СЕДМА ГЛАВА
Слънцето бавно потъна в морето като изкривена огнена топка, която докосна далечния хоризонт и се задържа за известно време там, преди да бъде погълнато от водата. Зелените, лилави и портокалови облаци бавно избледняха в седефено сиво, а водата доби метален, оловен цвят. Корабната камбана отзвъни шестте си удара и когато замлъкна, острият писък на сирената изкара всички на борда — свъсен, потен екипаж, с избелели износени дрехи. Сякаш за контраст перилото на задната палуба изведнъж разцъфтя с появата на капитан Спаркс в бляскаво палто от червено генуезко кадифе, обшито в златисти дантели, бричове от бяла коприна и бели копринени чорапи. Черна тривърха шапка, на която стърчеше огромно жълто щраусово перо, покриваше бялата му перука, превързана отзад с черна тафтяна панделка. В синия колан, опасващ кръста му, бяха втъкнати чифт гравирани със сребро пистолети и шпага, провиснала отстрани. Лийзи го следваше, повлачил едно кресло, което постави до оградата. Когато Спаркс се разположи в него, първият помощник Метюз застана до него. С галантен жест Спаркс му поднесе гравираната си кутия с енфие и като щракна с пръсти към Лийзи, поръча бутилка мадейра и чаши за себе си и за първия помощник.
Хлапето бе уведомило вече всички за предстоящия дуел и без бавене те заприиждаха откъм предната палуба и от долните помещения, за да отрупат средната палуба. Предстоеше кървава гледка, отговаряща на техните примитивни, садистични импулси, и никому не се искаше да изпусне гледката как ще нашарят до кръв белия задник на Тим и как Махаунд ще си получи заслуженото непременно, тъй като Тими беше здрав копелдак, тарторът на предната мачта. Беше си извоювал положението със собствените юмруци и всички знаеха възможностите му. Не знаеха на какво е способен Рори, но въпреки че физиката му бе завидна, всички обзалагалия бяха за Тим. С изключение на втория помощник, рулевия и часовия на наблюдателницата, всички от екипажа бяха тук, даже и старият Стоут.
Безукорно пременен в чисти бели памучни панталони и синьо палто, Рори пристъпи от вратата на коридора при задната палуба и се закова изправен. Всички погледи се насочиха към него, докато тълпата се раздели и отвори път на Тим откъм предната палуба. Той бе приветствуван с гръмки викове, които липсваха при появата на Рори. Никой освен Спаркс не приветствува Рори, а и капитанът не бе в настроение да поздрави своя домакин.
Решетката на централния люк бе застлана с моряшко платно, така че да се получи издигната платформа. Конопено въже бе изпънато около нея на временно изправени подпори. Малката ковачна бе домъкната на палубата, което зачуди Рори, а два дълги шиша се нажежаваха до червено сред въглените й. Спотсууд и Стинджър, двама брадясали великани, стояха от двете страни на оградената платформа, ухилени към сбирщината под тях, в очакване на предстоящото зрелище. Стинджър махна на Рори да приближи и сервилно му вдигна въжето да се провре отдолу. Тим трябваше да пропълзи сам. Със Спотсууд зад Тим и Стинджър зад Рори те застанаха там, заслушани в коментарите на тълпата. Разнесоха се окуражаващи викове към Тим, замесени с подсвирквания и подигравки към Рори. Не че не се ползуваше с известност, но той беше офицер и сегашният двубой не бе само между Рори и Тим, а между задната и предната палуба. Спаркс им позволи да викат, докато се поуспокоят, след което се надигна и лениво се облегна на перилата с една ръка, а с другата измъкна единия от пистолетите. Думите му се заточиха бавно, но както всички от екипажа знаеха, това привидно безразличие беше указание за едно от най-опасните му настроения.
— Милички мои — започна той със сантиментален глас, — едва ли някъде другаде освен в дъното на ада може да се намери по-пъстър букет от ненормални или по-дяволска сбирщина от хулигани като вас. Няма по-долнопробна пиянска сган от вас и аз не се съмнявам, че всички ще завършите с примка на шията и прощален танц във въздуха. Това и заслужавате. Но сега сте на „АРИАДНА“ на път за Африка и докато разполагам с това — той бавно размаха пистолета — и вие имате на разположение само голите си ръце, зная, че всички вие, манафи такива, се боите от мен. Имате право. Ще ви обеся за палците и ще ви смъкна мръсната кожа от гърба, само ако ме загледате с ъгълчето на окото си. На този кораб не наказваме с камшици за съжаление, но първият, който наруши реда, ще бъде прикован на решетката да вкуси бича. Разбирате ли, педерастки копелдаци?
