който блестеше от мас.
— Започвате, щом капитанът изброи до три — прошепна Стинджър. — Не правете опит да бъдете милостив, мистър Махаунд. Капитанът ги загрява тези неща. В такова настроение старият Бастинадо най- напред стреля и после размисля. Ако си помисли, че му правите номера, ще ме накара да ви наръгам нагорещения шиш в задника. Говори се, че снощи някой изклатил наложницата му и това било причината да се пени сега. Целете Тим по главата, мистър Махаунд. Улучете го по очите най-напред, ако можете. Това е единственият начин да победите. Аз съм за вас, мистър Махаунд. Не че имам нещо против Тими, но поддържам вас.
Рори прекрачи и се озова лице срещу лице с Тим върху бялото моряшко платно. И Тим беше привързан като него, оставен само с дясната ръка, държаща камшика. Явната сила на Тим удиви Рори. Той никога не бе предполагал, че е такава мощна маймуна. Въпреки че беше няколко инча по-нисък от Рори, той представляваше маса от мускули, които бликаха и пулсираха под кожата му. Бикоподобният му врат се потапяше в широките рамене. Стомахът му беше плосък и стегнат, а стъпалата му се залепяха плътно за палубата, носещи тежестта на здравите му крака. Без дрехи, Тим беше далеч по-опасен враг, отколкото би могъл да си представи Рори.
Все още с малко светлина след залеза на слънцето, нищо вече не заслепяваше погледа на Рори, докато очакваше напрегнат, приковал очи в Тим. На свой ред Тим го гледаше със същата напрегнатост и двамата се задебнаха. Зачу се отмереното „едно, две, три!“ на капитана и острото изсвирване на корабната сирена.
И се започна.
Макар че Рори не изпитваше към Тим нищо друго освен приятелство, той разбра, че човекът насреща му вече не е познатият Тим. Изведнъж се беше превърнал във враг, готов да го убие или осакати. Рори съзнаваше, че също ще трябва да се бие, за да се запази. Не можеше да прояви милост към Тим, не очакваше и Тим да прояви към него. Единственото, което помнеше, беше обещанието на Тим да му пази очите и да не го кастрира. Да, беше започнало, въпреки че все още никой не вдигаше ръка срещу другия. Продължаваха да кръжат, впили очи един в друг и никой не искаше да започне атаката.
— Започвайте, пъзливи красти! — изрева Спаркс. — Или ще накарам Стринджър да ви наръга по един нажежен ръжен! — Беше се изправил, загледан в двамата. Макар че Рори не посмя да отвлече вниманието си от Тим дори за секунда, той почувствува очакването в гласа на капитана.
Изведнъж ръката на Тим замахна и камшикът се изви. Рори пристъпи встрани, докато се целеше, изчаквайки Тим да се отмести наляво. Камшикът попадна върху дясното рамо на Тими, изви се около врата му и захапа бялата плът, оставяйки кървав белег. Но едничкият миг на бездействие, който Рори си позволи, за да види резултата от удара си, се оказа неуместен, защото камшикът на Тим изплющя и го улучи по бедрата, точно под бутовете с изгарящ огън, който пропълзя по цялото му тяло. Битката започна и нямаше вече отлагане. Замахнеш и отскочиш, замахнеш и отскочиш, като всеки се опитваше да предугади следващата стъпка на другия по блясъка на очите. Камшикът на Рори улучи Тим по ухото и шурналата кръв му показа, че го е разцепил. След това Тим го улучи през гърдите с обратен замах, който преряза кожата и изкара на повърхността първо лепкава кръв, а след това обагри тялото му. Рори не можеше да избегне досега на дългия камшик и дотолкова чувствуваше собствените си болки, че не съзнаваше как и сам той причинява такива. Радваше се да види червените ивици, които се появяваха по тялото на Тим. Всяко сполучливо усукване на камшика го радваше, за да изпита миг след това болката, която получаваше в отговор. Съществото насреща му вече не беше Тим — не беше вече човешко същество, беше нещо, което той трябваше да победи, за да не бъде победен сам. Здраво стегнатата му ръка затрудняваше равновесието, когато влагаше всички сили в замахването и на два пъти едва не падна. Струваше му се, че са изминали часове, а всъщност едва няколко минути, когато установи, че си е изработил някаква техника: замах през главата, който извеждаше камшика високо във въздуха и го изпъваше като пръчка, когато падаше върху тялото на Тим, където се увиваше като живо същество над разкъсаната плът.
— О-ой! Майко божия! — ревеше Тим, когато камшикът изплющяваше по него.
