи се и остана така за миг, после изви крака по ръба и се изправи, изпъвайки мускули, високо вдигнал ръце над главата. Стените бяха каменни, блестящи от влага и пъстрия слуз на лъкатушещите следи, оставяни от плужеците. Леглото, масата, столът, железните решетки на вратата и огромният катинар бяха същите като миналата нощ. Променило се беше само едно. На масата лежеше поднос, покрит с чиста бяла салфетка, а в купичката, в която се намираше задушеното от миналата нощ, бе изчезнала.
Пак изпита такъв глад, че дори не се замисли да си измие лицето във ведрото, поставено на пода непосредствено до решетъчната врата. Седна при масата, дръпна салфетката и видя компот от пресни плодове й зрели банани, ананаси и манго, нарязани и поръсени със стрито какао и захар, франзела топъл хляб и пръстена кана с още топло кафе. Но повече от храната, повече от изкусителния аромат на топлия хляб и от желанието да угаси засъхналото си гърло с кафе интересът му се насочи към тънкото златно кръстче от декорирана тел, поставено в чинийката до хляба. Беше една от обеците на Елмира — дреболия, която веднъж й беше купил от пазара в Саакс. Припомни си този ден и носталгичната вълна го заля. Затъгува за Баба, за мръсния дворец на Саакс, за уханните нощи в харема, с която и да е от неговите красавици, а най-вече за Елмира.
И така, това бе доставено от Елмира. Тя бе идвала, докато той спеше, и е оставила подноса със закуската. Чудеше се дали го е погледнала, заспал на твърдите дъски, и дали очите й са се зарадвали. Да беше го дочакала… Единственото нещо, на което можеше със сигурност да разчита в живота, бе привързаността на Елмира. Пръстите му заиграха с обицата. Ако Елмира се добереше до ключовете на този зандан, той би могъл да избяга. И все пак докато хрускаше препечения хляб и пиеше силното кафе, съзна колко глупаво би било това. От какво да бяга? Не беше виновен за смъртта на Мери, значи освобождаването му бе въпрос на часове. Разбира се, той имаше приятели в Тринидад, които сигурно вече се опитваха да докажат невинността му. Джеху и Елфинстън вероятно са уведомени за неприятностите му и вече работят за освобождаването му. Освен това тук беше и Тим. И лейди Мери! Дали тя се числеше към приятелите му? Това беше съмнително и все пак ако не беше тя, сигурно щеше да остане в онази дяволска клетка като диво животно, попаднало в капан. Сигурно и тя му беше приятелка, независимо от всичко. Минималните удобства в килията, закуската и обицата, оставени от Елмира, свидетелствуваха за нейното влияние върху сър Базил.
След засищането на вълчия си апетит той се почувствува по-добре. Свали оставените му панталони и риза и се изми с водата и калъпчето сапун, което откри до бедрото. Среса с дървения гребен падащите кичури и после, като нямаше какво да прави, закрачи из килията, изброявайки десет стъпки в една посока и шест в другата. Уморен от тази дейност, макар че упражнението му беше необходимо след вчерашното свиване в клетката, той отиде до вратата на килията си, подложи лакти на една от напречните пръчки и улови с пръсти по-горните. Разстоянието между решетката беше много малко за да си провре главата, но можа да хвърли поглед по дългия, мрачен каменен коридор с решетъчни врати като неговата до отворената врата в дъното, която пропускаше светлината. Друга врата в насрещния край разкриваше стълбището. По коридора нямаше нито движение, нито звук и той се увери, че е единственият затворник. Искаше му се да има и други й дори звукът от дъха на друг човек би го зарадвал. Тишината на килията го потискаше. Какво би могъл да прави? Беше се задоволил преди да стане, беше си изял закуската, беше се разходил из килията и беше се облегнал, надзъртайки като окована пантера. Не му оставаше нищо друго, освен да изпита отегчителна скука.
Рори не бе свикнал да се наслаждава на самотата й винаги бе разчитал на удоволствието от общуването с хората. Близостта на хора, било жени или мъже, бе необходимост за него. Сега беше сам, оставен на собствените си мисли, без да има с кого да си сподели. По дяволите! Това бе непоносимо. Трябваше да поговори с някого, или най-малкото да чувствува нечие присъствие. Направи обиколка на килията, после се тръшна на леглото, подпря глава на ръцете си и се загледа в пространството, опитвайки се да овладее безпокойството на мускулите си, които настояваха за активност. Помъчи се да заспи, ала не можа. По дяволите! Нещо трябваше да направи. Трябваше да се измъкне от това място. В гърлото му се надигна вой на безсилен протест, но той го задуши. Би било глупаво. Ако трябваше да направи присъствието си тук нетърпимо, това означаваше да се намери обратно в клетката, а килията бе все пак по-надеждна въпреки самотата. Тук бе далеч по-добре, отколкото сред вчерашната тълпа с взиращи се в него любопитни очи и недружелюбни ръце. Положи усилия да се примири, но минутите течаха като часове.
Изминаха няколко часа, когато дочу обнадеждаващ звук, стърженето на крака по стъпалата в края на коридора. Скочи от леглото и изви колкото е възможно повече врат, за да види колкото се може по-добре. Не беше Елмира. Пантофките с високи токчета и пискюли от брилянти и подгъвката на пъстрата тафтяна рокля, покриваща разперените подгъви на гарнираните с бяла дантела фусти не можеха да принадлежат на Елмира. Изчака, видя огромния колан на талията, деликатния кръст и след това възпълните гърди, запрени в отпуснатия корсет, както и млечната белота на ръцете. Накрая се показа розовата бледнина на лицето и богатите златисти къдри. Зачуди се какъв ли ще бъде резултатът от тази среща.
