макар че за миг се поколеба: — Но какво ще правим с него? — Само кимна в посока към Рори.
— Ще трябва да го скрием. Аз ще поема отговорността за него, докато ви няма. Имате ли белезници?
— Имаме, мадам. Също и окови за краката.
Тя се замисли за миг, избягвайки очите на Рори.
— Качете го горе. Няма къде да избяга. После донесете белезниците и оковите. Сложете му ги и ми дайте ключа. Горе имам пищов. Ще остана да го пазя. Поемам отговорността да не избяга разбойникът. Отсега нататък, сержант, вие ще получавате заповеди от мен.
— Да, милейди.
— Тогава побързайте. Отключете вратата на килията и го заведе горе. Мога да го скрия в избата — там прозорците са високи и с решетки и той ще бъде пазен, ако се върнат.
— Каквото и ще сторят, непременно ще го сторят, милейди.
Спигът заобиколи трупа на сър Базил на пода и пристъпи към вратата на килията на Рори. Ключът изскърца в ключалката и пръстите му оградиха китките на Рори с белезници.
— Само да помръднете, аверчето ми, и ще ви пусна няколко сачми в главата. — Изтласка го Спигът от килията и го изправи с лице към стената. Рори почувствува опряното му в ризата дуло. Спигът нареди на войниците да вдигнат трупа на сър Базил и го изнесат горе. Те тръгнаха по тясното стълбище, следвани от лейди Мери, която най-после бе решила, че няма да е зле, ако се покаже малко наскърбена и покри лицето си с дантелата. Рори, с опрян в гърба си пищов на Спигът, вървеше най-отзад.
На двора процесията се раздели, като тези, които носеха трупа, заизкачваха ново стълбище, докато лейди Мери продължи към кухнята. Спряха се пред голям килер в най-отдалечената част на патиото. Спигът отвори една от високите врати и след известно тършуване измъкна белезници и окови. Щракна ги на китките и глезените на Рори. Канеше се да пусне ключовете в джоба си, когато лейди Мери, продължавайки да се преструва на скърбяща, протегна ръка.
— Аз ще взема ключовете, Спигът, — прибра ги тя в белите гънки, които граничеха с деколтето на роклята й, като примигна леко, когато студеният метал я докосна. — Сега пищовът. Той е на бюрото на сър Базил, в кабинета му. Зная чудесно как да го използувам, ако той помръдне. Ще му дам порцията олово, която вие му обещахте преди малко.
Спигът се сащиса, но когато отмина, Мери се наведе и прошепна на ухото на Рори:
— Довери ми се, любими.
Спигът се върна и й подаде пищова. Един поглед го увери, че Рори е в сигурни ръце. Отвори вратата в края на коридора, който водеше към кухнята. Една свещ мъждукаше на дългата маса.
Мери посочи на Рори един стол.
— Не е нужно да го заключвате в килера — каза тя. — По-добре е да бъде тук, където мога да го наблюдавам, докато се върнете. Ако чуя вълнения навън, ще го скрия вътре.
— Няма ли да бъде по-добре да го прикова към масата, милейди?
— Не, ще мине и без нея. — Тя седна срещу Рори с насочен пищов. — А сега, Спигът, има куп неща, които искам да направите, а не мога да се доверя на никой друг, както на вас.
— Благодаря ви, милейди. — Той се изпъчи и вирна глава.
— Най-напред, знаете ли къде спи моята прислужница Елмира?
Той кимна.
— Идете и я събудете. Искам да й дам нареждания за дрехите, с които трябва да облече клетия сър Базил.
Той пак кимна.
— После доведете онази баба. Кажете й да дойде веднага и да се занимае с моя съпруг.
Ново кимване.
— Доведете я сам, за да сте сигурни, че ще дойде. Може би старата вещица ще се побои да дойде тук посред нощ.
— Непременно.
— След като я доведете тук… — Изведнъж лейди Мери спря и огледа внимателно Спигът. — Всъщност къде живее тя?
— На около половин час път с кон, милейди, но ако я доведа тук, ще мине повече време, защото тя ще трябва да ходи пеша.
— Не бързайте, но гледайте непременно да я доведете. Ще трябва да го погребем още днес. След като я доведете, искам да отидете у кмета. Кажете му, че сър Базил е мъртъв и съобщете, че смятате мен за свой командир. Разбрано?
— Напълно, милейди.
— И разгърнете войниците си на вратата, която води към килиите долу. Отвън. Да ги вижда тълпата и да мисли, че затворникът е още долу, в случай, че решат да се върнат.
Той кимна.
— Вървете!
Изчака, докато чу стъпките му да затихват по плочките на патиото. Остави пищова на масата и се приближи до Рори. Взе лицето му в ръцете си, изви главата му назад и устата й жадно го потърсиха. Същите тези ръце опипаха мускулите му и заиграха с вкоравените му зърна. Отвори се врата и тя бързо го пусна, опасявайки се да не би Спигът да се връща. Беше Елмира, която влезе и затвори вратата след себе си.
— Пратихте да ме извикат, господарке?
Тя сложи пръст на устата си, като я подкани да дойде при нея.
— Файал? Къде е той?
— След всичко, което стана, господарке, той е в стаята ми.
Мери се усмихна.
— Всяко извинение е еднакво добро, но поне той е тук. Слушай сега внимателно. Разполагаме с малко време. Иди в стаята си и доведи Файал. Донеси ми също така една твоя черна роба и черния воал, който покрива лицето ти. И бебето. Върнете се с Файал колкото може по-бързо.
Елмира се измъкна от вратата, но хвърли изплашен поглед към окования Рори и към зловещия пищов на масата. Мери бръкна в деколтето и измъкна двата ключа. Необходими й бяха секунди да отключи оковите и белезниците. Рори се изправи и я сграбчи в прегръдките си.
— Корабът ти?
— Ако Файал е пратил известието, той е готов за отплуване.
— Тогава ми се довери. Нека бъда издаващият заповеди генерал в момента. Имаш достатъчно време да бъдеш мой господар и победител след това.
Вратата се отвори и влезе Файал с Елмира, която носеше бебето в ръцете си. Файал бе метнал през рамо дългата черна роба.
Без да проговори, Мери взе дрехата. Метна я през главата на Рори. Тя падна малко под коленете му, но никой не обърна внимание, че е къса. Замятайки покривалото, тя пристегна воала пред лицето му.
— По-добре да вървим пеш. Не биха ни обърнали внимание, както ако сме в тази проклета държавна карета. Файал, ти знаеш къде е корабът. Най-добре да не вървим всички заедно, затова тръгвай с Елмира и бебето — тя ги изтика към външната врата. — Ще ви последваме след няколко минути. Ако някой попита къде отивате, кажете, че сте тръгнали да доведете старицата, която подрежда мъртвите. Разбрахте ли?
— Да, господарке. Да се качим ли на кораба?
Тя кимна.
— Тръгвайте!
Те мълчаливо се измъкнаха от задната врата. Мери дойде до Рори.
— Да рискувам ли?
— Какво, мила?
— Скъпоценностите ми. Те са горе.
— В Саакс ще имаш повече скъпоценности, отколкото си виждала през живота си. Да се измъкваме час по-скоро.
— Да — съгласи се тя. — Отсега нататък само една скъпоценност е от значение. Тази, и тя е вече моя завинаги.