Рори не пестеше дъх с виковете си. Имаше само една мисъл. Да запази сили, да надвие Тим.
Тим замахна и го ужили по корема, веднага след това го удари по прасците и едва не го събори на колене — толкова нетърпима беше болката. Автоматично нещо прищрака в ума на Рори. Краката на Тим! Там трябваше да се цели. Като изви рамене и сведе глава, Рори изостави усъвършенствуваният си вече удар през главата и замахна хоризонтално, при което камшикът се стовари пак по краката на Тим и продължи така, докато не ги разкървави целите, така че бялото платно се покри с кръв под краката им. Светлината бързо умираше и един лошо насочен удар на Тим се вряза в скалпа на Рори така, че очите му се намокриха с кръв и стана почти невъзможно да вижда. Дългата му, наквасена с кръв и пот коса се рееше пред очите и той мислено изпсува, че не е използувал ножиците преди да започне тази игра на смъртта.
Пляс! Камшикът пак се обви по краката на Тим. Пляс! Сега другият захапа дясното рамо на Рори, но той долови, че на ударите на Тим липсваше първоначалната сила — ударите нанесени по ръцете на Тим, оказваха въздействието си. Сега той се съсредоточи изцяло върху краката на Тим, поразявайки ги не с широк размах, а на къси резки плющенета, които се врязваха дълбоко в плътта. Тим залиташе, краката му вече не бяха в състояние да го държат и най-сетне се строполи в нозете на Рори. Направи опит — Рори усети, че това е повече симулиране — да се надигне, ала не успя и пак се отпусна. Рори пристъпи и застана разкрачен над него, опрял двата си крака отстрани на гръдния му кош и заслушан в задавените пъшкания на Тим: „Стига, стига!“ Вдигна глава в посока на Спаркс и изведнъж от тълпата се понесоха викове:
— Защо спирате, мистър Махаунд? — отсече гласът на Спаркс сред приветствията на екипажа.
— Аз не съм убиец, сър — Рори трябваше да прочисти гърлото си от кървавата пихтия, преди да отговори. — Нека ви напомня, че нашият бой не беше до смърт. Победих го. Той се предаде. Борбата свърши.
— Още много може да се бие Тим. Той не е свършил, докато аз не кажа. — Спаркс се изправи и Рори можа да види дори през кръвясалите си очи страшната гримаса на лицето и безумния поглед в очите му.
— Свършил е — викна някой от тълпата.
— Тим се би юнашки!
— Победен е и си призна.
— Вдигнете ръката на мистър Махаунд! — долетя глас откъм перилата. — Честно си извоюва победата.
— Вдигнете му ръката! Вдигайте, вдигайте му ръката! — поде в хор екипажът.
Демоничният израз се стопи от лицето на Спаркс и той протегна ръка да ги усмири, ала вече бяха неудържими. Той беше само един мъж с два пистолета срещу мнозина. Моментът беше опасен — Спаркс седнал на буре с барут, а екипажът — държащ запалената клечка кибрит. По-добре да покаже величието си и да задържи своята популярност, отколкото да им се противопостави.
Той протегна ръка и изчака да замрат виковете.
— Вдигни му ръката, Стинджър — викна той. — Обявявам мистър Махаунд за победител.
Стинджър закрачи по плъзгавото платно и вдигна високо ръката на Рори. Задържа я продължително над прострения Тим, докато екипажът надаваше прегракнали викове. Сега всички бяха за Рори. Забравили бяха своя любимец.
— Освободи ме, Стинджър! — Рори направи усилие да измъкне ръката си и благослови ножа, с който Стинджър преряза канапа. Грабнал го от ръката на Стинджър, той се наведе към все още лежащия Тим. Откъм зрителите се понесоха усмирителни възгласи. Мнозина помислиха, че въпреки думите му, Рори е решил да довърши Тим, но той преряза канапа, издърпа ръката на Тим отдолу и го изправи на крака.
— Ставай, Тим — подкани го той — Ти се би честно. Всички са доволни и, слава богу, можем да видим това. — С внезапен порив той вдигна ръката на Тим високо във въздуха и екипажът избухна в приветствия.
Тим се наклони тежко към Рори.
— Можем да се здрависаме вече, Рори — простена той.
— Можем — Рори сграбчи ръката на Тим. Подкрепяйки Тим и съпроводен от виковете на екипажа, Рори се заклатушка по платното, промуши се под въжето, което Стинджър му надигна, и след това коленичи на палубата да измъкне и Тим. Екипажът се раздели да им отвори път към предната мачта. Бавно и болезнено