— Ура за капитана! — това беше езика, който те разбираха и харесваха.
Спаркс се поколеба за миг преди да продължи, огледа ги с ехидна усмивка и пак размаха пистолета.
— Сега, крастави маймуни, ние ще уредим една вражда между двама от моите хора. Да бяха двама от вас, запушалки пробити, щях да ви накарам да се побъхтите, докато дяволът си каже думата. Можете да се биете със зъби и нокти, без всякакви ограничения, да си извадите един другиму очите и да се изгризете взаимно. Но в случая единият от тези двамата е мой офицер. И макар да смятам, че един домакин не е нищо повече от един сополан, който може да бъде окован във вериги и да бъде оставен да пие от мастилото си и да дъвче тефтерите си от едно пристанище до друго, Негово величество, Бог да го благослови — Спаркс мигновено свали и размаха шапката си, — казва, че това е корабен офицер, макар да не е нищо повече от куча опашка. Поради това мистър Махаунд — той посочи към Рори, — се води като офицер на този кораб. А Тим О’Тул, когото измъкнах от една неприятна история в Глазгоу, е способен моряк. Вие всички познавате вашия Тими като първокласен манаф, но той е един от най-добрите ми матроси и страхотен боксьор — инкасатор. Обаче да цапардоса с юмрука си мистър Махаунд би било бунт. Моряшката измет не може да посегне на миропомазан офицер — за подобна постъпка аз би трябвало да обеся Тим. Затова взех мерки юмруците на Тим да не се докосват до мистър Махаунд. За ваше развлечение, фиркачи на ром, ще гледаме дуел с камшици. И той размаха пистолета си — ако някой от двамата откаже, ще му прасна куршум в главата или ще му завра в задника нагорещения ръжен. Спотсууд, Стинджър, размърдайте си задниците, пригответе двамата.
Стинджър се разтопи от уважение към Рори:
— Ако ми дадете палтото си, мистър Махаунд, ще се погрижа да не му стане нищо. — Той изчака Рори да си свали палтото. — А сега ризата ви, мистър Махаунд.
— Ризата? — запита Рори. — И нея ли?
— Да, сър — изговори Стинджър с погребален тон, — тъй е по-добре. Бичът накъсва плата и оставя влакна, които проникват в кожата. Тъй по-трудно се лекува, сър. Пък и капитанът нареди така.
Рори смъкна ризата и я подаде на Стинджър, който я метна на ръката си при палтото. Тим вече беше си свалил фанелката.
— А сега панталоните — протегна ръка Стинджър.
— Но аз нямам гащета под тях.
— Значи по-малко ще събличате, мистър Махаунд. И Тим няма. — Стинджър отправи палец към изправения съвсем гол Тим.
— Няма да се събличам…
— О, ще се съблечете, мистър Махаунд, иначе ще получите късче олово в ухото си.
Рори се обърна и погледна към задната палуба, за да види капитан Спаркс, насочил пистолета си към него. Събу си панталоните. Когато ги подаваше на Стинджър, не можа да устои на изкушението да каже на Спаркс:
— Е да, сър, защо пък не? Няма от какво да се срамувам.
— Вярно! — надигна се глас откъм въжетата, сред циничните присмехулни забележки на екипажа. Но тук-там се чуха и гласове на възхищение.
— Ей такъв да го носиш! Чудо работа!
— Добре го огледай, Тим, да видиш какво значи истински мъж!
— Ето къде да се целиш, Тими. Отсечи му огромните дисаги.
— Наистина е жив ангел, какъвто е бял и с тази руса окосменост.
— И виж какъв розов задник, като на наплескано бебе.
Рори се насили да се усмихне и помаха към въжетата и надолу към палубата, докато Стинджър окачи дрехите му на въжето, зарови в джоба си и измъкна парче насмолена връв. Придържайки лявата ръка на Рори зад гърба, той му превърза китката, изви връвта около тялото на Рори и я завърза плътно, така че тя да остане прикована към гръбнака. В освободената му дясна ръка Стинджър постави дръжката на бича,
